Искам да кажа, че...

Проблем с циганите има. Но събитията в Катуница и след това са проблем с престъпността, с управляващите и с манипулацията.
Защото стана точно каквото очаквах. Всичко се дигна срещу циганите. За кеф на управляващите. На които за пореден път им се дава възможност да разтягат локуми - което го могат; да използват полицията - в което са се усъвършенствали; и да не вършат нищо - което им е просто гвоздеят в програмата. Пак слушаме за приоритети и главни цели, за етническа толерантност и недопустимост, за интеграция и имидж, и, естествено, за Европа. Чудничко, нали? "Да яхнем и обуздаем гнева на тълпата, за да се размине - за пореден път - истината, че приоритетът и главна цел е интересът, толерантността е към този, който плаща, недопустимо е да не се измъкне мафиотът, интеграцията е само на хартия, а за имиджа пред Европа ни никого не му пука."

В ситуацията случайно се пресичат два проблема - на хората им е писнало от своеволията на мафиота Кирил Рашков и сие; хората недоволстват от толерирането на циганския етнос за сметка на българския. (Аз, прочее, съм сигурна, че на тях повече им се ще и те да не си плащат сметките, отколкото циганите да бъдат накарани да плащат своите, но не това е важното в момента.) И двата проблема израстват от един корен - държавата. По-точно, както бе писала Веселина Седларска, фактът, че "държавата е изключена или извън обхват". Държавата тук не присъства. Тя е като феята Моргана и боговете на Пратчет - престават да съществуват, когато хората престават да вярват в тях. Може да се поспори дали в случая не е станало обратното, но е ясно, че държава няма. Само едни хора се развяват с костюми и маски и носят на ръце чучелото й, за да замажат очите на народа и да си напълнят джобовете.
То и народ няма. Сборът от хора, съсредоточени изключително в собствената си паница, без гражданско и общностно чувство, готови да се наежат на всекиго, уповаващи се на величие от минали векове, за да изградят днешното си самочувствие - това народ ли е? Питайте Левски, питайте Вазов, да не цитирам. И хората, за които горното не отговаря, изключенията, колкото и да са много, и те не правят народ. 'Еле па толерантен.
Казах, че проблемите се пресичат случайно, но дали наистина е така? Щеше ли да се реагира по същия начин, ако не беше Кирил Рашков, а който там е шеф на ТИМ? Или братя Галеви? Много ми се иска да вярвам, че да.

Циганите не се натискат особено да се интегрират. На нас пък не ни пука. И двете групи сме стоварили на държавата да се оправя, все едно ние тая игра не я играем, ще дойдем само накрая да видим резултата. Като в оня виц за госта на хотел до гарата. "Малко е шумничко от влаковете нощем, но след 1-2 вечери ще свикнете", казва рецепционистът. "Е, ми че аз тогава направо на третата вечер ще дойда", казва човечецът.
Имаме право да негодуваме срещу проблемите, създавани от циганите. Но нищо не правим. "Циганите на сапун" и сбиванията по улиците изобщо, ама изобщо не са крачки в правилната посока.
Имаме право да негодуваме срещу проблемите с престъпността и мафията. И ето, че този път нещо се прави. Само че малко не е уцелена посоката. Мафиотите и престъпниците със същия успех може да са южноафриканци, швейцарци или ескимоси. Всички ли изживяващи се като феодали, олигарси, едри престъпници са цигани? Едва ли. Обаче в случая поради пресичането на двата проблема става едно удобно... И кукловодите, движещи чучелото на изфирясалата държавност, с кеф започват да каканижат за расова търпимост и етническа толерантност. Защото не виждам как ще кажат нещо за истинския проблем - самите те. За това е нужна жива държавност. И жив народ. Вместо това сега сърдитите млади хора ще повилнеят, колкото полицията позволи, и после - всяко чудо за три дни.
Харесвам сърдитите млади хора. Иска ми се само да престанат да слушат какво им крещят по мегафоните и да мислят. Шествията им да не завършват в циганските квартали, а пред политическите бърлоги. Може и да има шанс да основат Четвърта българска държава - защото тази започва сериозно да мирише на мърша - но нищо градивно не е излязло от омразата.

Ето затова да хванеш политици, мафиоти и прочее подобна паплач, и да ги зачешеш с гьостерицата, би било проява не на омраза, а на здрав разум. Жалко, че подобни изречения винаги остават в условно наклонение.