300

Моето лично, неангажиращо мнение за филма

Гледах преди няколко дни "300". Подходих с вечната заблуда на наивните души, гледали трйлъри, в които са събрани всичките 2-3 въздействащи момента от филма, и очаквах грандиозност и разтърсване. Да ме залепи за седалката филмът и да ме прегази. Като се замисли човек, има с какво - изключително силен исторически момент, възможност за мащабни батални сцени, ако щеш вкарвай психологизъм, ако щеш - не, мегданът голям... А то какво се оказа - филмът правен по комикс, който не съм чела и следователно не знам до колко е следвал историята. Добре, но аз не знаех това и се бях подготвила да гледам парче от Историята, един вид!
Още в самото начало зърнестата визия и по моему смотаният разказвач ме изкараха извън релси. Сега, аз "Властелина" ли съм дошла да гледам, или исторически филм (да де, ясно, заблудила съм се, ама тогава още не го знаех)?
Имаше по едно време един вълк, с това тънко кръстче и рошаво главище, от Бъфи ли го бяха телепортирали, от руските страхотни анимации с многото пластове ли...

И от къде, да му се не види, тоя навик на гърците да се шматкат наляво-надясно из студа по един парцал само?
После, кой е излъгал сценаристчето, че житните поля изобилстват из Гърция, та да ги тъпоса като необходим и едва ли не неизбежен елемент от пейзажа? Не виждам друго логично обяснение на факта освен това, че отговорникът за сценографията ;) е фен на "Гладиатор".

Което ме подсеща да се подсетя за музиката - айде дееее, айде деее, да кажеш, че няма свестен копозитор, пък и гръцки такъв, да им направи някоя песен да те хване за гърлото или да те накара да рипаш и да се фащаш за ножката, има - е за чий го ръгнаха оня хеви метъл по едно време, да се сещам за "Като рицарите" със смешката по Куин?
Мога да се подпиша с две ръца и един крак под твърдението, че режисьорът е бил вманиачен на тема изроди, уроди и всякакъв сорт генетични малформации. А, да, и цици. Където иде моментът да се зачудя за идеята в сцената "секс между Леонид и Горго". Не можах да разбера, ако изобщо е имало, някакво послание/ внушение, нямаше дори просто еротика, да се зарадва окото...
Една приятелка определи Ксеркс като хибрид между Слави Трифонов, Азис и Урсула. Ей това е точната дефиниция, мисля само, че имаше и нюанс Ру Пол.




Истинският персийски владетел, освен че по нищо не е приличал на въпросното нещо, не е имал нездравословния навик да щъка из бойното поле в разгара на битката. Изобщо персийските персонажи - визията им - е тоооолкова бррррр...В тоя филм си даде среща вековната история на седмото изкуфсту - Джаба Хатянина ли не бе в кръстоска с Едуард Ножицоръкия, хорър звезди ли не бяха с пиърсинг като за интергалактически тату фест, намигване към азиатските авиаторски елементи с оная гърчеща се оракулка...
Тия перси са били луди да си влачат с тях носорози!
И това с оракулите, ай сиктир! Ефорите са били всичко друго, но не и побъркани мистици с мания към брадавиците...
Да не забравяме тъпата царица, инак впечатлила човек като Херодот дотолкова, че да запише името й в писанията си - голяма чест за жена - ма как можи си толкоз проста да му пуснеш на тоя, само за да може накрая да имаш силна реплика, ма жена! Ми то цялата зала, дето ядеше пуканки и си изпускаше стъклените бутилки бира по пода можеше да ти каже, че ще те прецака, гадината му с гадина, ан тъй де!

Режисьорът казва, че нарочно променили бойния строй на спартанската войска, да изглежда по-"куул". И фактът, че спартанците са имали бая желязо по себе си във вид на брони, явно е убегнал на отговорните лица... Интересно, предвид факта, че повечето от репликите на Леонид си бяха според както енциклопедията казва, че ги е записал Херодот... достоверни, искам да кажа.
Поне ще накара тоз филм повече хора да прочетат туй-онуй за въпросния исторически момент.
А, да, и през цялото време лайтмотивът в мойта изумена от случващото се на екрана главица бе "...като шепа спартанци под сганта на Ксеркса..." и после "...намсикво,намсикво, като Термопили славно, безгранично."
Иначе имаше силни моменти, този с прегрупирането и щитовете - наляво, надясно... Задръж, бутай... Изобщо баталните сцени бяха изпипани както си му е редът.
А, как забравих - и тоооооооолкоз мноооооооого хуууууууубави мъже накуп! И с какви тела! И всичките да ги убият! Ей, ма начи...

