вторник, 28 април 2009 г.

Нещата, които обичам

Сега работата стана дебела. Това е поредната "блогърска игра", при мен достига пак от Марио, а причината да редя толкова често постове, е, че не го ли направя сега, после отече. Още седи неприето предивикателството на Creative Blogger, че и за приказка за SOS селищата (ако не се лъжа). Които, откъдето и да се погледнат, са далеч по-смислени. Но ще дойде и техният ред!

Нещата, които обичам, са много, страшно много. Ще трябва да направя много подбрана селекция и пак ще е дълго. Предупреждавамbiggrin

Обичам... любимите си хора. Вярно, че не са неща, но са най-важното за мен. Златин - любовта на живота ми, братя двама броя, родители и много близките приятели.

Морето. Слънцето.

Любимите животни - за момента само сетерката Дара, иначе се включва и произволен брой котки. Обикновено делят хората на любители на котките и любители на кучетата (и една трета група - нелюбители). Аз съм едновременно котко- и кучелюбител. Обичам из къщи да щъкат представители и на двата вида. Обичам разходките с Дара навън, както и факта, че заради нея ходя из планините - иначе едва ли някой може да ме накара да се мотам из чукари и върхари, когато мога да го правя на равничко - из някое китно поле, или край морето. Обаче планинският терен се оказва много по-достъпен и туристически облагодорен mrgreen. Обичам си кучето без някаква конкретна причина, въпреки че такива могат да се намерят много - като се почне от погледа тип "не съм яла от 10 дена", особено след като току-що е омела де що вкусотии е имало, мине се през грациозността й и необуздания й, игрив характер, та се стигне до това, че каквото и да става, все си е привързана към мен. За котките важи същото - просто ги обичам и се чувствам особено добре, когато се навъртат край мен.
На следващата снимка е 3 в 1: слънце, море и Дара:

Книгите. Голяма любов в моя живот. Не мога без да чета книги, ако почна да изброявам тук, няма да ми стигне времето до утре, затова ще бъда лаконична. Същото важи и за музиката. Слушам много разнообразна музика, като с най-голямо желание разширявам кръгозора си за още стилове. Не знам какво би бил животът ми без книгите и музиката.

Да добавя сега няколко неща, които са свързани. Пътуване - толкова много обичам да пътувам, че няма накъде. Кажи ми само да тръгваме нанякъде и съм готова. Смятам, че както са интересни разни далечни и екзотични дестинации, така има какво да се обикаля и в родния периметър, затова с удоволствие следвам принципа "Опознай България, за да я обикнеш" (сам по себе си много противоречащ си с разните слова за безпрекословната и изначална любов към родината, но все пак достатъчно мотивиращ, заедно с инициативата "100 туристически обекта", която от своя страна също има трески за дялане). Обичам да виждам интересни места, да заминавам, по-малко обичам да се връщам, най-много обичам самия път - онази почти безтегловност между началото и края. Обичам да разглеждам и хората, да си ги разнищвам мислено, да наблюдавам. Оттам идва и другото нещо - самите хора, с прилежащите им езици (ех, ако можех да науча един минумум от десетина езика...) и култура. Страшно са ми интересни различните култури (без да имам претенции да разбирам всичко). Интересно е най-вече как едни и същи - хората - могат да са толкова различни. Какво обуславя това? И в какво сме еднакви? Ей такива разни нещица. Затова обичам да срещам хора.

Да взема да сложа природните науки. Туй биология, химия (особено органичната), малко физика (само да стои по-надалеч всичко, що е механика, електричество и прочее), астрономия и какво ли още не са ми ужасно привлекателни и интересни. Чета, опитвам се да проумявам, къде успявам, къде не... Показателно е как преди държавния ми изпит тухлата от няколко хиляди страници, наречена "Molecular Biology of the Cell", един вид библия на молекулярната биология (в първите четири издания един от авторите е Уотсън - същия от екипа Уотсън-Крик, открил двойноверижната структура на ДНК), започна да ми се струва ужасно интересно четиво - и все още го смятам за такова. Има удивителни неща вътре, направо да си четеш като роман.

