Влаци

От известно време бях отказала пътуването с БДЖ като вредно за здравето, особено психическото. Откакто пуснаха т.нар. "бизнес вагон" обаче има затопляне в нашите отношения. Сега, разбира се, от компанията са традиционалисти и в духа на българските (тоя път за разнообразие без европейските) ценности и следвайки изконната българска поговорка, че много хубаво не е на хубаво, такъв вагон има само по маршрута София - Бургас - София и то само в определени експреси, а именно в сутрешния "Слънчев бряг" от София до Бургас и следобедния в обратна посока (пак "Слънчев бряг"). Ако отиваш до Бургас за ден и искаш да се върнеш в рамките на 24 часа, предполагам, е добре. Ако обаче си от Бургас и искаш да отидеш до София, за да си свършиш работата за ден и да се върнеш вечерта, не става.
Мен следобеният влак не ме устройва, но това си е мой проблем. Защо в "Чайка"-та няма такива опции е друг въпрос, който няма да обсъждаме тук. Защо цената на обикновената първа класа и на билет за "бистрото" е една и съща, при положение, че в бистрото си на по-чистичко, по-топличко, получаваш безплатно кафе или чай и - поне на теория - имаш интернет, също не е ясно. Там има и най-безценната за мен екстра, която всъщност ме кара да си купувам такива билети - контактите. Лаптопът ми е без батерия и 6 часа пътуване са си шест часа работа, когато имаш контакт. 

За какво пиша всичко това. Ами освен че защото трябва да работя и съответно се чудя къде не ме сърби, че да се почеша ;), ми се щеше да разкажа два кратки диалога със служители на БДЖ, случили ми се лично при едно и също пътуване.

Случай А - рано сутрин, 20 минути преди влака заставам на едно от гишетата на Централна гара (като убеден в европейските ценности човек дори откривам вече имагинерната жълта линия, зад която е добре да стоя, за да не притеснявам обслужвания преди мен пътник. Веднъж съм се карала с пътници, сопнали ми се защо не минавам напред. Като че ли като мина и започна да дишам във врата на този, който си купува билет, опашката ще тръгне по-бързо.) Скоростта на обслужване е съизмерима с тази, с която ме обслужват в кварталната поща, място със затихващи функции и музейна атмосфера (в нюанса на музей на социализЪма, например). Най-накрая иде моят ред.

- Два билета за влака за Бургас, първа класа, само че бизнес вагона.

- За първа класа?

- Да, но за бизнес вагона - нарочно повтарям аз, защото виждам накъде отиват нещата.

Започва се едно пуфтене, цъкане с един пръст по клавиатурата, после женицата става, отива някъде отзад, извън стаичката - явно местата за първа класа са много специални? И ги съхраняват в сейф? Да не би случайно някой да ги открадне от компютъра? - бави се там известно време, после се връща, записва две числа на една от многото хартии, покрили бюрото и плота край нея.

За всеки случай казвам пак:

- Нали за бизнес вагона става дума, не за обикновената първа класа?

Жената ме поглежда - би било чудесно да можех да кажа, че погледът й е хладна стомана, изпълнен с омраза или нещо такова. Поне щеше да има някакво чувство. Но не. Тя ме поглежда - най-подходящата дума, която ми идва на ума, е "тъпо", но къде ми е европейското възпитание? Поглежда ме "не особено интелигентно" и набира някакъв номер на телефона. Говори нещо (нали не мислите, че след като знае, че гоня влак, който тръгва след 15 минути, нещо се е разбързала? Правилно, не се е.). Записва други две числа. Затваря и ми казва:

- То се казвало бистро.

Ядосвам се, ама така, съвсем леко. Аз, разбира се, знам, че се казва и бистро. Служителката, която продава билети за това "бистро", явно не е и чувала, че има такива билети. Само че аз не проверявам всеки ден сайта на БДЖ, за да разбера актуалното наименование на услугата, която в началото на оповестяването й беше назовавана "бизнес класа".

- Знам. Но в сайта ви пише "бизнес вагон".

- Аз сайт нямам.

Ми отвръща служителката на БДЖ. 

Пауза. Нали няма нужда да споделям в писмен вид мислите си? Предполагам, че се досещате. След това е някак незначително, че когато ми издава билет (поне наистина е за бистрото), тя въвежда в компютъра числата, които бе записала първи, тоест от вагон А, първа класа. Стоически стиснала устни аз запомних вторите и просто седнах на правилните номера (и без друго в бистрото обикновено е много празно. Наистина не разбирам защо хората не го използват, след като така и така пътуват първа класа за същата цена).

Случка Б - качила съм се, гледам стикера за безжичен интернет, знам, че на теория би трябвало да има, на практика - при последното пътуване имаше нещо подобно, отваряше страниците с анти-скорост, но все пак. Питам преминаващия кондуктор защо този път хептен нищо не дава признаци за живот в областта на безжичната мрежа. Отговор - ами то няма, защото нещо договора на БДЖ с доставчика не е платен.

Да, казах, че не проверявам всеки ден сайта на компанията. Имам обаче подозрение, че тази информация нямаше да я намеря там. Но, сещам се аз, човекът, който отговаря за тия работи, сигурно и той няма сайт.

Но да завършим с нещо хубаво по темата: