Още малко за кино

Изгледах още един филм на СФФ - "Снежанка". Преди това се наложи да изтърпя страшно скучната церемония по раздаването на наградите на фестивала. Ако я бяха направили след филма, сигурно почти никой нямаше да остане в залата. Не така обаче се създава интерес, смятам аз.
Както и да е. Филмът на Пабло Бергер е черно-бял и ням, разказва историята на една Снежанка в началото на века в Испания, история уж и тя черно-бяла, ала не съвсем. Има интереси обрати и липсата на диалог ама изобщо не се усеща. Играта на актьорите е шеметна - не вярвам да е било лесно да стоиш така хем естествено, хем в духа на прекомерното, гротескното на моменти, преувеличеното. Приказното, митологичното. И без да си помагаш с мъдри фрази и тембър на гласа. Колкото повече време минава, толкова повече ми харесва филмът.

И друго се сетих - докато превеждах един филм, "Hero de famille" се казва, приятен безспорно, и проверявах разни фрази, попаднах на едно намигване, което ме замисли колко ли такива неща минават незабелязано, когато гледаме. Разговор, персонажът Мариан пита героинята на Катрин Деньов защо е избрала точно въпросния начин да се "еманципира", след като тогава е имало толкова много други начини - Движението за правата на жените, Удсток, манифестът на 343-те курви... Катрин Деньов отвръща: "Аз пък бях една курва." И проверявам аз какъв е този манифест - според Уикипедия, подписан от 343 французойки по времето, когато абортът е криминално деяние, заявявайки, че са правили аборт и настоявайки за декриминализацията му. По-долу са изброени по-известните имена сред подписалите, а сред тях е и самата Катрин Деньов. Сигурна съм, че е нарочно вмъкнат в репликата. Находчиво - и ми стана приятно, че го разкрих :)

СФФ 2013

Както при всеки фест, се каня да напиша за филмите, които са ми минали през ръцете, но все някак си нещо не става. Дори в момента малкото вече голямо коте ми се бута в ръцете и пречи да пиша (както установявам, скоро ще има нужда от баня, освен това), но все пак вкратце ще пробвам да драсна по нещо, да ориентирам който се отбие насам.
И така:


Антон Корбейн изцяло
Не знам защо са го писали "Корбин", проверка в наредбата за транскрибиране на имена на български казва, че на холандски е "Корбейн". Затова и го написах тъй. При превода - любимата ми изненада. Получаваш текст, викаш си - а, то не е много, супер. Почваш да превеждаш и се оказва, че той текстът само за холандския говор, а където говорят на английски, спасявай се. Какво да се прави... Филмът е много приятен, ако ви влече личността и творчеството на този страхотен фотограф и режисьор (за незапознатите, примамка - Ю Ту, Депеш Мод, Лу Рийд и Металика...)

Брюкселски бизнес 
Още не съм го превела. Някой ми каза, че било скучно... Но не знам.

Вагнер
Това е просто прекрасен филм. За съжаление има още само една прожекция, но препоръчвам силно да бъде гледан. Като казвам една, то те всъщност са три, защото филмът продължава около 7 часа и половина, та е нужно да се раздели в три вечери. Нещо като цикъла "Пръстенът на нибелунгите". Още докато превеждах филма на Висконти "Лудвиг" забелязах, че Вагнер хич не е като да е бил приятен човечец, въпреки че страшно харесвам музиката му. Във филма на Тони Палмър ще видите интересни факти от живота на композитора, ще слушате великолепната му музика, а аз накрая дори си поплаках, защото още откакто за пръв път преди мноооого години видях Нойшванщайн, ми е мъчно за краля - мечтател. Задължителен за меломаните филм.

Джулай
На това не помня какво му бях правила, мисля, че таймкод за превода на английски или нещо такова, та го гледах. Никак не съм впечатлена, като оставим настрана, че ми прилича на "Кецове" в женски вариант (а и "Кецове" и те хич не ме впечатлиха), няколко свежи лафа и приятни пейзажи, останалото е просто ненужно. Добре де, колко пъти ще я гледаме тази история?

