Сбъркано

Цъквам на линк във фейсбук към ютюб и вдясно се появява реклама, при която посланието се появява дума по дума и накрая гласи: "Освободи пълния потенциал на твоя двигател...нещоси".
Щом се появи "Освободи пълния" и веднагически бях убедена, че ще се появи "член".
Ех, тази граматика...

Лале ли си, зимбил ли си...

Няма грешка в заглавието. Открих нова дума. Зимбил. В българската Уикипедия са сметнали за удачно да я дадат нея, вместо "мрежеста торба", "мрежеста чанта", "мрежа" или там каквото използвахме интензивно през развития социализъм, когато в такива пособия повсеместно дрънкаха бири, бутилки олио, бурканчета кисело мляко, пльокаха пликове прясно мляко, стърчаха бял или добруджа и по някоя краставица и стрък лук.

Чудя се сега покрай насърчаването на използването на пазарски торби за многократна употреба, защо зимбилите не са си върнали поне част от някогашните позиции? Дали хората не искат пълна анонимност относно съдържанието на потребителската си кошница?

I Will Always Love You

During an interview, Parton's manager Danny Nozel said that "one thing we found out from American Idol is that most people don't know that Dolly Parton wrote [the track]"

Още малко за кино

Изгледах още един филм на СФФ - "Снежанка". Преди това се наложи да изтърпя страшно скучната церемония по раздаването на наградите на фестивала. Ако я бяха направили след филма, сигурно почти никой нямаше да остане в залата. Не така обаче се създава интерес, смятам аз.
Както и да е. Филмът на Пабло Бергер е черно-бял и ням, разказва историята на една Снежанка в началото на века в Испания, история уж и тя черно-бяла, ала не съвсем. Има интереси обрати и липсата на диалог ама изобщо не се усеща. Играта на актьорите е шеметна - не вярвам да е било лесно да стоиш така хем естествено, хем в духа на прекомерното, гротескното на моменти, преувеличеното. Приказното, митологичното. И без да си помагаш с мъдри фрази и тембър на гласа. Колкото повече време минава, толкова повече ми харесва филмът.

И друго се сетих - докато превеждах един филм, "Hero de famille" се казва, приятен безспорно, и проверявах разни фрази, попаднах на едно намигване, което ме замисли колко ли такива неща минават незабелязано, когато гледаме. Разговор, персонажът Мариан пита героинята на Катрин Деньов защо е избрала точно въпросния начин да се "еманципира", след като тогава е имало толкова много други начини - Движението за правата на жените, Удсток, манифестът на 343-те курви... Катрин Деньов отвръща: "Аз пък бях една курва." И проверявам аз какъв е този манифест - според Уикипедия, подписан от 343 французойки по времето, когато абортът е криминално деяние, заявявайки, че са правили аборт и настоявайки за декриминализацията му. По-долу са изброени по-известните имена сред подписалите, а сред тях е и самата Катрин Деньов. Сигурна съм, че е нарочно вмъкнат в репликата. Находчиво - и ми стана приятно, че го разкрих :)

СФФ 2013

Както при всеки фест, се каня да напиша за филмите, които са ми минали през ръцете, но все някак си нещо не става. Дори в момента малкото вече голямо коте ми се бута в ръцете и пречи да пиша (както установявам, скоро ще има нужда от баня, освен това), но все пак вкратце ще пробвам да драсна по нещо, да ориентирам който се отбие насам.
И така:


Антон Корбейн изцяло
Не знам защо са го писали "Корбин", проверка в наредбата за транскрибиране на имена на български казва, че на холандски е "Корбейн". Затова и го написах тъй. При превода - любимата ми изненада. Получаваш текст, викаш си - а, то не е много, супер. Почваш да превеждаш и се оказва, че той текстът само за холандския говор, а където говорят на английски, спасявай се. Какво да се прави... Филмът е много приятен, ако ви влече личността и творчеството на този страхотен фотограф и режисьор (за незапознатите, примамка - Ю Ту, Депеш Мод, Лу Рийд и Металика...)

Брюкселски бизнес 
Още не съм го превела. Някой ми каза, че било скучно... Но не знам.

Вагнер
Това е просто прекрасен филм. За съжаление има още само една прожекция, но препоръчвам силно да бъде гледан. Като казвам една, то те всъщност са три, защото филмът продължава около 7 часа и половина, та е нужно да се раздели в три вечери. Нещо като цикъла "Пръстенът на нибелунгите". Още докато превеждах филма на Висконти "Лудвиг" забелязах, че Вагнер хич не е като да е бил приятен човечец, въпреки че страшно харесвам музиката му. Във филма на Тони Палмър ще видите интересни факти от живота на композитора, ще слушате великолепната му музика, а аз накрая дори си поплаках, защото още откакто за пръв път преди мноооого години видях Нойшванщайн, ми е мъчно за краля - мечтател. Задължителен за меломаните филм.

Джулай
На това не помня какво му бях правила, мисля, че таймкод за превода на английски или нещо такова, та го гледах. Никак не съм впечатлена, като оставим настрана, че ми прилича на "Кецове" в женски вариант (а и "Кецове" и те хич не ме впечатлиха), няколко свежи лафа и приятни пейзажи, останалото е просто ненужно. Добре де, колко пъти ще я гледаме тази история?

Джули и Джулия
Нямам нищо общо с филма, но го гледах, когато превеждах книгата, по която е сниман. Книгата е по-хубава :) Обаче играта на Мерил Стрийп трябва да се види, а и филмът е просто прелестен.

Добро утро, Вавилон
Мисля си, че вече мога още от първите няколко кадъра да надуша италианско кино от 70-те. Този филм е сниман в края на 80-те, но за мен носеше атмосферата на по-ранните творби на тандема Тавиани. Филм за зората на киното, интересен и шантав.

Ловът
Много неприятна история. Един човек е обвинен несправедливо в сексуално посегателство над дете. Имат много общо с шведския "Play" според мен, не в кинематографично отношение, а като теми - новите проблеми пред обществото и крайностите при справянето с тях.

Нощно слънце
Филм, който много ми хареса. Не само защото главната роля е поверена на любимия ми Джулиан Сандс. За съжаление аз от кино не разбирам, така че не мога да обясня защо филмът е толкова чудесен.

Пиле със сливи
Този само го изгледах, за да проверя превода, който не е мой. Много е хубав. Действието се развива в Иран, но филмът не е ирански. Въпреки това притежава особения аромат, който имат за мен всички филми от Близкия Изток, който съм гледала. Леко особен, много спокоен, дълбоко тъжен и ненатрапващо се красив.

Покана за вечеря
Не мога да си спомня какво съм го правила този филм. Това не говори добре за мен :) Но май само съм му коригирала тайминга преди време, не съм го превеждала. Все пак - много свеж и приятен... доколкото си спомням ;)

Последният концерт на Крийм
Пак имахме изненади - текстът си е на място, само не и интервютата. И ако Джак Брус говори добре и ясно, то техническите термини, с които изобилстваше обяснението на Клептън, ми изправиха косата. За щастие познавам достатъчно музиканти, та да не пиша глупости. Обаче в случая с Джинджър Бейкър нямаше кой да ми помогне. Той явно смята, че няма нужда да си отваря устата, докато говори. Справих се с чинелите и барабаните (взимала съм уроци по барабани, какво знайте вий!), но на места просто гадаех какво иска да каже. Като изключим това, филмът е приятен, сравнително кратък, с части от концерта, интервютата са интересни до някаква степен като свидетелство за епохата. Не е загуба, ако не го гледате на голям екран обаче.

Семейство Вагнер
Документален, за семейство Вагнер, които управляват фестивала в Байройт, дрязги, интриги и какво ли не... Ако сте гледали "Вагнер", чудесно се вписва в темата.

Ти се смееш
Две новели на Пирандело, заснети от братя Тавиани. Може би са леко странни, но определено са много красиви и... странни :)

Трябва ти единствено любов
Много сладък и непретенциозен филм, с добра актьорска игра, хубави пейзажи и щастлив финал за любовта, която не е привилегия само на младите.

Ай Уейуей: Никога не съжалявай
Не знам защо не е преведено заглавието и защо пишат "Вейвей" - и аз не знаех как точно се произнася, но то има достатъчно начини да провериш. А заглавието си го преведох :) Чудесен филм за Ай Уейуей, фотограф, скулптор, творец, дисидент, борещ се срещу системата в съвременен Китай, отстоявайки позицията си и обяснявайки мотивите си. От филма определено може да се научи много, препоръчвам го.

