Обикновено при всеки филмов фестивал се засилвам да пиша тук някакви впечатления за филмите, барем успя да ориентирам някого, засега нищо не съм публикувала. И този СФФ свърши по същия начин, но тъй като от петък (ако не се лъжа) започва една ретроспектива на Еторе Скола, а имах възможност да видя 4 от филмите, така че да изпълня гражданския си дълг :) (Кой е режисьорът, ако не знаете, ще си проверите в Гугъл, нали така ;)
Филмът, с който се открива ретроспективата на 30 март от 18 ч. в Дом на киното - "Обичахме се толкова много", не е никак лош. Все пак имайте предвид, че това са стари ленти и, поне според мен, много типично италиански за 70-те години. Ако харесвате такива неща, бързо в залата. Иначе ще имате възможност да видите и как Фелини и Мастрояни играят себе си.
Филмът е два часа, посветен е на Виторио де Сика, който обаче не доживява да го види.
Другото, което още повече ми хареса, беше "Особен ден". София Лорен и Мастрояни, Хитлер и Дучето разгръщат военен парад в Рим, а един мъж и една жена, между кафето и прането, променят живота си (и не, не е това, което си мислите :) 4 април, 20,30 ч.
Много симпатичен филм е "Ще успеят ли нашите герои да намерят своя приятел, мистериозно изчезнал в Африка". Точно това е заглавието. Малко над 2 часа, много приятно и забавно филмче и Алберто Сорди. 1 април, 18,30 ч.
Накрая "Драма от ревност" (По-правилно "Драма на ревността") е интересен филм. Изобщо не съжалявам, че го гледах, та било то и за да придобия по-пълна представа за духа на епохата и италианското кино от онова време (страшно италиански ми се струва и страшно в духа на времето - края на 60-те, началото на 70-те, какъвто е долетял при мен от други италиански и френски тогавашни филми). 31 март, 20,30 ч.
Филмът, с който се открива ретроспективата на 30 март от 18 ч. в Дом на киното - "Обичахме се толкова много", не е никак лош. Все пак имайте предвид, че това са стари ленти и, поне според мен, много типично италиански за 70-те години. Ако харесвате такива неща, бързо в залата. Иначе ще имате възможност да видите и как Фелини и Мастрояни играят себе си.
Филмът е два часа, посветен е на Виторио де Сика, който обаче не доживява да го види.
Другото, което още повече ми хареса, беше "Особен ден". София Лорен и Мастрояни, Хитлер и Дучето разгръщат военен парад в Рим, а един мъж и една жена, между кафето и прането, променят живота си (и не, не е това, което си мислите :) 4 април, 20,30 ч.
Накрая "Драма от ревност" (По-правилно "Драма на ревността") е интересен филм. Изобщо не съжалявам, че го гледах, та било то и за да придобия по-пълна представа за духа на епохата и италианското кино от онова време (страшно италиански ми се струва и страшно в духа на времето - края на 60-те, началото на 70-те, какъвто е долетял при мен от други италиански и френски тогавашни филми). 31 март, 20,30 ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар