четвъртък, 12 април 2007 г.

Последно сбогом


Днес има за какво да се пише, за съжаление не всичко е хубаво. Вчера, на 84-годишна възраст, е починал Кърт Вонегът.
Много любим мой писател. Ярко си спомням цяла глава от "Котешка люлка" за дюпраса. Много съвпада с моите виждания за отношението в една връзка.
Време е отново да препрочета и дочета Вонегът. Жалко само, че поводът е този.

П.П. Разнася се из нета един текст, озаглавен "Слово на Кърт Вонегът пред випуск 1997-а на Масачузетския университет". Хубаво е, изчанчено, но не е негово. Съвсем официално. И авторката не е получила кой-знае колко възхищение, преди някой да реши, че словото е дело на писателя - тогава лавинообразно се е прочуло. Хора :)

Човек зад борда


Добре, че е Гугъл - щях да пропусна този ден като едното нищо. Сложили са специално лого

заради днешния ден - ден на космонавтиката (поне така мисля) - деня, в който преди 46 години Юри Гагарин е излетял в космоса. Навремето си спомням много ясно едно стихотворение:

Юрий Гагарин, как си летял?
Бързо ли хвърка корабът бял?
Там сред звездите пръв щом си бил
Дунав видя ли, зърна ли Нил?

Зърна ли нейде сред синева
друг по-обичан град от Москва?
Дето децата в лятната шир
тичат на воля, пеят за мир.

Юрий Гагарин, славен пилот,
ти пръв преброди звездния свод.

Въпреки че повечето хора след първите редове се сещат за песен на "Хиподил", ама нейсе.
Много обичам аз космос, ракети, такива ми ти работи. Какво ли не се говори за този полет (както и за американците на Луната, Тунгуския метеорит и изчезването на динозаврите - загадки загадъчни). Но човек има нужда да вярва в нещо или в разни неща.
Спунк - намерих хубав сайт на български за Юри Гагарин!