Представи си
Така реших да го преведа, а не знам защо в програмата фигурира със заглавието си на английски. Чудесно бижу е този филм, много жалко, че вече не го дават. Много, много трогателен филм. Лисабон, прекрасният град за очите, е възприеман от хората от една клиника само чрез звуци и миризми, защото те са слепи. Един от тях се осмелява да броди из света без бял бастун. Гордостта на човека, който не иска да го смятат за неспособен, само защото е загубил едно сетиво, борбата срещу света, който не е направен за непригодните, и срещу тези, които твърде много ги пазят от него. И живото въображение, което дава смисъл на живота. Представи си как покрай това малко кафене на ъгъла минава огромен кораб, в който отекват църковните камбани... Има ли такъв кораб, щом местните казват, че най-близкото пристанище е на километри? Има ли врабчета на перваза и ражда ли акацията череши? Вреди ли светът, когато е измислен по-красив?

Coming Back to Life

Подходящо за една нова година, нали? :)


Where were you when I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
Where were you when I was hurt and helpless
Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else's words
Dying to believe in what you heard
I was staring straight into the shining sun

Lost in thought and lost in time
While the seeds of lifeand the seeds of change were planted
Outside the rain fell dark and slow
While I pondered on this dangerous but irresistible pastime
I took a heavenly ride through our silence
I knew the moment had arrived
For killing the past and coming back to life

I took a heavenly ride through our silence
I knew the waiting had begun
And headed straight..into the shining sun

Котешки миг

Как се пие вода, ако сте подрастваща котка със собствено виждане за живота и сте пропуснали уроците, в които се преподават два основни котешки закона - 1) котките мразят вода; 2) котките мразят кучета.

Първа стъпка - опитвате се да си наврете главата в тоалетната, защото там тече винаги прясна водичка и е идеалното място за пийване, за разлика от онази купичка, която ви пробутват и в която след 5 минути водата вече не може да се пие - кой пие застояла вода? Лек проблем е гладката повърхност и огромните размери на съоръжението - като е ясно, че са го правили, за да можете да си пийвате, да се бяха съобразили с някои физични закони.

Може би най-любимата ми песен на Флойд...

Превеждайки, превеждайки, и изслушах (с малки поглеждания) в ЮТюб цялото дивиди от турнето PULSE. Реших, че не е честно само на мен да ми е толкова хубаво, та споделям малко. А някой ден ще си седна и ще си го изгледам като хората от дивидито, което надлежно съм си купила, ама все не стигам до него, заедно с едно пак такова примамливо на Лед Цепелин, и още едни други такива хубавини. Кога ли ще е тоз ден :)


How I wish, how I wish you were here 
We're just two lost souls 
Swimming in a fish bowl 
Year after year

Не струва

Пишеш цяла нощ, в полусънно състояние, но не можеш да спреш, не можеш да не го напишеш. Това е опусът  на последните ти дни и месеци, на състоянията и тревогите, на невидимите препускания по невидимите пътеки, които те разкъсват невидимо. Дребен повод канализира всичко и думите се леят.
Чувстваш се екзалтиран, приятно тревожен, текстът ти блести в съзнанието ти с пречистваща красота.
Тези, които имат оношение към повода, превърнал се в гръмоотвод на бушуващата в главата ти буря, го познават толкова по-добре, че за тях това е просто един нелош текст.
Тези, които нямат оношение, си казват - и за какво да се пише за такова нещо по този начин?
В такъв случай, колкото и да е прекрасен, текстът ти всъщност не (си) струва.

Крайречно

На Р. и Б.

Видин се е вкопчил в Дунав като малко дете в полите на майка си.

Преминаваме през градовете като през картинна галерия, от която някой е махнал всички надписи. Не знаем кой е авторът, нито как се казва картината. Имаме само нейната привидност и нашето тълкувание. То може да е никакво и някакво. Красиво, грозно, интересно, налучкващо или нямащо нищо общо с реалността.

Градовете не са галерии с картини. Градовете не са каталог туристически забележителности. Градовете са.

Видин като картинна галерия.

Не знам нищо за него, освен географското му местоположение, крепостта, Дунав, двамата приятели, които са родени там, споменът как майка ми казва "Северозападнала България" и толкова. Не отварям енциклопедия. Не прочитам в интернет. Пътувам като багаж. Натъквам се на поле слънчогледи.