Да завърша с храната, особено сладките неща. Въпреки че не умея да готвя особено зашеметяващо, смятам храната не само за биологично действие, осигуряващо оцеляването, но и културно натоварено такова, а като добавим и ароматите, вкусовете и вида, в който се поднася... С пълна сила това важи за неща като кафето например.

Сега да видим на кого да прехвърлим задачката...
Блогуващия с пилци, Бистра, Додушка, Неандерталеца ;), Човекът на сребърната планина и Деси.

понеделник, 27 април 2009 г.

Такъмите и при мен

Марио писа за "такъмите" и е ми е препратил задочна подкана. Честно казано, не мога да хвана много какво се иска от мен, но до колкото разбирам, трябва да кажа какви устройства ползвам ежедневно и защо. Като под "устройства" сигурно се разбират разни електронни джаджи и други подобни, като например лозарската ножицаwink, но не и книгите, вероятно.
Ами, да видим... Негово величество лаптопът ми.
Милият издъхващ Toshiba Satellite, който на всичкото отгоре твърде скоро сдаде фронта откъм батерия и не може да работи, освен ако не е включен в мрежата. Вече изпълнява функцията на PC, защото е с ужасно удобна клавиатура, на която мога да развивам чудесна скорост и сърце не ми даде да го продавам. А лаптопът ми е нужен най-вече заради работата. Наскоро установих, че май съм работохолик, работя непрекъснато, всеки ден, по всяко време и навсякъде, затова имам нужда от нещо преносимо, на което да си върша работата - моята професия на freelancer преводач го позволява. Особено когато извършвам редовните преходи София-Бургас и обратно. Затова си взех и едно Eee PC (мисля, че е 1000), което доста харесвам. Единствено клавиатурата не е особено добра - не заради размера, а заради "мекостта" на клавишите, не особено смисленото разположение на някои функционални бутони - които, до колкото виждам, са така на всеки Asus и аз лично намирам за неудобни. Другото ми притеснение е, че както батерията сега издържа над 4 часа, може пак да я прецакам нещо, че въпреки всички инструкции за употреба, ще вземе да се окаже, че съм скрита блондинка и пак нещо не съм схванала.
Следва телефонът - аз съм верен фен на Nokia от 11 години, а на моя старичък телефонец - Nokia 6220 - сигурно от поне 4-5. Много добра работа си ми върши, нямам нужда от някакви други функции - поне докато не разработят модел, който освен камера, радио, мп3-плейър, скицник, блокче и гергеф не може да пере и простира. Тогава си го купувам от раз. Сменила съм му само батерията, че старата хич не държеше вече (аз да не би да имам някакъв проблем с тези батерии нещо, а...) и сега не се затваря добре капачето отзад, което силно ме нервира. Телефонът ми е полезен по разбираеми причини - да се чуя с любимите хора и да си уговоря работа, да ми напомни кога да си пия хапчето... и май това е. За таксита, уговорки по другата работа - журналистическата - гледам да ползвам домашния телефон. Някак ми е по-удобно. Обаче - познайте - изфиряса му батерията. И вторатаmrgreen
Разбира се, много си обичам фотоапарата (Kodak EasyShare DX6490), но не е като да не мога без него, нито да го ползвам ежедневно.
Май това е... не съм никак високотехнологична личност. Нямам органзайзър, обаче вървя навсякъде с един настолен календар, без който изпадам в паника. Но е хартиен. С него вървят и куп бележки - всякакъв вид листа, повечето с изключително кратък живот. Нямам телевизор - нещо, което сигурно е от ежедневните джаджи на супер много народ. Обаче вървя навсякъде с книжката си от БТС за "100 национални туристически обекта" и бавно, но сигурно я запълвам с печатчета.
Като се замисля, много важен такъм може да се окаже дамската ми чанта, която никога не е огромна, но в нея се намира завидно количество животоспасяващ материал, като се започне от дебитна и кредитна карта, огледалце и дървен гребен, ключове около килограм, пакетчета захар, ако случайно в кафенето нямат толкова, колкото поема моето кафе, аналгин, визин, молив/ химикалка, често има и червена, нещо за писане, носни кърпички, бонбонки, книжка, по някой и друг пропуск, според случая, билети, талони, карти за какво ли не, понякога забравен кучешки повод, топка, малка бутилка вода и ластици за коса. Само основните нещаlol

Да не забравя да предизвикам този - онзи.
Съзерцателят - и без друго отдавна не е писал, Амбър и Деска.
Надявам се, че поне един от тях ще приеме да споделиrazz

четвъртък, 23 април 2009 г.

Три дъждовни дни

Пак театър - какво да се прави, през изминалите дни имаше доста премиери. Тази е в Театър 199 и преди да я гледам, чух какви ли не ужасни неща за нея. Бях се настроила да седя около два часа и да се чудя как да не заспя.

Обаче няма нищо такова. Единственото неприятно нещо в постановката е Койна Русева, която аз по принцип харесвам - в "Невинните" ми направи чудесно впечатление. Но тук изобщо не успява да си влезе в ролята и за секунда дори не й вярвам. Всъщност, не, има едно изключение от около 5 минути, когато нещата са по-добре.

Иначе Малин Кръстев и Захари Бахаров са прекрасни, играят великолепно, пиесата е интересна, задържа вниманието, повечето диалози са духовити, иронични, живи. Има интересен сюжет и въпреки че за мен останаха тук-таме по някоя и друга неизяснена троха информация, смятам представлението (реж. Влади Люцканов) за добро попадение.

Както винаги, ще дам линк към писаното в  Словеса, не че там казвам кой знае какво повече.

сряда, 22 април 2009 г.

Ливърпул

Така де, като стана дума за футбол. Моите футболни пристрастия се определят по изключително субективни причини, на които повечето "трю" запалянковци биха открито се присмели, но като се замислиш, не са ли всички футболни пристрастия именно такива - изключително субективни?

Като оставим настрана подкрепа за "Левски" (защото баща ми ги подкрепя) и бургаските отбори (според който е в "А" група) - защото съм от Бургас, симпатизирам на два английски отбора - "Арсенал", защото любимият ми мъж им е заклет фен, и "Ливърпул", защото... ами защото най-любимата ми група са "Бийтълс". Просто и ясно :)

Джон Ленън, когото винаги съм харесвала повече от Пол Макартни, също е бил върл фен наа мърсисайдци (а Пол - на "Евертън"), така че имам още една причина (от най-нелогичните и субективните). 

Цялото това писание всъщност е за да отбележа невероятния мач снощи между Ливърпул и Арсенал, завършил 4:4. Което не устройва кой знае колко нито един от двата отбора, обаче беше такъв невероятно красив и интересен мач, че трябва да се отбележи :) Жалко, че и двата отбора си пипаха ушите, като играха с относително по-слаби съперници и сега ако изобщо се докопат до титлата, ще е с клизма. Никак не ми се ще Манчестър Юнайтед да триумфират, то и не мисля, че който и да е от първите четири в класирането се е отказал от битката.

И за финал - браво на Аршавин, симпатизирам на момчето още откакто се разбра, че ще го взимат топчиите. Да се чудиш защо не го пуснаха от самото начало в мача срещу Челси за купата :(

Божествата на касапите

Това е премиерното заглавие на Модерен театър, който вече отвори врати и допринася за заформянето на театралния център в района на т-р София, Малък градски зад канала и Сфумато.
Театърът само по себе си е много добре направен, нов, чистичък, уютен, с много приятно кафене/бар в ляво - "Антракт", удобна зала, като изключим, че човек не може да види къде са написани номерата на редовете, когато си търси мястото. Ако ще ходите за пръв път, да ви кажа - със светещи цифри на стената, срещу самите редове, сиреч първо се обръщате към едната страна да видите номерчето на реда, после мислено прокарвате линия през пътеката, обръщайки се към седалките и си намирате къде трябва да седнете ;)
"Божествата на касапите" е била предвидена за втора по ред постановка, не за "пусковата", но нещо се поразместил графикът. Текстът е на Ясмина Реза (авторка на небезизвестната пиеса "Арт"), сравнително новичък и - доколкото четох - приеман много добре по света. Из други географски ширини в спектакъла играе Рейф Файнс (Ralph Fiennes), но като няма как да го гледаме, се обръщаме към нашенската версия. Тук му е мястото да кажа, че Иван Радоев си е нацелил роля - пасва му много добре, стои му много добре - удоволствие е да се гледа, няма никакво напрежение. Аз винаги съм имала слабост към него, но няма как да не призная, че не е особено версатилен актьор.
Харесва ми особено много Ирини Жамбонас, дето има една дума, направо като истинска ;) А дори още повече Пенко Господинов, на когото преминаването от кротък съпруг, който вари кафенце, разхожда се с престилката и говори с възхищение за писателските занимания на жена си, към отличен представител на онова, което наричаме "мъжка шовинистична свиня" му се получава перфектно. Хубавото е, че дори докато се опитва да е туширащата страна, по-уравновесеният някак си, пак си личи, че не е просто слабоволев, а съзнателно избрал да си замълчи в ситуацията, примерно. Изобщо, много добра игра.
В началото започва малко мудно, така че на представлението трябва да му се даде шанс да набере скорост. Малко са постановките, които препоръчвам горещо, тази не е точно сред тях, а сред тези, които препоръчвам да се гледат, защото не са загубено време и дават по нещо.
Повече съм се разпростряла на редовното място.
Сега да видим какви ще се окажат следващите премиери - "Пещерният човек", моноспектакъл на Филип Аврамов, и "Секс, наркотици и рокендрол", където ще маца Блатечки, с благословията на Ивайло Христов и на всичкото отгоре това май ще доведе до край на постановката на Ивайло в Армията - или поне така четох в интервю на Блатечки. Което ще е ужасно жалко, защото аз много я харесвам, не знам колко пъти съм я гледала вече... Ще видим.

вторник, 21 април 2009 г.

Astillero



Отзад-напред. По-старите неща ще почакат още малко.

Ако не сте гледали снощи Astillero във Военния клуб, препоръчвам да отидете днес - заслужава си. Аз писах, писах, както винаги, мързи ме да го слагам тук, ето едно линкче.

Добавям снимки и звук и още веднъж - гореща препоръка да се видят и чуят. Рядко съм била на толкова добър концерт. Вярно, че много обичам танго, а тези юнаци съчетават по невероятен начин корените на тангото с нашето си съвремие - беше почти като метъл концерт, а видео стената, на която прожектираха клиповете, докато свиреха, беше нещо страхотно. И, както винаги при тази музика, се раздават като за последно. Емоцията може с нож да се реже. Страхотно е.

Някой е снимал концерта снощи, ето втора част, останалите - пак там :)










сряда, 15 април 2009 г.

Хилсбъро

Някой може и да се ококори от футболната тема, обаче какво пък.

На 15 април преди 20 години на стадион "Хилсбъро" в Шефилд загиват 96 привърженици на "Ливърпул" - т.е. двама умират в болницата по-късно (единият - 14-годишно момче), а над 700 са ранени. Причината е, че след началото на мача много хора са още извън стадиона, полицаите отварят още един вход към претъпкана трибуна и натискът на прииждащите буквално премазва стоящите най-отпред - тогава е имало правостоящи и прегради между секторите, пречещи да хората да се спасят нанякъде. Не че тогава аз съм била във възраст да се интересувам от футбол, но се поинтересувах наскоро. Вчера "Ливърпул" играха с черни ленти на ръкавите, както и "Челси".

Мисля си колко е ужасно да отидеш на мач или където и да е, за да се забавляваш, и да се случи нещо подобно. Аналогични случаи в по-малък мащаб всички познават и у нас. Няма да се разпростирам, исках само да отбележа деня, защото ми става тъжно.

Разбира се, за настроението има и друга причина - въпреки невероятния мач, който снощи изиграха "Ливърпул", не можаха да надвият "Челси" за полуфинала. Да му се не види...

Да видим довечера дали "Арсенал" ще се справят с "Виляреал", а и ще стискам палци "Порто" да триумфира на "Ман Ю" - Бербатов може да е всякакъв футболист, но от това отборът не ми става и грам по-симпатичен.

понеделник, 13 април 2009 г.

Ят

Докато намеря малко повечко време да напиша за останалите неща, за които ми се иска да драсна по някой ред, се възползвам от изникналия в процес на разговора казус на инак така симпатичната дума "кафяв", която мъти водата на пишещите от време на време.

Става дума за чуденката "кафяви" или "кафеви" се казва.

Казва се "кафяви". Някои хора се бъркат от правилото за променливото "я", което гласи, че променливото "я" се изговаря и се пише като "я", ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда, ако след съгласна следва а, о, у, ъ - бягам, вятър) или в края на думата - голям, живя. Изговаря се като "е", когато не е под ударение -  бял – белотà; грях – грехòвен; вятър – ветровè; смях – смехът; пред мека сричка (когато следват е, и, я, ю, ь - бяс – бèсен, дрямка -  дремя). Но ако след сричката, съдържаща променливо "я", дори и да е под ударение и да следва твърда сричка, има ж, ч, ш, щ, й, тогава "я" се променя в "е" – напр. сняг-снежен, грях – грèшка; някой – нèщо; пряк – прèчка; лях – лèйка. Това правило може да се допълни, но да не затормозявам много обстановката.

Обаче. Променливото "я" всъщност е старобългарската гласна ѣ (наречена ят, двойно е или е-двойно) и се изговаря като [’а] в някои говори, а в други се прегласява и се изговаря като [е]. В източните говори се прегласява частично, в западните – във всички случаи. За правилен е приет източният вариант, а в западния има нарушение на книжовната норма. Затова на децата в училище от Източна България им е малко по-лесно с този въпрос, но не много. И затова на мен ми звучи много по-нормално "кафяви", а на приятелка от Габрово, с която всъщност повдигнахме темата, "кафяви" й звучи не особено добре. И тук идва ред на "обаче"-то. В случая с това прилагателно горното правило навежда на мисълта, че трябва да е "кафеви" (-ви е мека сричка). Само че "я"-то в случая е НЕПРОМЕНЛИВО (етимологично) я. И прецаква цялата работа. Прекрасното правило просто не може да се приложи, защото за този случай не важи. Същото е и с други някои думи с непроменливо "я" като поляна – поляни. Успокоителното е, че не са чак толкова много и повечето си звучат някак естествено: люляк – люляци, просяк – просяци.
Ами - това е.

сряда, 8 април 2009 г.

Звезда за Джордж

Джордж Харисън ще получи посмъртно звезда на Алеята на славата в Холивуд. Звездата ще бъде приета от съпругата на Джордж Харисън - Оливия . Това е 2 382-а звезда на Алеята на славата в Холивуд на 1750 Vine Street, пред легендарната сграда на Capitol Records. Събитието ще се случи на 14 април, вторник, 11:30 местно време.

В момента Мартин Скорсезе снима документален филм за забележителния живот на Джордж Харисън, а на 14 април Capitol/EMI ще обяви своите планове за нови издания на музиката на гениалния бийтълс. 

Понякога има полза от тъпите прес рилийзи на музикалните компании.