сряда, 24 ноември 2010 г.

Смех в залатъ

Вчера в разстояние на има-няма 2-3 часа където отворя да прочета нещо, там не попадам на глупости. Първо в един ПР-материал съвсем сериозно се мъдреха думите "култуво заведение" и "ларингс". После във vesti.bg някой беше припадал (не съм променяла правописа): "Калин Врачански, звезда каквато отдавна не е изгрявала на българския телевизионен екран, успява да е и в ролята на безумно смелия очарователен гасконец Д'Артанян на сцената на Театър "София". (Не съм компетентна по периодите на изгряване на звездите на ТВ екрана и тяхната величина, но от това, което видях на театралната сцена, почнаха да ме глождят съмнения.).
И накрая в интервю с Рицаря на книгата чета: "В България има огромен брой [интернет] доставчици – около 1500. Това е прекалено много и те трябва постепенно да започнат да отпадат."
Ако някой си е въобразявал нещо за частния бизнес, малки и средни предприятия, свобода на ... (попълнете точките с произволно понятие), да не си въобразява много. Как така ще има толкова много доставчици на интернет, я да стават 2-3, че на милиционерите ще им се откачат краката да обикалят, защитавайки свободата на ... (примерно достъп до информация, що не).
Чудя се, да се откажа да чета, да се откажа да пиша, да се откажа от здравия разум ли, що ли...