Сбогом, до нови срещи

Наскоро завърших превода на една книга, в която Нийл Геймън наляво и надясно ръси препратки към други писатели, които мога да нарека класици в областта на... нека не е фантастиката, нека е фантазията. Още в първите страници попадаме на изречението: "...we were on the corner of Sheckley Boulevard and Simak Street." После се появи Илюстрования човек. След малко чуденки, с редакторката ми решихме, че е добре да сложим бележка. Все пак може би не всеки е чел Бредбъри...

Това беше скоро. Скоро четох и "Нещо зло се задава". Скоро четох и "451 градуса по Фаренхайт". Скоро, в краткия си съзнателен животец. А днес, съвсем не скоро, е починал Рей Бредбъри. Хората си отиват от тази земя. Не знам дали си отиват от други. Но знам, че другите земи на Бредбъри няма да си отидат.

И все пак ми стана много, много, много мъчно. Може би заради това мимолетно докосване с моите думи до думите на Нийл, докоснали тези на Рей. Не е неуважително, че ги наричам на малки имена, те са чудесни хора.

Не обичам да говоря с цитати. Имам си мои думи. Но сега ми се иска да събера малко думи на Бредбъри за една кратка реч, която докосва мен. Надявам се да докосне и един-двамата заблудени читатели на този блог. Моля ви, четете.Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш. Тези думи се припиват на Бредбъри. Всъщност са на Бродски. Но не това е важното.

We need not to be let alone. We need to be really bothered once in a while. How long is it since you were really bothered? About something important, about something real? Science-fiction balances you on the cliff. Fantasy shoves you off. Go to the edge of the cliff and jump off. Build your wings on the way down. Recreate the world in your own image and make it better for your having been here.

People ask me to predict the future, when all I want to do is prevent it. Better yet, build it. To hell with more. I want better.  

A life's work should be based on love. The good writers touch life often. The mediocre ones run a quick hand over her. The bad ones rape her and leave her for the flies. The books are to remind us what asses and fools we are. Insanity is relative. It depends on who has who locked in what cage. 

You're afraid of making mistakes. Don't be. If you hide your ignorance, no one will hit you and you'll never learn.  There was always a minority afraid of something, and a great majority afraid of the dark, afraid of the future, afraid of the past, afraid of the present, afraid of themselves and shadows of themselves. 

Не знам дали се налага да превеждам. Уточнявам, че това са отделни изречения от романи и интервюта, които събрах в последователен текст. И накрая нещо, което много ме трогна:

The women in my life have all been librarians, English teachers, or booksellers. If they couldn't speak pidgin Tolstoy, articulate Henry James, or give me directions to Usher and Ox, it was no go. I have always longed for education, and pillow talk's the best. 

Сбогом. И лятото, запушено с тапа, във виното...

Земетръсно

На пода се търкаля малка бутилка червено вино. Македонско някакво. Като опитах колко гадно беше бялото и както не обичам червено, го държа само за да не го изхвърля. Сега то самò се срина на пода, пометено от люлката на земетресението, но не се счупи. Събрах всичко друго, с което ме замери библиотеката - книга, празна бутилка (не питайте какво прави там), обеци, лак и прочее. Само то се търкаля на пода. Сякаш да не остави споменът да избледнее.
Споменът не толкова за физическото явление, а за емоционалното, психическото и психологическото. Чувствам се изтощена, самотна и малка, слаба и уплашена. Чудя се, колко ли хора днес, когато се събудят в своите незасегнати от труса зони, ще се сетят за мен и ще се обадят да видят как съм? Малка статистика с много представителни резултати.
Още една статистика - какво взех, тичайки надолу по стълбите? Какво бих взела? Какво знаех и какво не знаех? От какво ме беше повече страх, да не се срути таванът над безпомощната ми глава или че не мога да овладея ситуацията и да изляза невредима, защитена и подредена от всичко това? Защо чак пък толкова имам нужда да се сгуша на нечии мъжки гърди и в нечии прегръдки, без да има нужда от никакви чувства, просто едни силни мъжки ръце, където да намеря силата си през своята слабост. I could use a helping hug. Нищо повече. Но иди после обяснявай, че не си имала нещо друго предвид. Колко тъжен е светът с такива условности.

Ciao, bella!

