сряда, 16 юни 2010 г.

Шефа на 'орото или Лорд ъф дъ денс (пак)

Със задна дата, но нещо напоследък не ми се пише...
На 9 юни след три концерта в столицата приключи третото гостуване на спектакъла Лорд Ъф Дъ Денс (Lord Of The Dance) у нас, преминал този път още през Варна, Бургас и Пловдив.

За трети пореден път залите са препълнени, билетите – разпродадени дълго преди изявите, самите дати – увеличавани поради голямото търсене. И за трети пореден път се убеждаваме, че шоуто на Майкъл Флетли не е шоуто с Майкъл Флетли.



Преди почти десет години видеокасетата с Лорд Ъф Дъ Денс бе подготвила почвата за първото гостуване у нас и го превърна във фурор. През месец май 2001 това бе едно от големите събития в тогава бедния откъм чужди изпълнители концертен календар. Всички бяхме гледали записа, съжалявахме, че Майкъл Флетли вече не танцува, и тръпнехме в очакване преди големия спектакъл. Как ще е на живо, дали няма да ни спестят нещо? След края мърморехме за плейбека (имаше ли, нямаше ли), сравнявахме с „Два свята” на Нешка Робева и въздъхвахме, че солистът се опитва да изпълнява движенията на Флетли и танцува страхотно, но липсва нещо. Ала бяхме доволни, че сме го гледали – шоуто бе от световна класа, не вълнуващо, а направо разтърсващо.
Спомням си как бях убедена, че прословутото "тракане" е на плейбек, защото ми се струваше, че има разминаване - и при това гостуване имах същото впечатление. Не мога да твърдя със сигурност нищо, но ми се ще да знаех. Помня и каква бе огромната разлика в излъчването на солиста. Майкъл Флетли е просто гений, не само с бързината, с която танцува, с хореографията, с идеите, но и с този огромен заряд, който излъчва. Не може да гледаш видео на негово изпълнение и да останеш безучастен. Истински артист, той не само танцува, той и играе, живее на сцената, превъплъщава се напълно в образа си. Като Господар на танца е и властен, и леко надменен, излъчващ сила - всички след него градят някакъв клиширан образ от оста "добро-зло", няма нюанси, няма плътност. Виждаш какво удоволствие изпитва да е на сцената, как се зарежда от танца, от френетичната публика, как бълва енергия...

Да се върна към хронологията. През 2008 трупата дойде отново, препълни залите и обяви, че не предвижда в следващите 5 години турне на Балканите. За щастие организаторите от "Арт БГ" успяха още на следващата година да обявят това, което в изминалите дни се превърна в реалност. А то бе: бляскаво зрелище, музика, която не може да те остави равнодушен, и чудесни изпълнители.

Разделена на две части от антракт, постановката е основана на контрапункти. Спокойно начало, динамичен финал. Черно и бяло. Червено и черно (почти по Стендал). Но това не е само приказка за битката между Доброто и Злото. Това е приказка за ирландския народ, разказана с музика, танц и песен.
Първата част представя героите на историята. Господарят на танца - води своя клан и единствен знае тайната на шеметния степ-танц. Богинята Ерин - внася хармония със своята песен („Ерин” през 19 век е поетичното име на Ирландия). Мориган – изкусителката (келтската богиня с това име е богиня на войната). Дон Дорча – Господарят на мрака със своите воини. Малкият дух с вълшебната си флейта. Сирша (Saoirse) – девойката в бяло, чието име на ирландски означава „свобода”.

После всичко се развива много бързо, предимно около битки – за надмощие или освобождение. Напрежението се нагнетява, все по-бързото чаткане на подкованите обувки влиза в тон с ускорения пулс, има вълнение, възхита, възвисяване. И всичко завършва добре. Хореографията на Майкъл Флетли разказва приказка с ярките светлини на прожекторите, атрактивните танци, пъстрите и бляскави костюми. И в нея вплита история за Ирландия.

Едно такова шоу не може да не е на ниво. То е най-малкото същото, както от преди почти десет години. Залата все така избухва в спонтанни аплодисменти след ефектните номера. Все така искрено си иска задължителния бис. Наслаждаваме се на спектакъла, както вече сме свикнали. Мнозина закъсняват с по 20 минути, половин час, нищо, че танцьорите са започнали точно навреме. Сякаш това не е чак такова голямо събитие, че да се постараем да сме точни. Вече не се чудим за плейбека и не въздишаме за Майкъл Флетли. Но все така магията ни докосва и излизаме след края, тананикайки си темата от "Cry Of The Celts". Или се отправяме към дома с подозрително танцова стъпка.

А Флетли, с онази лудост, хъс и неустоима харизма, които се надяваме да е запазил, обяви, че отново ще танцува в шоуто.
За края на годината са обявени дати на представления с неговото участие и можем само много силно да се надяваме, че трупата пак ще дойде в България – защо не този път с Господаря на танца.
И ако не вярвате, че шоуто е добро, идете и вижте. А след това погледнете в YouTube изпълнение на Флетли. И ще разберете защо бих отишла да гледам спектакъла с него, нищо че съм го гледала вече два пъти, само да дойде малко по-наблизо. И смятам да съм в първите редове.

Снимките са мои, но ми трябва нов апарат и да взема да се понауча да снимам поне маааалко по-добре...























2 коментара:

  1. "Вече не се чудим за плейбека"
    аз се чудя... последно имаше ли го?

    Ти ли беше с младежа дето снимахте в оркестъра и ви изпъдиха?

    ОтговорИзтриване
  2. Нямам представа дали имаше плейбек, много ми се иска да знам, но не съм намерила как да разбера. Затова ми омръзна да се чудя.
    Иначе - не, не бях с никакъв младеж и от никъде не са ме гонили, откъде пък реши това? Имах си пас за фотограф и си снимах, докато беше разрешено.

    ОтговорИзтриване