Джули и Джулия
Нямам нищо общо с филма, но го гледах, когато превеждах книгата, по която е сниман. Книгата е по-хубава :) Обаче играта на Мерил Стрийп трябва да се види, а и филмът е просто прелестен.

Добро утро, Вавилон
Мисля си, че вече мога още от първите няколко кадъра да надуша италианско кино от 70-те. Този филм е сниман в края на 80-те, но за мен носеше атмосферата на по-ранните творби на тандема Тавиани. Филм за зората на киното, интересен и шантав.

Ловът
Много неприятна история. Един човек е обвинен несправедливо в сексуално посегателство над дете. Имат много общо с шведския "Play" според мен, не в кинематографично отношение, а като теми - новите проблеми пред обществото и крайностите при справянето с тях.

Нощно слънце
Филм, който много ми хареса. Не само защото главната роля е поверена на любимия ми Джулиан Сандс. За съжаление аз от кино не разбирам, така че не мога да обясня защо филмът е толкова чудесен.

Пиле със сливи
Този само го изгледах, за да проверя превода, който не е мой. Много е хубав. Действието се развива в Иран, но филмът не е ирански. Въпреки това притежава особения аромат, който имат за мен всички филми от Близкия Изток, който съм гледала. Леко особен, много спокоен, дълбоко тъжен и ненатрапващо се красив.

Покана за вечеря
Не мога да си спомня какво съм го правила този филм. Това не говори добре за мен :) Но май само съм му коригирала тайминга преди време, не съм го превеждала. Все пак - много свеж и приятен... доколкото си спомням ;)

Последният концерт на Крийм
Пак имахме изненади - текстът си е на място, само не и интервютата. И ако Джак Брус говори добре и ясно, то техническите термини, с които изобилстваше обяснението на Клептън, ми изправиха косата. За щастие познавам достатъчно музиканти, та да не пиша глупости. Обаче в случая с Джинджър Бейкър нямаше кой да ми помогне. Той явно смята, че няма нужда да си отваря устата, докато говори. Справих се с чинелите и барабаните (взимала съм уроци по барабани, какво знайте вий!), но на места просто гадаех какво иска да каже. Като изключим това, филмът е приятен, сравнително кратък, с части от концерта, интервютата са интересни до някаква степен като свидетелство за епохата. Не е загуба, ако не го гледате на голям екран обаче.

Семейство Вагнер
Документален, за семейство Вагнер, които управляват фестивала в Байройт, дрязги, интриги и какво ли не... Ако сте гледали "Вагнер", чудесно се вписва в темата.

Ти се смееш
Две новели на Пирандело, заснети от братя Тавиани. Може би са леко странни, но определено са много красиви и... странни :)

Трябва ти единствено любов
Много сладък и непретенциозен филм, с добра актьорска игра, хубави пейзажи и щастлив финал за любовта, която не е привилегия само на младите.

Ай Уейуей: Никога не съжалявай
Не знам защо не е преведено заглавието и защо пишат "Вейвей" - и аз не знаех как точно се произнася, но то има достатъчно начини да провериш. А заглавието си го преведох :) Чудесен филм за Ай Уейуей, фотограф, скулптор, творец, дисидент, борещ се срещу системата в съвременен Китай, отстоявайки позицията си и обяснявайки мотивите си. От филма определено може да се научи много, препоръчвам го.

Представи си
Така реших да го преведа, а не знам защо в програмата фигурира със заглавието си на английски. Чудесно бижу е този филм, много жалко, че вече не го дават. Много, много трогателен филм. Лисабон, прекрасният град за очите, е възприеман от хората от една клиника само чрез звуци и миризми, защото те са слепи. Един от тях се осмелява да броди из света без бял бастун. Гордостта на човека, който не иска да го смятат за неспособен, само защото е загубил едно сетиво, борбата срещу света, който не е направен за непригодните, и срещу тези, които твърде много ги пазят от него. И живото въображение, което дава смисъл на живота. Представи си как покрай това малко кафене на ъгъла минава огромен кораб, в който отекват църковните камбани... Има ли такъв кораб, щом местните казват, че най-близкото пристанище е на километри? Има ли врабчета на перваза и ражда ли акацията череши? Вреди ли светът, когато е измислен по-красив?