вторник, 24 март 2009 г.

Голямото плюене

Наблюдавам много интересен феномен - където и да попадна на текст за резултатите от "Голямото четене", все се плюе под една или друга форма по дяда ти Вазов и "Под игото". Много интересно, като има толкова недоволни, как пък този роман взе първото място? Като са толкова много недоволните, ми да бяха гласували те за някоя друга книга. А ако не ги интересува, защо сега са се емнали да плюят? Българинът бил такъв, онакъв. И пишещите по подразбиране се изключват от масата. Виж ти.

Аз гласувах по интернет в съвсем началния кръг и оттогава развоят на конкурса ни за миг не ме е интересувал. Още от самото начало е ясно, че подобен тип проява е обречена на много критики, не само защото, както винаги, взимаме един западен успешен формат и го пльокваме в нашенската си действителност не само едно към едно, а по-скоро едно към гьотере, без да се съобразят елементарни разлики - в културната обезпеченост, традициите и реалността, поне.Изобщо не виждам защо трябва да си хабя мозъчните клетки да седя и да мисля за кой роман да гласувам и кой ще спечели, пък после и да се тюхкам що тъй станало. Обаче от два дена където и да отворя, все на текстове такива попадам и се изнервирах.

Аз, искам дебело да подчертая, никак не съм фен на Вазов (а сега ме изяжте с парцалите). Смятам го за изключително слаб поет и от повечето му неща ми се повдига. Ще кажете, че не съм чела всичко. Аааа, не така. Имахме една луда учителка по литература в гимназията (като казвам "луда", поемам пълната отговорност за твърдението си), която на всичкото отгоре ни беше и класна и която бе обявена, не знам от кого, за една от най-добрите литератори в региона. О, боже мой... Тази жена бе като ходеща византийска колона, с терористични наклонности, пълно неразбиране за добро преподаване на литература, а опреше ли до кръстосване пътеките на историята и предмета й (което, разбира се, става доста често) един от съучениците ми, запален по историята, я правеше дива и красива. Няма да забравя, че в Междусъюзническите войни българите не знаели защо се бият. Ей тъй, просто нямали кауза и си нямали друга работа, та тръгнали на повоюват малко. Така де, то е скучно иначе.
Та тази жена ни бе накарала, в срок от няколко месеца, да научим всички стихове на Ботев наизуст (още ги знам повечето и това е едно от малкото неща, за които мога да й призная, че лично за мен бе полезно), над 30 стихотворения на Вазов (почти цялата Епопея и достатъчно други километрични писания), Чинтулов и другите съм ги забравила. Докато търсех стиховете, които трябваше да назубря, понеже обичам да чета, се заплесвах по другите, та изчетох де що имаше стихосбирки на Вазов (от онези, Събраните съчинения, дето всички ги имате у вас). Вазов е слаб поет и Епопеята не е блестящ образец на поетическо майсторство, но има достатъчно други достойнства, дори и да си затворим очите за залитанията а ла Юго, когото също не харесвам много. Но за мен Епопеята е едно велико творение - без капка ирония. Да не се разпростирам много по въпроса обаче.

Минаваме на прозата на Вазов. Отново ще подчертая, че аз не го харесвам, не си го чета вечер преди лягане и дори в топ 100 на любимите ми книги негова няма да попадне. И на мен ми беше писнало предъвкването му в училище, назубрянето на критика и какво ли още не. Обаче, хайде много ви се моля. Вазов пише в една епоха, когато зад него е нещо като гола пустиня с малко храсталак. Пише в някакви невероятни времена, дето може би само с нашия стогодишен преход може да се конкурират. Ще го кажа по-ясно: прекъсната литературна традиция. Даже - липса на такава. Един вид, започва някъде около нулата. Или мислите, че Толстой и Юго са щели да са Толстой и Юго, ако бяха първите съответно руски и френски писател след около 500 години "на литературния/ културния фронт нищо ново"? Вазов може да не е гениален писател, но създава огромно творчество, което, ако не друго, има две основни достойнства - образува база, върху която да стъпят другите (защото дори да правиш точно обратното на нещо, да го зачеркваш и плюеш, то първо трябва да съществува, за да ти даде възможност да му се качиш на главата) и предава - и то доста добре - духа на епохата. Крайно време е като се преподава литература в училище да се прави паралелно с историята. Но де толкова мисъл у съставителите на програмата...