Апартаментът е на около 200 метра от Ватикана. Пристигаме предиобед, оставяме багажа и се втурваме да търсим кафе - gastronomia има точно зад ъгъла. Предпочитам капучино - италианското еспресо е твърде късо за моя вкус. След два дни се прибирам по-рано от останалата част туристи в групата и с огромно удоволствие отивам пак да си взема едно капучино. Не сядам да го пия там не заради теснотията на масичките - която всъщност в моите очи е очарователен плюс - нито заради по-високата му цена, ако го пия на място, а защото за пореден път пътувам някъде заедно с работата си, която трябва да довърша "вкъщи". Дори в пластмасова чашка, капучиното е хубаво.

Когато има защо

Новият албум на Белослава, представен снощи в зала "България". Много топло и нежно преживяване. Репортажът ми за MySound:

http://mysound.bg/?act=article&id=14447




Ако не ви се клика на линк, ей го на, текста:

Влаци

От известно време бях отказала пътуването с БДЖ като вредно за здравето, особено психическото. Откакто пуснаха т.нар. "бизнес вагон" обаче има затопляне в нашите отношения. Сега, разбира се, от компанията са традиционалисти и в духа на българските (тоя път за разнообразие без европейските) ценности и следвайки изконната българска поговорка, че много хубаво не е на хубаво, такъв вагон има само по маршрута София - Бургас - София и то само в определени експреси, а именно в сутрешния "Слънчев бряг" от София до Бургас и следобедния в обратна посока (пак "Слънчев бряг"). Ако отиваш до Бургас за ден и искаш да се върнеш в рамките на 24 часа, предполагам, е добре. Ако обаче си от Бургас и искаш да отидеш до София, за да си свършиш работата за ден и да се върнеш вечерта, не става.

За какво служат мъжете

Седя си в леглото с лаптопа в скута и куче, протягащо се в най-различни пози, до мен. Лявата ръка ме боли, на опакото й има цицина - не знам защо си мисля, че "цицина" може да се използва само за главата, но това е цицина на ръката ми. Боли ме лявото рамо, боли ме левият хълбок. Лявата половина на челото ми е заменена с голяма цицина колкото малка ябълка. Не знам защо все още не е променила цвета си, очаквам утре да съм морава. Гледката ще е умопомрачителна и заслужаваща да се види. Горната част на лявата скула под окото е зачервена.

Ами да, припаднах днес и очевидно съм паднала на ляво и леко напред от стола във ветеринарния кабинет.

Еторе Скола - знаете ли го?

Обикновено при всеки филмов фестивал се засилвам да пиша тук някакви впечатления за филмите, барем успя да ориентирам някого, засега нищо не съм публикувала. И този СФФ свърши по същия начин, но тъй като от петък (ако не се лъжа) започва една ретроспектива на Еторе Скола, а имах възможност да видя 4 от филмите, така че да изпълня гражданския си дълг :) (Кой е режисьорът, ако не знаете, ще си проверите в Гугъл, нали така ;)

Един пролетен ден по шосето

Не точно по шосето, но някъде там.

Неделя. Не обичам неделите точно от времето, когато неделите означаваха край на хубавото време и подготовка за училищния понеделник, задължителното минаване през банята и шампоанът, който люти в очите, неприятни дебели хавлиени халати, къщата се изпълва с пара, като някоя клаустрофобична баня, неповторимите сигнали на "Всяка неделя", Пинко го няма, защото Събеседникът по желание се е разприказвал прекалено много, досадна вечеря, времето е притиснато между две филии, никаква свобода и козирката на седмицата не ти дава да видиш небето.

Оттогава шампоаните ми не лютят, банята мирише неземно хубаво, хавлиите ми са големи, леки и меки кърпи, телевизията е с ограничителна заповед и поне по отношение на работата ми няма никакво значение дали е понеделник или сряда. Или събота, драги братя Стругацки. Но онова отвратително чувство успява все пак да се промъкне.

И аз се боря с него по всякакви начини.

Агенция и сайт

Нашата преводаческа агенция най-накрая си има сайт:

Агенция за преводи ПроЛингва.

Ако на някого му трябва нещо за превод, с радост ще помогнем ;)

Архив, така да се каже

Намерих си много хубава група и искам да я споделя - както се казва, по-добре късно, отколкото никога (откриването й, имам предвид) :)

Archive

Искам да кажа, че...

