понеделник, 21 май 2012 г.

Земетръсно

На пода се търкаля малка бутилка червено вино. Македонско някакво. Като опитах колко гадно беше бялото и както не обичам червено, го държа само за да не го изхвърля. Сега то самò се срина на пода, пометено от люлката на земетресението, но не се счупи. Събрах всичко друго, с което ме замери библиотеката - книга, празна бутилка (не питайте какво прави там), обеци, лак и прочее. Само то се търкаля на пода. Сякаш да не остави споменът да избледнее.
Споменът не толкова за физическото явление, а за емоционалното, психическото и психологическото. Чувствам се изтощена, самотна и малка, слаба и уплашена. Чудя се, колко ли хора днес, когато се събудят в своите незасегнати от труса зони, ще се сетят за мен и ще се обадят да видят как съм? Малка статистика с много представителни резултати.
Още една статистика - какво взех, тичайки надолу по стълбите? Какво бих взела? Какво знаех и какво не знаех? От какво ме беше повече страх, да не се срути таванът над безпомощната ми глава или че не мога да овладея ситуацията и да изляза невредима, защитена и подредена от всичко това? Защо чак пък толкова имам нужда да се сгуша на нечии мъжки гърди и в нечии прегръдки, без да има нужда от никакви чувства, просто едни силни мъжки ръце, където да намеря силата си през своята слабост. I could use a helping hug. Нищо повече. Но иди после обяснявай, че не си имала нещо друго предвид. Колко тъжен е светът с такива условности.

събота, 12 май 2012 г.

Ciao, bella!

Апартаментът е на около 200 метра от Ватикана. Пристигаме предиобед, оставяме багажа и се втурваме да търсим кафе - gastronomia има точно зад ъгъла. Предпочитам капучино - италианското еспресо е твърде късо за моя вкус. След два дни се прибирам по-рано от останалата част туристи в групата и с огромно удоволствие отивам пак да си взема едно капучино. Не сядам да го пия там не заради теснотията на масичките - която всъщност в моите очи е очарователен плюс - нито заради по-високата му цена, ако го пия на място, а защото за пореден път пътувам някъде заедно с работата си, която трябва да довърша "вкъщи". Дори в пластмасова чашка, капучиното е хубаво.