Да, чела съм, че Вазов е използвал известността си и се е покривал от разни задължения, че е преспал де що с която начинаеща пуетеса се е намирало и какво ли още не. И какво? "Под игото" била тежка, архаична, подклаждала националистически чувства. Ами да, тежка е. И "Властелинът" е тежък. Но той даже губи по точки (а аз съм голяма почитателка на Толкин), защото няма това историческо значение за една нация, която има "Под игото" (кой каквото ще да казва, това си е факт). Архаична - нормално. И Шекспир, и Вийон са писали на език, който сега ни се струва архаичен. Само че аз не бих се осмелила да предложа осъвременяване на романа, защото ако се направи, ще е само по-зле, като се сещам каква некадърност ще се изсипе да се пробва на него. А чувствата са национални. И вече ми писна куцо и сакато да се прави на толерантно, космополитно и хуманитарно. Нищо лошо няма в това да питаеш патриотични и национални чувства. Даже за държавица като нашата е добре, защото инак каквито сме готови на всекиго да се подложим, като нищо ще зачезнем като нация. Всички са патриоти и националисти, само че големите държави като го отричат и ние вдигаме да подковат и нашия крак. Ако не беше така, отдавна да няма и кьорава граница и всички да са забравили как им се е казвала държавата. Или може би французите не са националисти? Може би англичаните? Или, как се не сетих, американците? Хайде де! И понеже в "Под игото" са описани реални неща, които обаче нещо не ни изнасят на теорията за османското присъствие, я обявяваме за остаряла, ретроградна и опасна. Ами викам тогава да вземе да я изгорим публично и да си посипем главите - пак публично - с пепелта й.

Сред трите ми любими книги се намират две от топ 10 - "Малкият принц" и "Майстора и Маргарита". Никой не може да ме убеди, че "Малкият принц" би могъл да стане любима книга на българите. Та тя не може да стане любима книга дори на французите! На нас не може, защото това е, нека го подчертая дебело, френска книга. При превода се губи. При преминаването от тяхната към нашата култура се губи. Идиотското схващане, че е детска книга - не аз, а МОН я е набутала в програмата на началното (сега може да е основното най-много) училище. Толкова просто, колкото може да са само гениално поднесените истини за живота всъщност я правят доста сложна.

При "Майстора и Маргарита" има толкова много пластове, че сигурно се харесва на много повече хора. Само че тези пластове, които я правят велика, ги разкодират по-малко хора. А те обикновено не участват в гласувания с есемеси.
А колкото и да съм поразена от "На изток от рая", не смятам, че това би могла да е любимата книга на българите. Аз съм поразена и от "Ана Каренина" също така и също така смятам, че този велик роман не би могъл да стане любим на българите. Всъщност, интересно, колцина ли са го вкарали в първоначалния списък?

Изобщо, що за идея - да се определи любимият роман на една нация? Като в лексиконите - любим певец/певица. Актьор/актриса. За книгите важи с още по-голяма сила - аз имам поне 20 любими книги. Ама най-най. Само най-любими сигурно са още 50. И затова изобщо не ме трогва, че хората, които имат една любима, избрали "Под игото". Само не разбирам защо други хора, за които също съм сигурна, че имат не само една любима книга, се тръшкат от този факт.

"Под игото" е много българска книга, независимо на кого не му харесва. Много съм доволна, че първите четири книги са български. Ако "избраната" беше чужда (подмятат, че е трябвало да е "Сто години самота" или посочените по-горе мои любимци), щях сериозно да се разтревожа. Никой не може да ме убеди, че можем да почувстваме или разберем чужд писател по-добре от нашите си, независимо колко са ни качествени. А че имаме достатъчно качествени - на световно ниво - аз твърдя уверено. Хайде сега да се почнем на другата ми любима тема - колко селски писател е Елин Пелин и как нашите писатели по-далече от селото си не могат да погледнат. То понеже в селото не живеят хора, а сигур' некви извънземни. Както и да е. Стана много дълго. И да, аз лично бих си препрочела пак "Под игото". Защото съм сигурна, че мрънкащите в по-голямата си част имат за него спомени от ученическите си години. И когато го препрочета и видя, че наистина не е образец за литература висока класа, пак ще продължа да твърдя, че няма нищо лошо в избора му. Лошото е в това, че хората може би нямат представа за останалите книги. Част от хората. Значителна част, може би. Но за това "Под игото" изобщо не е виновно.

15 коментара:

  1. Най-напред "ходещата византийска колона, с терористични наклонности" ми събра погледа :) Щях да направя челна стойка от кеф, ако не ми тежаха годините и някои натрупвания в екваториалната област...

    За поста - шапка свалям!
    Да видиш човек да оцени съвсем справедливо по достойнства нещо, което не му допада е много голяма рядкост.

    И това, че "Под игото" е много българска книга.

    И още ...
    Но той постът сам си казва всичко и каквото и да пиша, само ще повтарям, без да мога да допълня нищо.

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Браво.
    Всичко е вярно. Аз също гласувах в началото. Мисля, че има хора, на които им е хоби да пускат sms-и в най-различни игри.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Браво!!! Много ми хареса!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Много добро! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  5. Всеки сам намира смисъла за себе си в подобно предаване. Аз си набелязах доста неща от първата стотица, които не съм чел и ме заинтригуваха. Моите лични колебания бяха между Маркес и Булгаков, като накрая гласувах за "Майстора и Маргарита".Не споделям радостта на Нуша (ако правилно съм разчел), че първите четири книги са български, защото според мен това не е реално. Благодаря за вниманието.

