петък, 30 април 2010 г.

Където има дим, там има и пушек...

Както няколко пъти до сега, мисля си да не зачеквам дадена тема, защото понеже няма смисъл - изложенията на мнение по определени въпроси, дори с интелигентни и ценени хора, прилича на дебат с радио или сказка пред стена. Обаче после вземе тая тема да се появява де що се обърнеш, почваш плахо да отваряш дори консервите, да не би да изскочи и оттам, и нали сърце юнашко не трае, взема, та се ядосам от някой коментар и рипна да пиша тук.

Та случаят в момента е аналогичен, този път иде реч за така омразното връщане на закона за пушенето в закрити помещения и ау, колко са отвратителни долни гадняри депутатите, дето го върнаха.

четвъртък, 29 април 2010 г.

Бургаски работи

Гледам онзи ден по "Господари на ефира" за една сграда в Бургас, която се руши и като падат чат-пат парчета от фасадата на улицата, застрашават минаващите. Една от любимите ми сгради в Бургас, по която редовно въздишам, като минавам, защото никак не бих отказала да живея в нея, ама не виждам начин да вземе да стане, та само си я гледам :)

Та значи тръгва репортерът да отива в Общината на сесия на общинския съвет да изложи проблема и аз си викам - а, сега ще видят хората каква готина община си имаме. Защото ако човек чете на сайта на общината (който е много добре направен, между другото, евалата), ще реши, че в Бургас само дето още мед и масло не са тръгнали да текат по улиците и то само защото съчетанието с морската сол не върви, не за друго. Един вид кметът и общината денонощно седят и мислят за хората и не само това, ами се вършат и едни ми ти дейности и въобще чудо и приказ. И аз така, понеже получавам прес съобщенията на служебния мейл, чета и се радвам. Защото си обичам града, спор да няма.

неделя, 18 април 2010 г.

Човекът, който забавлява

Впечатление от концерта на Ричард Клайдерман, спретнато като за медия, но ме мързи да го напиша по-блогово :)

Когато говорим за концерт на Ричард Клайдерман, трябва да направим няколко необходими уточнения.
Въпреки че несъмнено е виртуозен пианист и че изпълнява пиеси от световната класика, неговата аудитория е различна от тази на един класически пианист и публиката му не присъства на класически концерт. Каквото и да си мислят хората, които слушат неговите версии на „Fur Elise”, Девета симфония на Бетовен и „Рапсодия в синьо” на Гершуин. По-точно на части от тях.

петък, 9 април 2010 г.

Сбирщина от размисли и сАображения относно футболни мигове

Не че нямам за какво друго да пиша - имам, но изисква твърде интелектуални усилия и ще го оставя за по-нататък, с надеждата, че ще ми мине и ще се размине ;)
С голяма доза облекчение и още по-голяма - притеснение, онзи ден музата ми намина, след десетки месеци непукистко отношение към моята персона, това ме зарадва, разбира се, натракахме набързо тва-онва, но ме и разтревожи, щото като всеки уважаващ себе си творец започнах да си задавам екзистенциални въпроси за личността и творчеството, притесних се и спрях да пиша, да не ми стане нещо. Но понеже нали не върви така изведнъж тук да изпльоскам някой свой гениален промисъл, редно е да подготвя почвата за евентуалната му поява, поради което не се сещам за по-подходяща тема, декор и интродукция от футболната магия, мания или накратко - мач. Подбрала съм откъси от други автори и коментар - кратък и мой, за да ви загубя малко от времето, докато ги четете, и с нищо особено да не ви обогатя, но такъв е животът.

Разбира се, скорошните мачове по европейските турнири привлякоха вниманието ни, няма смисъл да се спирам на всеизвестни факти като този, че нашите ще вземат да са издрускат от дървото на Великата Английска Четворка (ся няма ли да е готино да го съкратя ВЕЧ, а?) и догодина ще се чудим какво да правим с огромни дългове, неадекватен треньор и дупки по чорапите, но Ливърпул си е Ливърпул и какво тук значи някакъв си Рафа. Няма да е лошо да се задържим на 4-о място, щото аз харесвам Ман Сити много повече от Ман Ю, но това не значи, че трябва да им дишаме прахта, какво остава за ненавистния (по съвместителство от живот с арсеналец) Тотнъм, за Астън Вила нямам основание, ама не ги харесвам, не ми приличат на отбор с шампионски дух, колкото и добре да играе нашето момче там, адмирации - искрени.
За какво говорех, а, да, за нас - ами не сме добре, ама добре се оправихме с Бенфика, браво, Торес, браво, Стиви Джи, браво, Рейна, това е. Ето тук един много хубав текст, който го е писал, евалата.

Конкретиката на мача между Ман Ю и Байерн обаче се нажежава с приказната роля на Принца от приказките (Prince Charming на английски, за който не знае български), бих го оприличила на един Сизиф дори, ако това нямаше да му придаде някакъв героично - митичен ореол, който не му пасва никак.
За Бербатов иде реч и сапунената опера около неговото доказване в тима на Съра.
Нямам нищо против момчето, добър футболист, хубаво, че успява, ама някак си не е за Манчу и всеки следващ мач все повече ме убеждава в това. Обикновено гледам да си мълча, щото какво пък, да не е само той такъв, ама половината народ се е вторачил натам и преглъща на сухо, руси мацки стават фьенки на Манчестееееер, щото Берабатов е много гоооотин и го защитават със зъби, нокти и силикон и това от време на време ми иде в повече.

Четох из коментарите в спортни.бг, които винаги много ме забавляват, един, който отразява цветисто виждането ми по въпроса, та ще го публикувам тук, да ми е лесно да си го намирам ;), но преди това - произведение на лицето, известно в блога си като iancheff, а попадало ми в модериран от мен форум под друго име, но това са подробности, плюс бонус - моят коментар, ако ви е било малко написаното до тук. Подчертала съм основното, квинтесенцията и същината на проблемата, дет са вика, да се набие на очи и да се възприеме най-естествено (липсват ми емотикони!)

Ако случайно не сте разбрали безсмислеността на поста до сега, едва ли ще я разберете и до края ;)

Сриднощни размисли за футбула у нас и пу свита!
автор: iancheff

Съм седнал снощи пред тиливизура,
на ракийка, да пудкрепям нашия гирой,
пък той кату излези сякаш беши припариран
и ду финала си сидя в застой!

Са чудя и са мая, що така бе, Мите,
що, гуведу милу, са влачиш кат’ парцал,
тоз, Халикса, ни ти ли думна два шамара,
приди пучивката да ти налей акъл!

Щот’ с мърдосвани пу цялуту игрищи
няма стани твойта искрина мичта!
Да вдигниш купи с Манчистър Юнайтид,
чак ду синити английски нибиса!

Посли са напих и са размислих
за нашия гилосан нациуналин титуляр
и за бъдищиту футбулну и родну
нищу хубаву дукат' заспах ни усъзнах!




В коментарите под произведението се заговори само за футбол и се наложи да реагирам -
Ся аз ни моа да рАзбера, защо се подценява достойнството на лит'ратурната творба, като се концентрира коментирането около Звезделинчо! Берилянтна митафоръ и перефектен стелистичен искас! Инак Бербутов не е ич лош футболис, ама не е за утбор кът Манчу, низависимо, че тех ни моя ни да ги дишам, ни да ги кьорам, ама се пак ги презнавам за голем утбор чат пат и от време на време.
Няма да ми забелязвате на киритическата мисъл и неволното смесване на различни български диалекти, щото ся мий кеф, че мойо утбор сцепи бенфицианците и макар че сме нейде окол дъното на грандовете у премиършипо, се пак показааме дека не се даваме. Де да можеше да са намери един такоф утбор и у наше село, че оня ден се скинах от смех, дека на цесекато че му праат културно-енетелектуална спявка с баш ентелегентите да му помагат, оти веке е тотално зело-дало и явно там футболо не вирее никакиш та ся ша му имплантирват ентелект и кулутура. Не че мойо любимец Левски нещо е по-добре, ма чорбътъ съфсем зел-дал... а ний с Бербатката са закачаме, он чиляко зема мильони хиляди, за ко му е да тича, аз ни моа ва разбира, вий ку земахте таквиз пари, щехте ли да се трепете като улави да тръчите по терено? Щехте друг пат... Аре наздраве :)