Белези по дланите

Домочадието се увеличи с две котки. Това е нещо, което си заслужава отделен постинг и ще си го получи. Сега се сетих обаче за друго и бързам да запиша, докато не е отлетяло. Една ме одра, защото Дара реши да тръгна да я подуши точно, докато я държах в мен (котката). И то направо си ме раздра - от безименния до китката, сега е много смешно как съм си налепила дланта с лейкопласт. Да, почистих и намазах с йодасепт поради липса на реванол, пак трябва да си купя.
Та мисълта ми бе, че започнах да се притеснявам за решението си с котките и кучо. Един човек, който ми се пише добронамерен, ме отразя - да съм забравела някога изобщо да свикнат, а ако съм искала толкова - да съм се заредяла с дезинфектанти и превързочни материали. Както ме 1) болеше; 2) бях самата аз несигурна и 3) накипяло, направо го отсвирих. После братът каза да не говоря глупости и че ще свикнат.
Да си дойдем най-конкретно на думата - ей-така ми се иска да вървят нещата. Достатъчно е, че аз, смелата в решенията си, вземаща понякога рисковани (а може би и леко безразсъдни) такива се чувствам страшно зле, ако се окаже, че не е станало както съм си мислела (или в момента не става така), та някой близък да ми подлее още повече вода. Ще ми се, когато отвътре не достига увереност, да има кой да я даде отвън.
Ама изобщо не е трудно да се каже "Нищо, ще се оправят нещата, ще видиш."
Една, две... седем думи. Я, любимото ми число!

Затворено

Защото наистина за момента не смогвам с времето...

Като от прозореца на стара бозаджийница
където продават толумбички и маслени пасти
лист амбалажна хартия -
"Затворено"
и отдолу минал шегаджията -
"до второ пришествие".
Един вид, до ново зареждане.
Има какво да се сложи на витрината
и
затова лепвам вечното
"Затворено. Връщам се след 15 минути."
Ако на някого липсвам -
любезно -
нали? -
от моя страна
да насроча второто пришествие за след 15 минути ;)

Самолетящи смешки

Авиокомпанията Quantas е известна с това, че е единствената голяма компания, чиито самолет никога не е претърпявал катастрофа. Навярно заслуга за това има и строгата процедура по тестване на самолетите преди полет и попълваните за целта дневници по поддръжката. В тях пилотите вписват своите забележки (З), а механиците от наземния персонал - своите отговори (О). Тъй като и двете страни се отличават с особеното си чувство за дружелюбен, но понякога черен хумор, с годините се е натрупала доста своеобразна колекция от лаконични задочни разговори. Предлагаме ви малка част от тях:

З: Лявата вътрешна гума е почти наложително да бъде заменена.
О: Почти заменихме лявата вътрешна гума.

З: Нещо подрънква в пилотската кабина.
О: Нещо беше затегнато в пилотската кабина.

З: Има умрели бръмбари по челното стъкло.
О: Поръчани са живи такива. Ще ги инсталираме след следващия полет.

З: Има признаци за протичане на течност по десния колесник.
О: Признаците са отстранени.

З: Системата "Свой-Чужд" не работи.
О: Системата "Свой-Чужд" никога не работи, когато е изключена.

З: Двигател, инв. № 380-8006FAF-89-19, липсва под лявото крило.
О: След кратко разследване, двигател, инв. № 380-8006FAF-89-19, беше открит под дясното крило.

З: В пилотската кабина има мишка.
О: В оборудването на пилотската кабина е добавена котка.

З: Полетът мина нормално, но помощната система за управление при приземяване работи доста грубо.
О: На този тип самолет няма помощна система за управление при приземяване.

З: В момента на включване на автопилота самолетът губи 30м височина.
О: Проверено неколкократно в хангара - самолетът държи височината стабилно.

З: При заключване на ръчката на газта, същата се движи много трудно.
О: Ключалката е сложена там с тази цел.

З: Подозирам, че в челното стъкло има пукнатина.
О: Подозирам, че си прав.

З: Самолетът се държи странно.
О: На самолета бе наредено да се държи прилично.

З: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук - като че ли там седи някаво джудже и блъска с чук по плоскостите.
О: Чукът бе иззет.

З: Радарът издава звук все едно мънка.
О: Радарът е препрограмиран. Сега думите ще се чуват ясно.

З: Звукът от навигационната система е невероятно висок.
О: Звукът от навигационната система е настроен на по-вероятно ниво.

