Концертът на Лени Кравиц, съвсем отговорно и с ръка на сърце мога да заявя, бе нещо страхотно. Като изключим, че мен емоцията не ме достигна, по разбираеми причини, обективно погледнато това бе близък до съвършенството концерт. Идеален звук (поне така го чувах от трибуните), доста точно спазване на обявените часове, страхотни музиканти и всеотдайна публика. До толкова, че Лени Кравиц едва ли не не вярваше на очите си. Още от самото начало той изглеждаше искрено удивен от реакциите на публиката, а към края, след като бе паднал на колене, бе търсил думи, за да изрази чувствата си, и бе слязъл два пъти сред хората, заяви, че любовта и енергията, получил днес, ще го подкрепят в идните години, както и че българската публика е най-невероятната от всички, които е виждал. Наистина изглеждаше силно развълнуван и трогнат. Каза и нещо, което ме накара да се замисля - "ако впрегнете цялата любов и енергия, която изпращате към мен тук, сега, ще започнете да променяте вашия свят и света изобщо". Мда.
Останалото с няколко думи - страхотно осветление и, пак повтарям, звук. Леко некадърни оператори. Страшно артистичен и пластичен Лени. Глас в чудесна форма. Енергия в излишък. Бенд от железни музиканти. (Отбелязвам си на ум колко дълъг път съм изминала - аз, която ненавиждах китарните сола и медните духови инструменти, вече разбирам китарата и се трогвам от тромпета. Браво на мен, потупване по рамото. Напук на онези, които, от висотата на вродения си афинитет към тези инструменти, ме гледаха внизходително и с твърдото убеждение, че от мен нищо не става в тая област.) Чудесни сола. Над два часа сет. Лени на барабаните в последното парче - гейзер от енергия. Ммм... концерт, който спокойно може да се нареди в моят топ 10, примерно.
Чудя се, ако той дойде скоро пак, дали публиката ще е също толкова многобройна? Отдавна ме гложди един такъв въпрос по отношение на известен тип концерти в България...
Lanny Kravitz, 27.07.2008, София, стадион "Академик"
01. Bring It On
02. Always On The Run
03. Dig In
04. Fields Of Joy
05. It Ain't Over Till It's Over
06. Dancin' Till Down / Another Brick In The Wall - part (Pink Floyd cover) / Billie Jean - part (Michael Jackson cover)
07. Be
08. Stillness Of Heart
09. I'll Be Waiting
**Band Introduction
10. Where Are We Runnin'
11. American Woman
12. Fly Away
13. Let Love Rule
Бис:
14. Are You Gonna Go My Way /Love Revolution - part (Kravitz On Drums)
Останалото с няколко думи - страхотно осветление и, пак повтарям, звук. Леко некадърни оператори. Страшно артистичен и пластичен Лени. Глас в чудесна форма. Енергия в излишък. Бенд от железни музиканти. (Отбелязвам си на ум колко дълъг път съм изминала - аз, която ненавиждах китарните сола и медните духови инструменти, вече разбирам китарата и се трогвам от тромпета. Браво на мен, потупване по рамото. Напук на онези, които, от висотата на вродения си афинитет към тези инструменти, ме гледаха внизходително и с твърдото убеждение, че от мен нищо не става в тая област.) Чудесни сола. Над два часа сет. Лени на барабаните в последното парче - гейзер от енергия. Ммм... концерт, който спокойно може да се нареди в моят топ 10, примерно.
Чудя се, ако той дойде скоро пак, дали публиката ще е също толкова многобройна? Отдавна ме гложди един такъв въпрос по отношение на известен тип концерти в България...
Lanny Kravitz, 27.07.2008, София, стадион "Академик"
01. Bring It On
02. Always On The Run
03. Dig In
04. Fields Of Joy
05. It Ain't Over Till It's Over
06. Dancin' Till Down / Another Brick In The Wall - part (Pink Floyd cover) / Billie Jean - part (Michael Jackson cover)
07. Be
08. Stillness Of Heart
09. I'll Be Waiting
**Band Introduction
10. Where Are We Runnin'
11. American Woman
12. Fly Away
13. Let Love Rule
Бис:
14. Are You Gonna Go My Way /Love Revolution - part (Kravitz On Drums)
Няма коментари:
Публикуване на коментар