Не струва

Пишеш цяла нощ, в полусънно състояние, но не можеш да спреш, не можеш да не го напишеш. Това е опусът  на последните ти дни и месеци, на състоянията и тревогите, на невидимите препускания по невидимите пътеки, които те разкъсват невидимо. Дребен повод канализира всичко и думите се леят.
Чувстваш се екзалтиран, приятно тревожен, текстът ти блести в съзнанието ти с пречистваща красота.
Тези, които имат оношение към повода, превърнал се в гръмоотвод на бушуващата в главата ти буря, го познават толкова по-добре, че за тях това е просто един нелош текст.
Тези, които нямат оношение, си казват - и за какво да се пише за такова нещо по този начин?
В такъв случай, колкото и да е прекрасен, текстът ти всъщност не (си) струва.

Крайречно

На Р. и Б.

Видин се е вкопчил в Дунав като малко дете в полите на майка си.

Преминаваме през градовете като през картинна галерия, от която някой е махнал всички надписи. Не знаем кой е авторът, нито как се казва картината. Имаме само нейната привидност и нашето тълкувание. То може да е никакво и някакво. Красиво, грозно, интересно, налучкващо или нямащо нищо общо с реалността.

Градовете не са галерии с картини. Градовете не са каталог туристически забележителности. Градовете са.

Видин като картинна галерия.

Не знам нищо за него, освен географското му местоположение, крепостта, Дунав, двамата приятели, които са родени там, споменът как майка ми казва "Северозападнала България" и толкова. Не отварям енциклопедия. Не прочитам в интернет. Пътувам като багаж. Натъквам се на поле слънчогледи.

Сбогом, до нови срещи

Наскоро завърших превода на една книга, в която Нийл Геймън наляво и надясно ръси препратки към други писатели, които мога да нарека класици в областта на... нека не е фантастиката, нека е фантазията. Още в първите страници попадаме на изречението: "...we were on the corner of Sheckley Boulevard and Simak Street." После се появи Илюстрования човек. След малко чуденки, с редакторката ми решихме, че е добре да сложим бележка. Все пак може би не всеки е чел Бредбъри...

Това беше скоро. Скоро четох и "Нещо зло се задава". Скоро четох и "451 градуса по Фаренхайт". Скоро, в краткия си съзнателен животец. А днес, съвсем не скоро, е починал Рей Бредбъри. Хората си отиват от тази земя. Не знам дали си отиват от други. Но знам, че другите земи на Бредбъри няма да си отидат.

И все пак ми стана много, много, много мъчно. Може би заради това мимолетно докосване с моите думи до думите на Нийл, докоснали тези на Рей. Не е неуважително, че ги наричам на малки имена, те са чудесни хора.

Не обичам да говоря с цитати. Имам си мои думи. Но сега ми се иска да събера малко думи на Бредбъри за една кратка реч, която докосва мен. Надявам се да докосне и един-двамата заблудени читатели на този блог. Моля ви, четете.Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш. Тези думи се припиват на Бредбъри. Всъщност са на Бродски. Но не това е важното.

We need not to be let alone. We need to be really bothered once in a while. How long is it since you were really bothered? About something important, about something real? Science-fiction balances you on the cliff. Fantasy shoves you off. Go to the edge of the cliff and jump off. Build your wings on the way down. Recreate the world in your own image and make it better for your having been here.

People ask me to predict the future, when all I want to do is prevent it. Better yet, build it. To hell with more. I want better.  

A life's work should be based on love. The good writers touch life often. The mediocre ones run a quick hand over her. The bad ones rape her and leave her for the flies. The books are to remind us what asses and fools we are. Insanity is relative. It depends on who has who locked in what cage. 

You're afraid of making mistakes. Don't be. If you hide your ignorance, no one will hit you and you'll never learn.  There was always a minority afraid of something, and a great majority afraid of the dark, afraid of the future, afraid of the past, afraid of the present, afraid of themselves and shadows of themselves. 

Не знам дали се налага да превеждам. Уточнявам, че това са отделни изречения от романи и интервюта, които събрах в последователен текст. И накрая нещо, което много ме трогна:

The women in my life have all been librarians, English teachers, or booksellers. If they couldn't speak pidgin Tolstoy, articulate Henry James, or give me directions to Usher and Ox, it was no go. I have always longed for education, and pillow talk's the best. 

Сбогом. И лятото, запушено с тапа, във виното...