Проблем с циганите има. Но събитията в Катуница и след това са проблем с престъпността, с управляващите и с манипулацията.
Защото стана точно каквото очаквах. Всичко се дигна срещу циганите. За кеф на управляващите. На които за пореден път им се дава възможност да разтягат локуми - което го могат; да използват полицията - в което са се усъвършенствали; и да не вършат нищо - което им е просто гвоздеят в програмата. Пак слушаме за приоритети и главни цели, за етническа толерантност и недопустимост, за интеграция и имидж, и, естествено, за Европа. Чудничко, нали? "Да яхнем и обуздаем гнева на тълпата, за да се размине - за пореден път - истината, че приоритетът и главна цел е интересът, толерантността е към този, който плаща, недопустимо е да не се измъкне мафиотът, интеграцията е само на хартия, а за имиджа пред Европа ни никого не му пука."

Намерен кокер

Да напиша и тук, че ако търси някой в Гугъл, дано му излезе - днес в Младост 4 в София край магазин "Европа" е намерен мъжки кокер шпаньол, възрастен е, предполагам към 8-10 години, муцунката му е побеляла. За сега е у нас, от което Дара не е особено щастлива - мисля, че ми се цупи и смята, че съм взела ново куче и ще бъде пренебрегвана. Мисля да разлепя утре обяви, дано скоро намерим стопаните.

Вие сте журналист и отговаряте за новините в международния отдел на Големия Новинарски Сайт? Вие нямате представа как се изписва името на някакъв град в дивата Либийска пустиня (или поне в района)? Вие черпите информация от няколко световни агенции, а те явно имат собствено мнение по въпроса с транслитерацията на арабски имена (а вие може би дори не знаете що е то транслитерация)? Как решавате проблема? Много просто - пишете всички възможни варианти в рамките на два абзаца, все някой ще е правилният, а и хората обичат да има.
Ей тъй на:

"Град Раз Лануф отново е под контрола на либийските власти,
съобщи "Ал Джазира". "В Раслануф всичко е спокойно, правителството контролира ситуацията”, се казва в изявление на либийското външно министерство.

По-рано днес бунтовниците обявиха, че са превзели източния либийски град. "Ние напълно превзехме Рас Лануф. Силите на Кадафи се изтеглиха", заявил войникът от опозиционните сили Хафез Ибрахим в телефонно обаждане от вътрешността на града, цитиран от "Ройтерс".
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3657291

Яко, а?

Смех в залатъ

Вчера в разстояние на има-няма 2-3 часа където отворя да прочета нещо, там не попадам на глупости. Първо в един ПР-материал съвсем сериозно се мъдреха думите "култуво заведение" и "ларингс". После във vesti.bg някой беше припадал (не съм променяла правописа): "Калин Врачански, звезда каквато отдавна не е изгрявала на българския телевизионен екран, успява да е и в ролята на безумно смелия очарователен гасконец Д'Артанян на сцената на Театър "София". (Не съм компетентна по периодите на изгряване на звездите на ТВ екрана и тяхната величина, но от това, което видях на театралната сцена, почнаха да ме глождят съмнения.).
И накрая в интервю с Рицаря на книгата чета: "В България има огромен брой [интернет] доставчици – около 1500. Това е прекалено много и те трябва постепенно да започнат да отпадат."
Ако някой си е въобразявал нещо за частния бизнес, малки и средни предприятия, свобода на ... (попълнете точките с произволно понятие), да не си въобразява много. Как така ще има толкова много доставчици на интернет, я да стават 2-3, че на милиционерите ще им се откачат краката да обикалят, защитавайки свободата на ... (примерно достъп до информация, що не).
Чудя се, да се откажа да чета, да се откажа да пиша, да се откажа от здравия разум ли, що ли...

Много ми е чудно...

...защо е задължително децата на ходят на предучилищна от пет години? Опитвам се да намеря някакво разумно обяснение, най-вече на това защо бих била длъжна да си дам детето и ако не го направя, ще ме глобяват даже. Ами ако не искам? Аз и на 6 години не бих го дала на училище, но хайде... Все пак, съвсем неутрално и обективно ми е интересно, ако някой наминаващ оттук случайно знае от какво е продиктувано това решение (намаляване на ромската неграмотност не влиза в разумните доводи). Благодаря :)