Шестото издание на фестивала "Джаzz +" приключи преди десетина дни, оттогава се каня да пиша няколко думи и май е време да го направя, преди да дойде време за следващите концерти в програмата :)
Джаз плюс винаги имат изключително качествена програма и дори да отидеш на концерт на изпълнител, който никога не си чувал, не поемаш почти никакъв риск. Бях много приятно изненадана от "Ронин", един изключително слушаем авангард, чудесна музика.
Вместо да описвам концертите един по един (изпуснах само фламенкото, за което изключително много съжалявам), пускам това, което писах вече.
15.05.
Преди пет години триото на Торд Густавсен откри първото издание на фестивала "Джаzz +". Тази година Торд дойде в квартет, за да открие в зала "България" на 15 май шестото издание на джаз феста, превърнал се в очакван с нетърпение от меломаните музикален форум от висока класа.
Малко след 19.30 часа, когато залата бе почти изцяло запълнена, светлините се стопиха и сцената се обля в приглушено сияние, когато на нея се появиха Матс Ейлертсен (контрабас), Йарле Веспестад (барабани), Торе Брунборг (саксофон) и Торд Густавсен. Започнаха без думи, направо с музика - две парчета от новия албум "Restored, Returned". Оттук нататък Торд казваше по няколко думи между композициите с тих глас, сякаш вглъбен в себе си, не излязъл напълно от музиката; после се впускаше в нея с неистово настървение и страст, които раждаха невероятно красиви мелодии.
Малко след началото на концерта дъждът навън се усили и се включи към музиката със своя глас, нахлуващ през някой отворен прозорец. Светлината навън все още не бе угаснала и успяваше да вдъхне живот на високите стъклописи в залата. Твърде високо, за да стигне до сцената, но достатъчно интригуващо за всеки, които би вдигнал поглед нагоре. Само че погледи нагоре липсваха - случващото се на сцената приковаваше вниманието на всички. Прожекторът зад гърба на Торд хвърляше сянката му върху ламперията на единия балкон и там, като на помръкнал киноекран, свиреше още един пианист, с огромни сенчести ръце по своето безплътно пиано. Още едно измерение на крехкостта и деликатната красота на музиката, която се лееше от сцената - театър на сенките в царството на джаза.
Композициите, на които публиката имаше възможност да се наслади, бяха като стъклописите високо над главите - пъстри, нежни, болезнено красиви. Чухме още "Left Over Lullaby N1", "Been There", "Tears Transforming" - над час и половина топъл полъх от Севера. След последното парче залата избухна в такива ръкопляскания, че извика музикантите два пъти един след друг - първо за "Blessed Feet", посветена на племенника на Торд, а за финал - нова композиция, вдъхновена от нашата столица.
Поради лошото време не успя да се осъществи идеята за концерт на открито на френския пианист Паскал Невьо, затова той се качи на сцената за кратка импровизация след като квартетът се оттегли под аплодисментите на публиката, които дълго не искаха да стихнат.
17.05
Майк Стърн представи пред българската публика най-новия си проект "Big Neighbourhood" в зала 1 на НДК вчера, 17 май. Концертът му с Ришар Бона, Дейв Уекъл и Боб Малах бе част от шестия фестивал Джаzz+.
Излишно е да представяме Майк Стърн. Дори само споменаването на някои от имената, с които е работил - Били Кобъм, Майлс Дейвис, Джако Пасториус - е достатъчно, за да може незапознатият с творчеството му да придобие представа за класата на джаз музиканта.
Публиката, изпълнила зала 1 на НДК обаче, като цяло бе запозната - можем да употребим думичката "ценители". С уговорката, че не минахме без изхвърляния в ръкоплясканията - неприятно преживяване, толкова често случващо се напоследък по концерти. За отбелязване е, че по-рядко се случва в зала "България", отколкото в зала 1, но няма как, Майк Стърн е от калибъра поне на последната.