    ОтговорИзтриване
  6. "Вазов е слаб поет"???
    Не си падам по култа към когото и да е, затова определения като "патриарх на българската литература" (клиширано, но вярно определение) не могат да повлияят на оценките ми.
    Казвам го не от уважение, не от култ, не от национализъм: Вазов е много силен поет!!!
    Пазбира се, трябва четящият да разбира от литература и поезия...

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря от сърце на автора за великолепния пост! Това беше наистина всичко, което съм искала да кажа последните дни и за което не намирах време, думи и нерви. За това колко истински ГОЛЯМ е Вазов - не толкова като литературни достойнства (и такива има несъмнено), а по-скоро за това, че е бил наистина първият, че е създал основата, дори като чисто литературен обем, минимума, върху който после да растът другите, да го отричат и плюят и като се разграничават от него, да изграждат истински оригинална литература (точно това прави възможно съществуването на кръга Мисъл, на модерните поети и идеи - възможността да се разграничат от стария Вазов). Но Вазов прави и много повече - той успява да запази паметта за онези малки, жалки хорица от Браила, за битката на Шипка, за които никога не бихме знаели нещо друго освен разхвърляните факти от историята. А Вазов ги е напълнил със смисъл, създал е образ, той ги е направил реални дори в по-голяма степен отколкото тяхното истинско съществуване. Той създава ПАМЕТТА за онези времена. И точно в това е велик.
    ..но почвам да повтарям автора вече:)))
    Само искам да спомена, че аз пък имах най-прекрасната учителка по литература. Която ни научи точно на това. И на истинска литература.

    Поздрави и много хубав ден днес:)))

    ОтговорИзтриване
  8. i.georg.
    Браво за позицията. Аз също четох неблагоприятните отзиви относно избора на "Под игото" и честно казано ми стана доста неприятно. Радвам се, че точно "Под игото" спечели. За мен това ще остане едно живо представяне на наистина велико време за българите. Моят глас беше също за български автор - за Димитър Талев. Нищо, че "Железният светилник" се изучава в училище и я бях чела,доста след това отново я препрочетох и продължих с останалите романи от четирилогията и гледах с четири очи за още. Изумителни за мен са тези книги. И да си призная доста се изчервих, като видях, че от 12 романа на финала съм чела само пет. И смятам,че имаше полза от този формат - аз самата в момента съм се заела да коригирам това,че не познавам седем от романите от дванайсетицата и чета "Сто години самота".

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря на всички за коментарите :)

    ОтговорИзтриване
  10. 4 коментара над мен прочетох това, което бих искал и аз да подчертая. Вазов може да е не е светъл пример на българската поезия, но е основополагащ на невероятно много различни нюанси както на поезията, така и на прозата. Почти няма известен жанр, който той да не е разписал на листи. Играл е и ролята на исторически 'летописец', както спомена анонимният по-горе: "той успява да запази паметта за онези малки, жалки хорица от Браила, за битката на Шипка, за които никога не бихме знаели нещо друго освен разхвърляните факти от историята".
    Хвала. И всички онези примери, които бихме поставили пред него в класацията, нямаше да са такива, ако не бяха неговите трудове, на които да се осланят.

    ОтговорИзтриване
  11. nousha,
    Получих лек филологически оргазъм от твоята статия. Няма какво да добавя за Вазов. Очевидно не блести с поетическо майсторство, но да не би да е единствен в българската и световната литература?! Споменаваш Шекспир. И с право - и него са го наричали "поет от село", с "недодялан език" и "никакъв талант". Дори Гьоте (този велик поет... да речем) беше "изплюл" нещо нецензурно по негов адрес. Няма да споменавам за сексуалната му ориентация, която така или иначе е под въпрос. И какво от това? Шекспир си е Шекспир и си остава Фигура в световната история. А с какво Вазов да е по-долу? Нима някой от тези, които плюят по него, изобщо знае, че е превеждан (още по турско, упс... османско присъствие) по Европата. Може би, ако тези "гении" знаеха поне това, щеше да каже "ВАЗОВ Е ВЕЛИК"! И защо, защото как.. в Европа са го чели, а това го прави велик. Браво, бе! Аман от чуждопоколнничество!!!

    ОтговорИзтриване
  12. Браво! Бях доволна да науча, че този роман е първи. Още повече спорове щеше да има около всеки друг. На Вазов поне има какво безспорно да се признае. Но и за всички останали автори и книги съм съгласна с казаното, което много ме изненадва, но не за първи път :)

    ОтговорИзтриване