In memoriam - Климент Денчев

Щях да пиша за две нови постановки, но дойде една тъжна новина - на 29 март (според e-vestnik) е починал актьорът Климент Денчев - бате Климбо. Аз не съм имала удоволствието да гледам "Сънчо" с неговите приказки, но съм гледала много от филмите, в които е участвал - "Петимата от Моби Дик", "Козият рог", "Баща ми бояджията", любимият "Войната на таралежите"...

Лека му пръст.

Голямото плюене

Наблюдавам много интересен феномен - където и да попадна на текст за резултатите от "Голямото четене", все се плюе под една или друга форма по дяда ти Вазов и "Под игото". Много интересно, като има толкова недоволни, как пък този роман взе първото място? Като са толкова много недоволните, ми да бяха гласували те за някоя друга книга. А ако не ги интересува, защо сега са се емнали да плюят? Българинът бил такъв, онакъв. И пишещите по подразбиране се изключват от масата. Виж ти.

Аз гласувах по интернет в съвсем началния кръг и оттогава развоят на конкурса ни за миг не ме е интересувал. Още от самото начало е ясно, че подобен тип проява е обречена на много критики, не само защото, както винаги, взимаме един западен успешен формат и го пльокваме в нашенската си действителност не само едно към едно, а по-скоро едно към гьотере, без да се съобразят елементарни разлики - в културната обезпеченост, традициите и реалността, поне.Изобщо не виждам защо трябва да си хабя мозъчните клетки да седя и да мисля за кой роман да гласувам и кой ще спечели, пък после и да се тюхкам що тъй станало. Обаче от два дена където и да отворя, все на текстове такива попадам и се изнервирах.

Аз, искам дебело да подчертая, никак не съм фен на Вазов (а сега ме изяжте с парцалите). Смятам го за изключително слаб поет и от повечето му неща ми се повдига. Ще кажете, че не съм чела всичко. Аааа, не така. Имахме една луда учителка по литература в гимназията (като казвам "луда", поемам пълната отговорност за твърдението си), която на всичкото отгоре ни беше и класна и която бе обявена, не знам от кого, за една от най-добрите литератори в региона. О, боже мой... Тази жена бе като ходеща византийска колона, с терористични наклонности, пълно неразбиране за добро преподаване на литература, а опреше ли до кръстосване пътеките на историята и предмета й (което, разбира се, става доста често) един от съучениците ми, запален по историята, я правеше дива и красива. Няма да забравя, че в Междусъюзническите войни българите не знаели защо се бият. Ей тъй, просто нямали кауза и си нямали друга работа, та тръгнали на повоюват малко. Така де, то е скучно иначе.
Та тази жена ни бе накарала, в срок от няколко месеца, да научим всички стихове на Ботев наизуст (още ги знам повечето и това е едно от малкото неща, за които мога да й призная, че лично за мен бе полезно), над 30 стихотворения на Вазов (почти цялата Епопея и достатъчно други километрични писания), Чинтулов и другите съм ги забравила. Докато търсех стиховете, които трябваше да назубря, понеже обичам да чета, се заплесвах по другите, та изчетох де що имаше стихосбирки на Вазов (от онези, Събраните съчинения, дето всички ги имате у вас). Вазов е слаб поет и Епопеята не е блестящ образец на поетическо майсторство, но има достатъчно други достойнства, дори и да си затворим очите за залитанията а ла Юго, когото също не харесвам много. Но за мен Епопеята е едно велико творение - без капка ирония. Да не се разпростирам много по въпроса обаче.

Минаваме на прозата на Вазов. Отново ще подчертая, че аз не го харесвам, не си го чета вечер преди лягане и дори в топ 100 на любимите ми книги негова няма да попадне. И на мен ми беше писнало предъвкването му в училище, назубрянето на критика и какво ли още не. Обаче, хайде много ви се моля. Вазов пише в една епоха, когато зад него е нещо като гола пустиня с малко храсталак. Пише в някакви невероятни времена, дето може би само с нашия стогодишен преход може да се конкурират. Ще го кажа по-ясно: прекъсната литературна традиция. Даже - липса на такава. Един вид, започва някъде около нулата. Или мислите, че Толстой и Юго са щели да са Толстой и Юго, ако бяха първите съответно руски и френски писател след около 500 години "на литературния/ културния фронт нищо ново"? Вазов може да не е гениален писател, но създава огромно творчество, което, ако не друго, има две основни достойнства - образува база, върху която да стъпят другите (защото дори да правиш точно обратното на нещо, да го зачеркваш и плюеш, то първо трябва да съществува, за да ти даде възможност да му се качиш на главата) и предава - и то доста добре - духа на епохата. Крайно време е като се преподава литература в училище да се прави паралелно с историята. Но де толкова мисъл у съставителите на програмата...

Да, чела съм, че Вазов е използвал известността си и се е покривал от разни задължения, че е преспал де що с която начинаеща пуетеса се е намирало и какво ли още не. И какво? "Под игото" била тежка, архаична, подклаждала националистически чувства. Ами да, тежка е. И "Властелинът" е тежък. Но той даже губи по точки (а аз съм голяма почитателка на Толкин), защото няма това историческо значение за една нация, която има "Под игото" (кой каквото ще да казва, това си е факт). Архаична - нормално. И Шекспир, и Вийон са писали на език, който сега ни се струва архаичен. Само че аз не бих се осмелила да предложа осъвременяване на романа, защото ако се направи, ще е само по-зле, като се сещам каква некадърност ще се изсипе да се пробва на него. А чувствата са национални. И вече ми писна куцо и сакато да се прави на толерантно, космополитно и хуманитарно. Нищо лошо няма в това да питаеш патриотични и национални чувства. Даже за държавица като нашата е добре, защото инак каквито сме готови на всекиго да се подложим, като нищо ще зачезнем като нация. Всички са патриоти и националисти, само че големите държави като го отричат и ние вдигаме да подковат и нашия крак. Ако не беше така, отдавна да няма и кьорава граница и всички да са забравили как им се е казвала държавата. Или може би французите не са националисти? Може би англичаните? Или, как се не сетих, американците? Хайде де! И понеже в "Под игото" са описани реални неща, които обаче нещо не ни изнасят на теорията за османското присъствие, я обявяваме за остаряла, ретроградна и опасна. Ами викам тогава да вземе да я изгорим публично и да си посипем главите - пак публично - с пепелта й.

Сред трите ми любими книги се намират две от топ 10 - "Малкият принц" и "Майстора и Маргарита". Никой не може да ме убеди, че "Малкият принц" би могъл да стане любима книга на българите. Та тя не може да стане любима книга дори на французите! На нас не може, защото това е, нека го подчертая дебело, френска книга. При превода се губи. При преминаването от тяхната към нашата култура се губи. Идиотското схващане, че е детска книга - не аз, а МОН я е набутала в програмата на началното (сега може да е основното най-много) училище. Толкова просто, колкото може да са само гениално поднесените истини за живота всъщност я правят доста сложна.

При "Майстора и Маргарита" има толкова много пластове, че сигурно се харесва на много повече хора. Само че тези пластове, които я правят велика, ги разкодират по-малко хора. А те обикновено не участват в гласувания с есемеси.
А колкото и да съм поразена от "На изток от рая", не смятам, че това би могла да е любимата книга на българите. Аз съм поразена и от "Ана Каренина" също така и също така смятам, че този велик роман не би могъл да стане любим на българите. Всъщност, интересно, колцина ли са го вкарали в първоначалния списък?

Изобщо, що за идея - да се определи любимият роман на една нация? Като в лексиконите - любим певец/певица. Актьор/актриса. За книгите важи с още по-голяма сила - аз имам поне 20 любими книги. Ама най-най. Само най-любими сигурно са още 50. И затова изобщо не ме трогва, че хората, които имат една любима, избрали "Под игото". Само не разбирам защо други хора, за които също съм сигурна, че имат не само една любима книга, се тръшкат от този факт.

"Под игото" е много българска книга, независимо на кого не му харесва. Много съм доволна, че първите четири книги са български. Ако "избраната" беше чужда (подмятат, че е трябвало да е "Сто години самота" или посочените по-горе мои любимци), щях сериозно да се разтревожа. Никой не може да ме убеди, че можем да почувстваме или разберем чужд писател по-добре от нашите си, независимо колко са ни качествени. А че имаме достатъчно качествени - на световно ниво - аз твърдя уверено. Хайде сега да се почнем на другата ми любима тема - колко селски писател е Елин Пелин и как нашите писатели по-далече от селото си не могат да погледнат. То понеже в селото не живеят хора, а сигур' некви извънземни. Както и да е. Стана много дълго. И да, аз лично бих си препрочела пак "Под игото". Защото съм сигурна, че мрънкащите в по-голямата си част имат за него спомени от ученическите си години. И когато го препрочета и видя, че наистина не е образец за литература висока класа, пак ще продължа да твърдя, че няма нищо лошо в избора му. Лошото е в това, че хората може би нямат представа за останалите книги. Част от хората. Значителна част, може би. Но за това "Под игото" изобщо не е виновно.

Щъркел

Вчера, докато зяпах през прозореца на една сграда в Бизнес парка, видях как най-безметежно откъм нашия блок край реката къмто Лукойл бензиностанцията се понесе един щъркел. Дадох малко заето първоначално, но все пак има логика - имаме си река, това са крайните блокове на комплекса, край тях се шири едно поле - възможно е да се видят такива пернати. Но ако някой ми беше казал, че ще видя щъркел в София, нямаше да повярвам. (Тези, които бързат с ехидна усмивчица да напомнят, че Младост 4 е по-скоро квартал на Пазарджик, да не се обаждат) Та съвсем официално днес вързах мартеничката на едно сливово дърво, което още хабер си няма да цъфти, но вече е покарало листенца. И много се радвам, че видях този красавец щъркел. Банално, но съвсем точно - като нова надежда.

Тихо се сипе...

Направо не мога да повярвам - след като вчера почти всичкият сняг се стопи и даваха "променливо" време, днес сутринта пак тихо и кротко е завалял един сняг... На мен не ми пречи, даже напротив - много е уютно. Е, ще отпадне ходенето на рентген за зъб, например, но по-скоро от глезотия, отколкото заради някакви снежни виелици. Грехота е човек да не си седи у дома, докато навън се сипят снежинките и да не се наслаждава на топлата си стая. Още малко остава, преди да дойде пролетта, и след като вече не вали както някога през зимата, да се възползваме от предоставените ни възможности

Тайбеле пак

Сега погледждам в пощата и що да видя - ДТ "Гео Милев" Ст. Загора пак ще гостува в София, този път, за щастие, без "Двамата веронци", но за още по-голямо щастие - с "Тайбеле и нейният демон". На 22 март в театър "София" от 19 ч. Аз или ще съм на "Азия" тогава или няма да съм, но сигурно няма да го гледам, обаче много горещо ви го препоръчвам. Гледах го миналата година при гостуването им (тогава го играха в "Сфумато") и съм възхитена. Прекрасна постановка, само да си изровя тогавашния пост... Ей го на!

За който не е виждал, да отбележи, моля, как играе Тигран Торосян и да ми каже защо не го гледаме по-често!
Като добавим и чудесната игра на Константин Икономов и Лора Мутишева, удоволствието е съвсем пълно.

Другата постановка на театъра, на 21. март в НАТФИЗ (за да давам пълни сведения) е "Тестостерон". Като гледам, в нея играе онзи актьор, който никак не харесах и който ми навлече гнева на анонимния в коментарите в предишния пост, да взема да ида да го гледам, само за да го коментирам пак, току-виж онзи коментатор дебне публикациите за идола си в нета... ще е забавно

Сега сериозно - "Тайбеле" е номиниран тази година за "Икар" в разтърсващата категория... "Сценография и костюми". Изобщо няма да коментирам Икарите, то кое ли не е на тоя принцип в тая държава, че театърът да е цъфнал и вързал. Имам чувството, че добрите постановки се възприемат като заразно зло.

В този ред на мисли, гледам, че ще се играе "Пиеса за бебето" днес в "199", също горещо препоръчвам, алтернативата е чак през април, на 28-и.

Кротко се смея на половината отзиви, които са в прикрепени към програмата за "Тайбеле", но няма да поствам тук, че някой ще ме обвини в присмех и заяждане. Само един много ми хареса (не заради изсмуканото от пръстите последно изречение): Вестник „7 дни” – Ст. Загора /15.02.08/ „В "Тайбеле и нейният демон" са си дали среща в точното време и на точното място талантът на режисьора, на артистите, на автора на музиката и на сценографа. И в крайна сметка се е получил артефактът, наречен спектакъл, който заслужава да се гледа. ... "Тайбеле и нейният демон" е притча. Притча, която диша любов. Любов, която диша поезия.” Тихомир Етърски

Love of my life

Никога до сега не съм гледала Мюзик Айдъл, но предишните няколко дни се уцелвах пред телевизора към 8 часа (не си бях у нас, иначе въпреки че го дават по БТВ и може да се гледа през интернет, никога не би ми хрумнало да си го пусна). Едно изпълнение ми направи силно впечатление - прекрасна песен и много добър музикант. Песента аз лично чух съвсем наскоро - любимият ми (който наистина е The love of my life) ми я пусна първо в изпълнение на "Скорпиънс", после и на Фреди, наистина е омагьосваща. Ето я тук в трите варианта:

Дом

Пак филм - този път от програмата на София филм фест 2009. Казва се "Дом" (Home) и е френски или така, като гледам, швейцарски? Много е странен. Темата е интересна, харесва ми как е заснет, но има някаква лудост в него от тази, която ме дразни - истерична, болнава и некрасива. Като цяло бих казала, че филмът не ми хареса, въпреки отделни неща, които ми допаднаха.

Историята е за едно семейство, което живее насред нищото, край изоставен път. Аз много се дразня, като има някакви висящи краища. Какво правят там, защо живеят там, майката е някаква невротичка, която явно се е вкопчила в това място и не можеш да я накараш дори пътя да пресече, как така ще живеят точно до път, който преди 10 години е започнат, значи ще се го има... изобщо - абсурдно. То и цялата ситуация е абсурдна, но какво пък. Това е затворен тип семейство, наскоро бях превеждала един сериал за мормони и ми напомни за тях, лъха ми на нещо неприятно.

И един ден на бърза ръка магистралата се асфалтира, слагат мантинелите и край - пътят и за училището, и за работата на бащата е от другата страна. Шосето минава точно до двора им, край марулите, прането, басейна и шезлонга. Скоро магистралата става натоварена, а положението - истерично.

Все пак е интересно да се види, интересно поднесена интересна идея. Само да не ми беше пролазила толкова по нервите :) Има я неотменната тема за отчуждението, общуването или липсата му, поколенията, разпадът, семейните ценности, урбанизацията - предполагам каквото поиска, това може да види човек.

Филмът е награждаван. Оказва се, че режисьорката Урсула Майер е млада, това е игралният й дебют, а на мен ми приличаше на филм на по-възрастен режисьор.

Прожекциите са:

14.03. - 19:00, Френски културен институт

16.03. - 18:30, Люмиер

19.03. - 16:30, Одеон

Вики, Кристина, Барселона

Има някакъв шанс да гледам кино извън това, което превеждам, този СФФ, но това няма да стане, докато съм още болна. Затова се задоволявам с работните материали, по принцип нищо особено или добре познати хитове, закупени след години от някоя телевизия. Но след приятният "Благослови детето" ми попадна "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън, който на всичкото отгоре е и доста нов - от миналата година, ако не се лъжа.
Не съм никак запозната с творчеството на Уди Алън, миналата година гледах само "Scoop" (забравих как беше преведен) и не бях особено впечатлена. "Вики, Кристина..." обаче ми хареса много. Леко и неусетно разказана история, омешана с Испания, Барселона и една веселичка песничка, която от началото до края звучеше между сцените и ми напомняше на пъстро виенско колело или старовремски велосипед, каран с висока скорост по слънчев път. Хитра и закачлива, като самия филм - без да знам за какво се пее в нея, защото е на испански.

Историята е за един от многото периоди, които всеки преживява в живота си - започваш от някъде, имаш възход, после спад и пак отначало. Две американки, с различно виждане за любовта, прекарват лятото си в Барселона и случайно се натъкват на Хуан Антонио, художник и - дон Жуан (съмнявам се съвпадението на имената да е случайно). Вики е сгодена за перспективен бизнесмен, а Кристина, скъсала с поредното гадже, търси нещо, но знае само какво не иска, какво иска - не знае.

Като се замисля, историята можеше да бъде поднесена така, че да е трагична, разтърсваща и съдбовна, защото чувствата са искрени и дълбоки, порядъчно оплетени, въпросите и дилемите са също толкова порядъчно объркани, жизненоважни, фундаментални, основни и т.н. - разбира се, защото всичко се върти около любовта. Но е поднесена усмихнато, спокойно и докато се усетиш - вече е разказана, без прекалено много драми, но с много голяма усмивка.
Няма смисъл да разкривам още подробности около сюжета, препоръчвам филма и дано хареса и на някой друг :)

Ето ме днес съвършено разлистена...

И много разболяна. С невероятно чувство за време един злобен грип ме нападна точно на рождения ми ден. Толкова за приятното прекарване...
Много благодаря на всички, които ми честитиха :)
Хубавото на болестта е това, че напълно ме подминаха всякакви мисли за години, минаващото време и такива подобни. Изобщо тоя рожден ден мина между капките ;)
Дори следващият ден - осми март (ако човек не е болен, става приятно двудневно празненство) - мина малко по-празнично (само дето тогава никой извън семейството, любимия и неговото семейство не ми честити, но пък малко ли е).

Преди време пращахме телеграми за рождените дни. Беше едно такова хубаво да избираш от 4-5 (максимум) вида цветя на едната страница, да напишеш пожеланията, да ти преброят думите на гишето. Пращаха се и картички. И най-вече се говореше по телефона.
После телеграмите увехнаха, минахме на имейли и продължихме с телефоните.
Напоследък и имейли не получавам, нито дори електронни картички, но за сметка на това имам коментари в МайСпейс и надписи по стената на Фейсбука. Нищо, че особено в последния влизам от дъжд на вятър. И смс-и. По телефона май се обаждат вече само най-смелите хора - които не се притесняват да им кажеш две думи след поздрава, или да им изгубиш малко време, знам ли...
Проблемът ми със смс-ите е, че някак не върви да отговориш. След като човек не ти се е обадил, се предполага, че иска единствено да ти пожелае нещо, а отговорът сигурно не е толкова важен. Но аз нали съм учтива, пък и да не си помисли нещо подателят... Знам ли, странно е едно такова.
А ако нямах фейсбук, половината от гласовете по стената ми нямаше да знаят за моя рожден ден (а аз внимавам в списъка с приятели там да са наистина само хора, които познавам и до някъде са приятели).
Преди си водех един много пълен календар с рождените дни на всички хора, които познавам и са ми приятни, не само приятели. При един ремонт се загуби, но трябва да си направя нов. Римайндърите по скайп, кю и прочее са бошлаф работа.
Като казах кю и се сетих. Не съм си го пускала от миналата седмица. Обзалагам се, че като го пусна, ще има офлайн месидж за светлата дата. Нещо като смс с амнезия ;)

Това са само някакви разсъждения, аз си се радвам на смс-ите, искам да уточня, да не се засегне някой :)

Майстора и Маргарита

"Майстора и Маргарита" е една от книгите в личния ми топ три, но никога не съм гледала нито една екранизация. Тази година СФФ са решили да прожектират всичките серии на сериала на Владимир Бортко и мисля, че е една много добра идея да се отиде и да се гледа До колкото знам, сериалът може да се намери и в нета, обаче друго си е някак на кино...