неделя, 16 май 2010 г.

Чакай, гуспужа...

Днес се натъкнах на едно интервю на здравната министърка и като го прочетох, едва не се разплаках. От умиление, вие какво си помислихте? Така се разчувствах, виждайки как направо препускат към нас хубавите неща в медицината и здравеопазването, че за малко да забравя мълчанието на подопечното на госпожата министерство по въпроса с липсващите животоспасяващи лекарства за онкоболните деца.
Лекарства, които не са и толкова скъпи, лекарства, които са им абсолютно необходими, лекарства за деца, за болест, която не е нито заразна, нито наследствена, а и дори да беше, това е болест, която деца на една годинка, на три годинки, на осемнайсет години, не са виновни, че имат. МЗ мълчи като пукел, чудесните ни медии не отразяват кампанията, подета от граждани по въпроса - че защо не, ако си мълчим, проблемът ще изчезне от самосебе си, нали?
Повече за поредния абсурд у нас - в групата във Фейсбук.

Аз ще се върна към госпожата.
Вижте, не мога да не подчертая любимите си моменти от това трогателно интервю. Ще обясня защо (поясненията в средни скоби са мои):

"Прави ми впечатление, че най-зле са тези [болници], които са най-високоспециализирани, с най-много специалисти, където има най-много пациенти, но там отиват най-тежко болните. А те искат най-голямо харчене. Добре са тези болници, които нямат тежко болни. И всъщност какво излиза – когато си добър, означава, че влизаш вътре (смее се). И аз сега да им се карам ли, да не им се карам ли? Всъщност те лесно могат да преодолеят дефицитите си, като спрат да приемат тежко болни. Но какво става с тези хора? Тежко болният тропа на тази врата – а-а (бел. ред. – в смисъл на “не”), тропа на друга, и накрая го вземат точно тези болници – големите. Та засега не им се карам, но ще видя какво ще правя с тези директори."

Ама моля ви се, госпожо! Как няма да се карате! Ми че то ако човек не се скара на болниците, че приемат тежко болни и се вкарват в разход, как ще се оправи тази държава? Карайте се, може да им напишете и по една забележка в бележника, пък викнете накрая и родителите, да видим как ще се оправдаят, че не са възпитали по-добре потомството си? Карайте се, аз даже предлагам да се скарате и на тежко болните, че са се разболели, като начало, а после, че са тръгнали по болници, да създават само проблеми. Какво е това безобразие, питам аз!!


"За мен обаче беше много мило да чуя, че лекарите от болницата в Дряново искат да се срещнат с мен час по-скоро – утре, в други ден, но нямам часове! Всичко е заето. Ето и Световна банка ще идва, и асоциацията, на която имаме задължения заради апаратурата, и “Подкрепа”, и конфедерации, и… А аз нямам часове! Затова предложих на лекарите от Дряново, които искат да ми благодарят за това, че имам визия да не ги затварям, че няма да има затворена болница, да дойдат на среща в Габрово."

Няма часове жената, нямааа! Едно "благодаря" няма време да чуе, затова, лекари от Дряново, хващайте си автобуса и отивайте на срещата. И да внимавате, като благодарите на госпожата с визията, да го направите пред лекарите от Габрово, тактически така, тя за какво, мислите, ви вика там! И изобщо, какво си въобразявате, тя Световната банка ще дойде на крака да се види с министър Борисова, вие къде смятате, че ще се вредите в тоя дневен ред?


- Как ще устоите, ако дойде някой примерно първи братовчед на премиера и каже да не правите болницата му в такава за долекуване или в хоспис?
- Няма, няма! Г-н Борисов ми е дал пълна свобода! И аз ще си искам свободата на решение. Той ми го заяви!

Направо се успокоих, благодаря, госпожо! Таман са бех притеснила, ама сега така ме успокоихте, ще дойда и аз като лекарите да ви благодаря!

"Няма местни, няма неместни! Значи или ние ще създадем карта, която ще гарантира здраве, живот и няма да повиши смъртността, или няма за какво да работим. Да си вземаме чантите и да си вървим! Ние за какво сме дошли – да свършим работа. Аз и моят екип. Те са абсолютно съгласни. Моята първа точка е ултимативна – задължителна здравна карта! Иначе аз нямам работа в това министерство – да си вземам чантата и да си вървя. "

Ей, тоя прийом с ултиматумите стана вече запазена марка на кабинета, бре! И все ще си ходят, ще си ходят, пък като погледна - все там си седят. Що тъй?

- А той [премиерът] от какво най-много се интересува?
- Иска да въведе ред. На него му хареса това, че казах: “Искам ред и дисциплина.” Например: портиерите да нямат обеци на ухото, мъже на 60 г. За мен това е смешно и жалко! Направих забележка. Това е някакъв ред, нали? Да са спретнати, деловодството да е спретнато.


Ето! Моята идея за забележките се оказва съвсем адекватна. Дали да не се кандидатирам за министър? Жалко само, че нямам против мъжете да си слагат обеци на ушите. Но съм съгласна, че трябва ред. Направо се изумявам какви приоритети има това министерство! Най-важното - да няма прах и всичко да е спретнато. Да няма обеци. Всеки портиер да си носи носна кърпа в джоба. Проблемите с лекарствата, онкоболните, лекарите - всичко по реда си. Най-важно е в архива да няма прашоляк.


И в заключение ще споделя, че след като прочетох наръчника на Иво Сиромахов за това как се прави интервю с премиер, мога да дам своя по-скромен принос към наръчник за интервю с министър, ето един блестящ примерен въпрос на колегата от "Труд" ( в случая е условно казано, но то е ясно, че е нужен един човешки коментар за финал, да ти стане по-топло така, по-сърдечно към госпожата):
- Не само в кабинета ви е спретнато, но и във входа на кооперацията ви стълбището е чисто, изрядни изтривалки…
- Мисля, че заслугата е и моя.
- Така казаха и комшиите ви.

Не, наистина, нямам какво да добавя. Блестящо, просто блестящо!

4 коментара:

  1. Ох, недей, заболя ме корема от смях!

    Не че е за смях де, ама то това е един вид защитна рекация, нали разбираш!

    Признавам си обаче, че те заподозрях в мошеничество с последната реплика! Реших, че ЧАК такъв абсурд... може да е само измислица. Нпък то моля ти се наистина било така!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Е, не`ам думи.
    Още не мога да реша да се смея ли, да плача ли.... То май на нас всичката ни работа е все такава - проблемите ги крием в килера, но пък външността трябва "да няма прах и всичко да е спретнато"....

    ОтговорИзтриване
  3. аз, честно казано, когато го прочетох интервюто, не можах да повярвам, че става въпрос за здравомислещ човек, който дори не споменава толкова сериозен проблем като този с липсващите лекарства за онкоболните деца, но ... ч естно - писна ми ... този проблем е от ГОДИНИ! Не от миналата година март, когато лекарствата са извадени от ПЛС и липсват от Наредба34. Съществува доста от преди това и за твоа занят само родителите и лекарите. Благодаря на мамамеми и екип, че започнаха цялата кампания, но, за съжаление, те си действат по тяхната си схема - по-тихи от водата, по-ниски от водата и белким си затраят, мрънкащите, но колко хора си отидоха, само близките им знаят. Липсват нови лекарства, които са още по-скъпи от спряганите до момента и то в пъти, най-вероятно заради чиновническо недоглеждане, но не се знае дали това чиновническо недоглеждане не е нарочно недоглеждане ... срамно е, дори и да говорят за практическо минаване на тези леакрства към здравната каса, в смисъл да има такъв дебат изобщо. Такова нещо трябва да се реши веднъж завинаги и не гражданите да са тези, които инициират подобни размишления ...
    Извинявам се, отплеснах се ...

    ОтговорИзтриване