Опасни желания, боза и Мерилиън

Току-що наплюх една от двете постановки, които гледах вчера. Постарах се да не е много гадно, въпреки че когато излязох от залата бях съкрушена колко безсмислен и никакъв е този спектакъл. Не е лошо направен, и това е най-неприятното, не мога да кажа, че е некадърна или лоша постановка. Просто е куха, празна, безсмислена. "Опасни желания" в Сатирата.

След това беше "Крадецът на праскови". Олеле...
За него - отделен материал и отделен пост.

А това, което исках да кажа е, че си седя в кухнята, кучето е сложило глава в скута ми, превеждам си и духалката прави стаята много топла, доста топла дори за мен, която съм прословута със зиморничавостта си. И изведнъж тапата на бутилката с боза изхвърча!
Това незначително на пръв поглед събитие всъщност крие дълбок смисъл, а именно - има надежда! Бях се отчаяла от бозите, които след една седмица на слънце пак не докарват и намек за онази резливост, която аз толкова обичам. Но в това шише пред мен става нещо, има вътре някой жив дрожд

А в понеделник ще интервюирам Стив Хогарт от Мерилиън, моля, ако някой се сеща някакви въпроси, да даде едно рамо, моментът с измислянето на въпроси за интервю ме докарва до тих ужас и скръб.

Суинг до дупка

Ако не се стегна да напиша две думи тук, ще си откарам още един месец без пост. После ще ми трябват ножици, за да срежа завесите от паяжини, провиснали из това местенце. Комбинцията от много работа и много време за нас с любимия води до занемаряване на желанието да пишеш разни неща в блога. Не е на добре това, затуй - две думи за снощния концерт на Cherry Poppin' Daddies.

Това, че не пиша в блога изобщо не означава, че ми е минало желанието да пиша, затова освен към екипа на Metal Katehizis, се присламчих към екипа и на MySound, и така се озовах на концерта на суинг-величията, подгряван от КГБ и Шкода. Като цяло впечатленията ми са изключително положителни - обожавам да се намирам на концерт, където музиката те хваща, не те пуска и те кара да танцуваш, да танцуваш, да танцуваш. Много обичам да танцувам, за който не знае. Ама много. Жалко е, че няма много къде, но както и да е. Приятно беше, че емоцията бе споделена с любимия човек, че срещнах много познати, че видях и слушах прекрасни музиканти, че публиката беше много отзивчива и явно й се хареса.

Вечерта завърши в... Black Lodge. Където почитаха паметта на вокалиста на Death, починал на същата дата преди години. Много мъчно ми стана за човека. Пускаха доволно количество песни на Death, а една инструментална композиция точно, когато си тръгвахме, направо си ми и хареса (слушам дет и блек най-вече с голяма доза интерес и любопитство, образователно-познавателно, един вид, та когато открия нещо, което да ми "пасне" и да ми хареса без условности, съм направо щастлива. А условностите са, че обикновено всичко ми харесва, освен вокала...). Само че ми се спеше нещо, та приключихме вечерта малко след два. А ми се спеше, защото някак си успях в четвъртък и петък да навъртя 18 часа непрекъсната работа на компютъра, предшествана от театрална премиера, урок и още работа. Мисля повече да не повтарям това упражнение.

Хайде сега да вземат да отворят и нормално място за по-тежка музика и в Бургас - не знам кое ще е по-резултатно, да пиша на Дядо Коледа или на Арменския поп...