Новият албум на Белослава, представен снощи в зала "България". Много топло и нежно преживяване. Репортажът ми за MySound:
http://mysound.bg/?act=article&id=14447
Ако не ви се клика на линк, ей го на, текста:
"Ще ми се пръсне сърцето" – обърна се Белослава към своята публика след краткото интро, с което започна концертът-премиера (както самата тя държи да го нарича) на новия й албум. "От енергията, която получавам от залата и сцената, всички тези хора, с които вървим по този път; път, пълен с музика, емоции, топлина, смях, тъга и пак много музика".
Разбираме я – зала "България" е препълнена в душната вечер на 28 април и не можем да не се зарадваме и ние, че и тя е препълнена заради български артист, който на всичкото отгоре в последните години не е надничал досадно от всеки PR материал и жълти вестникарски страници. Шест години делят "Когато има защо..." от "Слушай ме", период, достатъчно дълъг, за да се разпилее интересът на публиката в динамичната среда на съвременната музикална сцена. Но не така стоят нещата, "когато има защо". А наистина винаги има защо да се насладиш на такова преживяване, създадено от хора, които неизменно напипват ритъма на хубавата музика, чийто професионализъм създава изисканото удоволствие да вкусиш висока музикална класа. А в същото време ентусиазмът, креативността и неподправената любов към музиката поддържат живо щурото пламъче, заради което всички започват да танцуват дори сред неудобните за такъв порив седалки на строгата зала. В априлската нощ и в дългите плодотворни часове в студиото тези хора до Белослава бяха Живко Петров, Димитър Семов, Антони Рикев, Калин Вельов, тромпетистът Венцислав Благоев и саксофонистът Васил Енчев, както и много талантливите млади беквокалисти Елена Кокорска и Александър Славчев. Резултатът от усилията им са 16 песни плюс 2 бонус парчета, повечето от които чухме на концерта, към който отличителния си почерк добави щрайхът на Арена Оркестра с концертмайстор Пламена Жекова.
В елегантна дълга рокля започна Белослава този почти джаз концерт и си тръгна от сцената час и половина по-късно в закачлива къса рокличка, без да се налага специално да се скрива, за да се преоблече. Така магично, като че с вълшебство, се преобразяваха и песните й, някои от които добре познати на публиката, с интересните аранжименти и с няколкото думи, които тя казваше между тях. Комуникативна, близка, щедра на емоции и излъчваща любов и светлина, такава беше пеещата фея тази вечер. Какъв великолепен глас, докато пее, а докато говори, отключва все повече вратички, през които после да нахлуят музиката и доброто настроение, понесени от топлия й тембър.
"Благодаря за споделеността да вървим заедно по пътя... към културата", закачливо подхвърли тя преди да започне "Празен поглед". "Тази песен написахме в "Суингинг Хол", в малката зала, Живко свиреше на едно пиано "Фендър", а аз пишех на бележника на сервитьорката", разказа за "Забравих сишала", посветена на отишлия си вече Катерин Янков - Кето. "Всяка година посъщото време", когато на сцената към нея се присъединиха и Веселин Веселинов – Еко и Орлин Павлов, тя представи като малка, но скъпоценна част от едноименния спектакъл в Малък градски театър "Зад канала", където ролите изпълняват Тодор Колев и майката на певицата, Анета Сотирова. Нежното парче е по текст на Матей Стоянов и музика на режисьора Иван Москов.
Чухме още много скъпоценности, сред които "Father Funky", "Малка бяла лодка", "Why", "Supergirl", което преля в "Искам с теб" и "Между две луни". Гост на концерта беше и Любо, с когото изпълниха "Reason".
За биса останаха "Слушай ме" и отново "Why", както и много, много любов, музика и споделеност, които, ще си открадна още малко от думите на Белослава, "правят пътя смислен и дълъг".
На добър път на "Когато има защо..." и до нови, все тъй вълшебни и по-често случващи се, срещи.
http://mysound.bg/?act=article&id=14447
Ако не ви се клика на линк, ей го на, текста:
"Ще ми се пръсне сърцето" – обърна се Белослава към своята публика след краткото интро, с което започна концертът-премиера (както самата тя държи да го нарича) на новия й албум. "От енергията, която получавам от залата и сцената, всички тези хора, с които вървим по този път; път, пълен с музика, емоции, топлина, смях, тъга и пак много музика".
Разбираме я – зала "България" е препълнена в душната вечер на 28 април и не можем да не се зарадваме и ние, че и тя е препълнена заради български артист, който на всичкото отгоре в последните години не е надничал досадно от всеки PR материал и жълти вестникарски страници. Шест години делят "Когато има защо..." от "Слушай ме", период, достатъчно дълъг, за да се разпилее интересът на публиката в динамичната среда на съвременната музикална сцена. Но не така стоят нещата, "когато има защо". А наистина винаги има защо да се насладиш на такова преживяване, създадено от хора, които неизменно напипват ритъма на хубавата музика, чийто професионализъм създава изисканото удоволствие да вкусиш висока музикална класа. А в същото време ентусиазмът, креативността и неподправената любов към музиката поддържат живо щурото пламъче, заради което всички започват да танцуват дори сред неудобните за такъв порив седалки на строгата зала. В априлската нощ и в дългите плодотворни часове в студиото тези хора до Белослава бяха Живко Петров, Димитър Семов, Антони Рикев, Калин Вельов, тромпетистът Венцислав Благоев и саксофонистът Васил Енчев, както и много талантливите млади беквокалисти Елена Кокорска и Александър Славчев. Резултатът от усилията им са 16 песни плюс 2 бонус парчета, повечето от които чухме на концерта, към който отличителния си почерк добави щрайхът на Арена Оркестра с концертмайстор Пламена Жекова.
В елегантна дълга рокля започна Белослава този почти джаз концерт и си тръгна от сцената час и половина по-късно в закачлива къса рокличка, без да се налага специално да се скрива, за да се преоблече. Така магично, като че с вълшебство, се преобразяваха и песните й, някои от които добре познати на публиката, с интересните аранжименти и с няколкото думи, които тя казваше между тях. Комуникативна, близка, щедра на емоции и излъчваща любов и светлина, такава беше пеещата фея тази вечер. Какъв великолепен глас, докато пее, а докато говори, отключва все повече вратички, през които после да нахлуят музиката и доброто настроение, понесени от топлия й тембър.
"Благодаря за споделеността да вървим заедно по пътя... към културата", закачливо подхвърли тя преди да започне "Празен поглед". "Тази песен написахме в "Суингинг Хол", в малката зала, Живко свиреше на едно пиано "Фендър", а аз пишех на бележника на сервитьорката", разказа за "Забравих сишала", посветена на отишлия си вече Катерин Янков - Кето. "Всяка година посъщото време", когато на сцената към нея се присъединиха и Веселин Веселинов – Еко и Орлин Павлов, тя представи като малка, но скъпоценна част от едноименния спектакъл в Малък градски театър "Зад канала", където ролите изпълняват Тодор Колев и майката на певицата, Анета Сотирова. Нежното парче е по текст на Матей Стоянов и музика на режисьора Иван Москов.
Чухме още много скъпоценности, сред които "Father Funky", "Малка бяла лодка", "Why", "Supergirl", което преля в "Искам с теб" и "Между две луни". Гост на концерта беше и Любо, с когото изпълниха "Reason".
За биса останаха "Слушай ме" и отново "Why", както и много, много любов, музика и споделеност, които, ще си открадна още малко от думите на Белослава, "правят пътя смислен и дълъг".
На добър път на "Когато има защо..." и до нови, все тъй вълшебни и по-често случващи се, срещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар