сряда, 11 март 2009 г.

Вики, Кристина, Барселона

Има някакъв шанс да гледам кино извън това, което превеждам, този СФФ, но това няма да стане, докато съм още болна. Затова се задоволявам с работните материали, по принцип нищо особено или добре познати хитове, закупени след години от някоя телевизия. Но след приятният "Благослови детето" ми попадна "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън, който на всичкото отгоре е и доста нов - от миналата година, ако не се лъжа.
Не съм никак запозната с творчеството на Уди Алън, миналата година гледах само "Scoop" (забравих как беше преведен) и не бях особено впечатлена. "Вики, Кристина..." обаче ми хареса много. Леко и неусетно разказана история, омешана с Испания, Барселона и една веселичка песничка, която от началото до края звучеше между сцените и ми напомняше на пъстро виенско колело или старовремски велосипед, каран с висока скорост по слънчев път. Хитра и закачлива, като самия филм - без да знам за какво се пее в нея, защото е на испански.

Историята е за един от многото периоди, които всеки преживява в живота си - започваш от някъде, имаш възход, после спад и пак отначало. Две американки, с различно виждане за любовта, прекарват лятото си в Барселона и случайно се натъкват на Хуан Антонио, художник и - дон Жуан (съмнявам се съвпадението на имената да е случайно). Вики е сгодена за перспективен бизнесмен, а Кристина, скъсала с поредното гадже, търси нещо, но знае само какво не иска, какво иска - не знае.

Като се замисля, историята можеше да бъде поднесена така, че да е трагична, разтърсваща и съдбовна, защото чувствата са искрени и дълбоки, порядъчно оплетени, въпросите и дилемите са също толкова порядъчно объркани, жизненоважни, фундаментални, основни и т.н. - разбира се, защото всичко се върти около любовта. Но е поднесена усмихнато, спокойно и докато се усетиш - вече е разказана, без прекалено много драми, но с много голяма усмивка.
Няма смисъл да разкривам още подробности около сюжета, препоръчвам филма и дано хареса и на някой друг :)

3 коментара:

  1. Явно това е бил замисълът на Уди - да зариби с нещо по-лековато тези, които не му познават творчеството. Защото на старите познавачи им се вижда твърде повърхностен.

    Ако имаш възможност, дръпни си отнякъде (ясно откъде) например Stardust Memories. Усещането е съвсем различно.

    ОтговорИзтриване
  2. Но аз не го смятам за лековато, а за леко поднесено, което е различно.
    Ще гледам и другия филм, мерси.

    ОтговорИзтриване
  3. Е, Уди ми е любим - гледай Manhattan, Hannah and Her Sisters, Mighty Aphrodite, Small Time Crooks, Annie Hall. Изобщо, има много за гледане при него :)

    A WA fan

    ОтговорИзтриване