И обещания коментар от под тази статия, защитаваща отново Бербатов, от автор с ник p0ck0: "Не искам да ставам адвокат на полвината потребители тук, но никой не е обвинил Бербатов за загубата. Над 80% от хората са си на мнение, че вината е както на Рафаел, така и на САФ. Това, което се опитват да кажат някои от нас е, че противно на всякаква логика Барби е играч на Мюмюн Юнайтед. Мястото му е в някой средняшки отбор от Англия или Германия, където спокойно може да си е звезда. Оправдавате го, че бил влязал чак последните 10 минути, че не му подавали, че били с човек по-малко и т.н. Абе пинковци рошави, кажете ми поне една причина да го мързи толкова. Докато всички други са тичали 80 минути, той си седя на пейката и се пулеше като бушмен. Още с влизането си иглеждаше по-изморен и от Иван Иванов преди мач на ЦСКА. Ами че той Ван Дер Сар повече тичаше. Не му били подавали...Ами как да му подават като той не търси топката. Чака на едно място и то да му дйде точно на крака. А ако случаино е на 2 метра от него дори не си прави труда да направи шпагат. Ами че той Христо Йовов тича повече. Това безкрайно непрофесионално поведение го демонстрира вече месеци наред. Какво му е оправданието за поне 5-те пъти когато просто мина някой от Байерн и му взе топката от краката. Нали уж бил много техничен, много добре задържал топката, пасовете му били феноменални и т.н. То на FIFA и аз съм много техничен и добре задържам топката. Обърнете внимание как влезе Македа в мача срещу Челси. Обърнете и много голямо внимание на Божинов. Над 70% от появяванията му на терена са като резерва, обаче какво прави - скрива им шапката. Влиза с хъс, желание и увереност. Тича по целия терен, бори се за всяка топка и не се отказва да гони противника. Аз не виждам нищо такова при Звезделин. Не е виновен за загубата. Но е виновен за поведението си. Затова тези, които го плюят ще стават все повече и все по-прави!"

Край на колажа. Няма смисъл да ми обяснявате в коментари колко е велик и онеправдан всъщност Барби и колко е велик отбор Ман Ю - няма да мине :) Виж, ако пишете колко е велик Ливърпул, ще си го чета всеки час по няколко пъти ;) Шегички, че само с писането ще си останем, също не се приемат! ;)
Иначе сериозно, да вложехме тази енергия, която влагаме в интереса към съдбата на един футболист, в нещо съзидателно тук, ехеее... Ей на и аз, вместо да пиша тоя пост...

сряда, 7 април 2010 г.

Без концерт на Кататония

Утре трябваше да има концерт на една от много любимите ми групи, за чийто последен албум пуснах ревюто и тук - Кататония.
Тъкмо се готвехме да пътуваме за София след празничните дни в Бургас, и - изненада. Всъщност даже не е изненада, предвид кой е организаторът на концерта - НМА.
Но ужасно много ме е яд и съм направо бясна - не само защото няма да има концерт, но и заради начина, по който протича това "отпадане". Повече подробности - в Катехизиса, а аз продължавам да беснея. При това положение концерт на Анатема със сигурност няма да има. Гадове, измамници, подлеци!