А грамофонът се върти...

Като съм отворила едно бяло вино, с ударение на последното "о" ;) и като съм му седнала на топло, и като не върша нищо съществено, та чак яд ме 'фаща. Затова, преди да се захвана сериозно за работа, или по-скоро - вместо да се захвана, си драскам в блога.

Разпределението на висшите гръбначни в стаята е следното - едно двукрако (въпреки, че е от клас Бозайници, които пък принадлежат към надклас Четирикраки) от разред Примати, семейство Човекоподобни, се кьори пред компютъра до печката, едно черно четирикрако от семейство Коткови се е изтегнало между клавиатурата и монитора ми, след като изгони дъщеря си от коленете ми. Тя се позиционира на килима под стола. Третият представител на разред Хищници се е изтегнал с цялата си дължина на леглото върху одеялото, след като от своя страна дойде недвусмислено да заяви, че не е съгласна котката да е толкова близо до мен - ревност.
Сега всичко е мирно и спокойно.
Заредила съм страшен плейлист и освен това си съставих поредната разорителна поръчка дискове. Не съм писала за музика откакто се спомина "Ритъм" и това ми липсва. Ще изгубя форма, затова ще видим сега дали няма да пописвам от време на време за Metal Katehizis.

Ето пак - проблемът с контрол и шифт. Вече не го ползвам за превключване между езици, но го използвам за маркиране на думи, за да ги превърна в линк. Е? Това поне е стандартна комбинация клавиши. Ще взема да пиша на тия от Блогър по въпроса!

Как се отплеснах. Щях да пиша за две неща, подбудени от два блога.
Нека първо да се наприказвам за музиката. Видяно при Змея.
Вместо да му пиша километрични коментари.
Признавам без бой, че за мен винаги и открай време най-важни са били книгите, литературата, писането, четенето, говоренето. Чета от много малка, пиша от много малка и такива ми ти работи. В училище с музиката бях много зле. Имам предвид - нови певци, групи, фенщини - хич не ме засягаха. Още не мога да се начудя как пеех в хора, след като нямам добър слух и пея фалшиво. Свирех на пиано (и още свиря) - аз съм от редкия вид деца, които настояват да ходят на пиано, а не родителите ги карат. Мина доста време, преди майка да реши, че това не е поредният ми каприз и да ме запише на уроци, поради което започнах доста късно, към 5-6 клас, не помня точно.
После изслушах всичко на Бийтълс и това стана любимата ми група.

От няколко години, примерно десетина, се интересувам по-сериозно от музика. Даже все по-сериозно. Както в повечето случаи, се навързват едно след друго събития, които водят до все по-задълбочения ми интерес към музиката. Може би защото не съм имала тийнейджърски години, пропити с трескавото търсене на информация за любим изпълнител и презаписване на касетки, моето отношение към музиката е малко по-различно. Към любимите си стилове прибавям нови и с малко изключения дори жанрове, които не можех да понасям, започвам да опознавам (не винаги харесвам). Получавам забележки и обвинения в еклектика и коментари относно склонността ми да си купувам оригинални дискове. Пука ми. За лицензираната музика все се заричам, че ще пиша в отделна тема, но ще го оставя за след като свърша един материал за "Мениджър" относно съвременната ситуация в музиката (музикални компании, интернет, такива неща). Поне планът е да го пиша, още нямам срок, да видим.

Не знам дали музиката е възникнала преди словото, защото "музика" в смисъла, който влагаме ние в понятието, не са птичите песни сами по себе си, а нашето осъзнаване на птичите песни като музика. Което не знам кога се е случило (имаше, още я имам, чудесна книга "История на музиката в картинки", която горещо препоръчвам). При всички положения аз съм повече книжно-словесен тип, но смятам да дълбая в музиката още и още. Дали мисля, че ще ми омръзне - едва ли. Съумях да съхраня способността и най-досадния шлагер да чувам като за пръв път (освен в случаите, когато съм в "настроение" и просто ми доставя удоволствие да мрънкам, да се заяждам и да роптая. Което не е много рядко напоследък). Ако нещо ми липсва, това са хора с любим стил, слабо познат за мен, които да ме въведат в нещата. Такива хора са рядкост, защото не стига да кажеш "Ей, тая група е много яка, чуй я непременно", а трябва да имаш умението да подбереш точно парчето или факт, които да заинтригуват ухото. Казвала съм го и друг път.

Дълбоко уважавам музикантите и ми е мъчно, когато някой талант зареже попрището си, поради каквито и да било причини. Може би моят отчасти "научен" интерес към музиката й пречи да се изхаби? Не знам. Може би интересът ми към всяка област на изкуството, любопитството ми към творческата страна на Човека помага? Сигурно. Може би има пръст и желанието да ставам все по-добра в това, което правя? Съчетанието, че пиша за музика?
Тъжното е, че има толкова малко хора на такава вълна. Втриса ме, когато попитам: "Каква музика слушаш?" и отговорът е: "Ами всякаква." Какви книги четеш? Ами интересни. Какво обичаш да ядеш? Бе там да се нахраня с нещо. И аз си купувам полуготови храни, разбира се...

А дори и хората, с които можеш да се разбереш, постепенно се превръщат в хора със следните отличителни черти:

- не слушат, а говорят, опиянявайки се от своето красноречие и/ или своите познания;

- твърдят (и си вярват), че са много толерантни към другите;

- събират се в събота (за да не са другия ден на работа) и пият много, ама много;

- говорят все едни и същи неща;

- говорят с авторитет и апломб, който има покритие, но е досаден;

- към 2 часа дори и аз, с моя преблаг характер и нескончаема толерантност, вече се отегчавам (не съм изпила съответстващо количество алкохол) и ми става жал.

Не знам за мечтите, но жужащите думички, като желанията, живецът и животът поизбледняват така.