Любимата думичка на много пишещи и с претенции да разбират от изкуство, е "случване". Концерт, изложба, постановка - напоследък всичко се случва и измита предишния лауреат "състоя се". За съжаление истинско случване наблюдаваме далеч не така често, колкото използваме думичката. Ала с чиста съвест мога да я употребя за това, на което бяхме свидетели снощи. На 17 май се случи един прекрасен концерт. И едно малко чудо - всичко беше като приказка, която след края си те оставя малко по-различен, малко по-чувствителен за вълшебните вибрации на вселената, които малцината посветени изливат в музика, може би малко по-добър? Малко по-щастлив със сигурност.
Всичко в този концерт бе вълшебно и в същото време - близко и сърдечно. Чиста музика, но не далечна като математиката на звездите, а спонтанна, искрена, топла. Магията на общуването без думи, протичащо като ток по струните на китарата, кожата на барабаните, извивката на сакса. Изумителният вокал на Ришар Бона, съществуващ като живото доказателство на онова древно твърдение, че човешкият глас е най-съвършеният инструмент. Не липсваха и шеговити закачки, и музикални намигвания - към Пърпъл, към Майлс - което особено радва слушателя и го кара да се чувства специално поглезен. Да добавим и дългото раздаване на автографи след концерта и можем да обобщим, че това бе едно наистина великолепно и великолепно истинско изживяване.
19.05
Заключителният концерт от шестото издание на феста Джаzz + бе първото гостуване у нас на Ник Берч и неговия квартет, наречени Nik Bärtsch`s Ronin.
В сряда вечер изключително подходящия за такъв тип концерт Sofia Live Club събра запознати с творчеството на Ник и любопитни за нещо различно слушатели. А "Ронин" определено е "нещо различно", авангардна група, свиреща трудно поддаващ се на класифициране и определяне стил, наричан от Ник Берч "дзен фънк".
Ако не сте слушали "Ронин", сте пропуснали много, още повече, ако сте изпуснали възможността да станете свидетели на живото изпълнение. Надявам се "Джаз плюс" да поканят музикантите в някое от следващите издания на феста, а до тогава можете да чуете двата албума на групата, издадени от лейбъла ECM - "Stoa" и "Holon". Третият предстои да излезе на пазара през есента, а в сряда имахме възможността да чуем и няколко композиции от него.
Минималистичен, авангарден, съчетаващ привидно несъчетаеми неща, сливащ джаз, рок, фънк и източни мотиви, вглъбен и същевременно експресивен - това са само няколко думи, които правят опит да опишат стила на "Ронин". Много красива и много интересна музика. На пианото - Ник Берч, свири на клавишите, свири директно на струните, свири върху цялото пиано. Повтарящи се, хипнотични мотиви, върху които останалите инструменти надграждат великолепна тъкан. Просторно, омагьосващо море, осеяно с островчетата на соло изпълненията и разгръщащо постепенно огромното разнообразие на дълбините си. Парчетата са дълги, но не омръзват и всяко крие изненади - в развитието на темата, в промяната на ритъма, в някоя причудлива идея.
При все, че бе пестелив на думи, Ник Берч бе разточителен в музиката, която ни поднесе. Като приказката за вълшебния орех, от който излизат дворци, реки, цели царства - стига да попадне в правилните ръце. Ръцете на странстващите самураи "Ронин", чиито ръце раждат миниатюрни вселени музика.
Не само като отделно изживяване, но и като финал на много силния шести Джаzz +, концертът на тази формация бе наистина чудесен избор. От онези, които са изследване на границите и пространствата на джаз музиката, пътешествия в познати и непознати светове, нова информация или срещи със стари познайници. Докосване до живата музика, от което разбираш, че имаш истинска нужда. Удоволствие да откриеш подход, музикант или стил. Да пренесеш после емоцията от залата у дома си, да се гмурваш в музиката отново и отново, докато научиш наизуст своите стъпки и нейните пътеки. Час и половина, които настаняват музиката там, където й е мястото. На сцената, край теб, в теб.
