четвъртък, 23 юли 2009 г.

А-ха и албумът

Вчера случайно попаднах на края на новинарска емисия, не помня по БиТиВи или по Нова и водещата екзалтирано съобщи как скоро ще излезе новият албум на А-ха.
Аз седя, гледам и не вярвам на ушите си.
Дали този, който е списал въпросната новина:
*не е видял, че албумът излезе миналия месец за повечето страни от Европа;
*или - да допуснем - е писал всъщност за официалното му пускане на нашия пазар, като тогава случайно е пропуснал да каже кой ще е разпространителят? Обаче на мен не ми се вярва албумът изобщо да бъде официално разпространяван у нас;
*или е решил да съобщи на българските зрители супер важната и пряко касаеща ги новина, че албумът ще излезе след няколко дни... във Великобритания?
Който и от тези случаи да е, много тъпо.

Мммм... може и да не съм разбрала и след като на 19 юни издават "Foot of the Mountain", А-ха сега издават още един албум?

Иначе аз го изслушах, доста добър. Може би сега е моментът да представя един блог за музикални ревюта, които си пишем от любов към музиката и писането, там се мъдрят словата ми за "Foot of the Mountain" и за наскоро излязлата компилация от песни на Джордж Харисън.

понеделник, 6 юли 2009 г.

Кратко следизборно

Много хубаво, че Бойко печели така изразително. И аз ходих и гласувах за ГЕРБ с ясното съзнание, че Зелените нямат шанс да влязат и не ми се ще да гадая къде ли е отишъл гласът ми след разпределението на процентите. С ясното съзнание, че ГЕРБ е по-малкото зло. С ясното съзнание, че нямам ни най-малка представа откъде точно духа вятъра при тая партия. Отначало много се зарадвах на голямата преднина. После дори собствената ми радост ми заприлича на някаква еуфория, която никак, ама никак не ми хареса. Нямаме нужда от поредния месия. Притесняват ме няколко неща:

- ГЕРБ едва ли си дават сметка, че гласовете за тях всъщност не са за тях. Много от гласовете са от хора като мен, гласували ПРОТИВ - ДПС, БСП, знам ли още какво;

- какво ще стане оттук нататък - не ми се ще, но как да повярвам, че картинката няма да се повтори същата, каквато виждаме всеки път - "кучетата си лаят, керванът си върви", като народът в ролята на кучетата даже вече и не лае;

- какво ще стане при следващите избори - на тези ми се струва, че се постигна максимална мобилизация на младите, на тези като мен, определяни като "осъзнали се 30-годишни", на разочарованите и т.н. Ако и този път нещата не се променят, някак имам чувството, че вече дори призивът да се гласува, за да не влезе еди-си кой, няма да помогне...

Случайно мербах Люба Кулезич, преди ужасено да изключа телевизора - хората били гласували ЗА... глупости.