Мартенски музикални празници

Това няма нищо общо с фестивала, просто съм доволна, че вече е март (моят месец, моят месец!) и в същото време малко тъжна, защото мечтите, както знаем, са по-хубави от реализацията. Чакаш, чакаш март, той дойде и вземе, че се изниже за нула време - свърши, няма вече!
Точка.
В музикално отношение си спретвам малко пиршество и понеже съм добра вещичка, споделям с който се отбие - задълбала съм в "Relayer" от няколко дни, все едно дисертация ще пиша по него ;) Пълни ми се душата. Радвам си се сама за себе си, защото виждам как нещата в мен се движат - преди време тази музика нямаше изобщо да я разбера и следователно нямаше изобщо да ми е интересно, респективно - хубаво, да я слушам. Малко по малко, упорито и неотстъпно, четох, слушах, слушах, четох, слушах и сега сякаш съм избутала скалата от входа на пещара и се къпя в нахлулите слънчеви лъчи. Има още такива пещери и аз дръзко тръгвам да ги атакувам :) Готвят се Фейтлес (подозирам, че там ще ми дойде нанагорно, но да видим).
Ето двадесет минути къс синьо небе сред облаци - небето се разтваря

развихря

до чиста красота

Разказвай ми тихичко...

Ретроспективно: 18:30 профучавам през вратата на офиса и скачам в таксито към центъра. От Младост 4 до "Цар Асен" за половин час е мечта, която се оказва изпълнима. Упражнението води до среща, която вместо да разреши някои въпроси, повдига куп нови. Тук става някакъв водовъртеж, последните седмици, някой е решил да види колко несигурност на единица човешко време може да се побере у един индивид и все добавя, добавя - чак на мен ми става интересно колко мога да поема. След салатка набързичко, кандисвам да отида и да видя какво е туй "Лига на разказвачите" и има ли то почва у нас. Един ден след събитието аз още нямам отговор.
В "Грамофон" е приятно, почти както го помня от пост-абсолвентската си вечер. Само този въздигнал се до него хотел ми събра очите...
Кратко резюме: от двама в началото участниците набъбнаха до осем. Тема - "Ден извън календара". Какви истории могат да се разкажат пък по това? Ами такива:
Първи разказа случка от младежките си години Емо Петков. За мен това беше фаворитът. Нека да подчертая - това се води лига на разказвачите. Не на писателите. Писменото слово е друго - там усещането е интимно, освен при публични четения (затова може би е най-трудно и най-провалящо се с най-много гръм и трясък четенето на поезия (нова скоба в скобата - освен ако не е площадна) - като най-личното от словесните изкуства), докато разказите - де е Благолаж - са за да те чуят другите. А за да те чуват, трябва да им задържиш вниманието. А за да им задържиш вниманието, трябва да им е интересно. Не само историята е важна, а и как я представяш. Равно, монотонно каканижене, тихо, та всички да се напрягат да чуят, претрупана литературност (на хората им се струва, че се превземаш) - това НЕ помага. Емо разказа смешничко, със самоирония, епизодче от типа "потънах в земята от срам" (хората винаги се смеят на тъжни неща), живо и експресивно. После дойде Йордан с историята за господин Мъ, който си ценял времето и го събирал в кутия. Не беше чак толкова лошо. Стефан разказа за препускането към изпит, което май се оказа сън? Не разбрахме. Това беше като вицовете, които свършват, а ти не знаеш къде да се засмееш. Наум вися по боксерки от балкона - още една "неудобна" ситуация, която сама по себе си носеше достатъчен заряд да е интересна и смешна, но не би, плюс, че момчето не беше с перфектна дикция. Казах, че става дума за разказвачи, на никой нямаше да му пука за дикцията, ако четеше това, но там се слушаше! Максим бе на фестивал, някакви хора се напушваха, а той летя напред-назад, докато накрая не успя да прелети един басейн. Джеф, въпреки че разказа изцяло на английски пак "неудобна" история, я разказа добре. Две момичета завършиха вечерта - Гергана с някакъв фентъзи ужас (не хорър, просто ужасна история, ужасно разказана) и Мария с нещо, което започваше в гълъбово синьо и не чухме как завърши, но беше импресионистично и писателско. Тя взе втората награда и публикация. Първата бе за Йордан, а третата - за Максим.
Тук аз следва само да запитам - защо? Как се оцениха разкази, които не бяха разказани добре? Няма значение как ще изглеждат на хартия, нали бяхме на лига на разказвачите...
Няма какво друго да кажа. Само - Охххххххххххххх................