четвъртък, 17 юни 2010 г.

Как чета? Щафетката най-накрая и при мен :)

Марио ме покани да участвам в тази блог-щафета, може би най-интересната за мен от всички до сега, които съм виждала, защото става дума за голямата ми любов - книгите. До колкото разбирам, щафетата е започната от блога "Аз чета". Я да видим сега въпросчетата.


Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не ям специално докато чета. Просто чета дори когато ям. Единствено в ресторант не чета, докато ям, но не е като да не ми се е искало.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Няма връзка, не си наливам някакво питие, когато сядам да чета, ако ми се допие нещо, пия :) Започна ли да чета, нямам ресурс да се занимавам с други удоволствия.


Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Върху книга не се драска. Не се и пише, между другото, вбесявам се от навика да се подарява книга и да се пише "На еди-си кого с пожелание за еди-си какво." Смятам, че върху книгата право да пише има само авторът. В краен случай - преводачът :)
Отбелязвам с разделители, визитки, случайно попаднали листчета, случайно попаднали ми предмети, НИКОГА не прегъвам, брррр, понякога оставям книгата отворена (за разлика от драскането и прегъването, нямам скрупули да се повреди корицата там, където са залепени страниците, не знам как се казва - разбира се, обичам много шитите книги, където това гръбче не се наранява, колкото и широко да си разтворил книжното тяло, но мразя да чета "на пръсти", отваряйки страниците едва-едва, за да не се нацепи гръбчето. Обичам добре издадени книги.
Запомням и страницата, до която съм. Както и знам до къде съм стигнала и не ми е проблем после да си го намеря, дори да не съм отбелязала с нищо.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. По много. Но като количество - май художествена съм изчела повече.

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да дочета реда, абзаца, страницата, главата, книгата :), преди да спра. Гледам винаги да си дочета поне реда.

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Не. Никога не оставям книга недочетена.
Имах само два случая, на един разказ от сборник, който после обаче прочетох, щото станахме гаджета с автора и беше някак неудобно... И една книга на Людмила Филипова - това не се чете просто!

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не. Рядко има непознати думи, още по-рядко такива, които да не разбера от контекста. Обикновено проверявам след като съм свършила да чета.

Q: Какво четеш в момента?
Освен двете книги, които превеждам - The Graveyard Book на Нил Геймън и In the Hand od Dante на Ник Тошис, смятам да чета "Коко и Игор" и още поне една. Приключих тъкмо с "Инес, моя душа" на Исабел Алиенде.

Q: Коя е последната книга, която си купи?
Не помня. Последно си поръчвах книги преди няколко месеца, определено имаше нещо на Орхан Памук. Книгите, които чета, идват "служебно"...

Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Задължително чета 2-3 наведнъж. Много рядко само по една.

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Чета винаги и навсякъде. Винаги - буквално, навсякъде - не съвсем, но сериозно съм се замисляла няма ли как да си внеса книга в банята. Не съм открила още удобен начин...

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам претенции, но много мразя умишлено разтегнати поредици, които никога не свършват и се размиват. Друго са си "Хрониките на Амбър", където проблемът е обратният - Зелазни има страхотни идеи за продължение, но...

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Вече не препоръчвам книги. Обяснявам какво и защо ми е харесало, но отговорността да препоръчвам ми иде малко много :) Все пак си имам много трудно избран топ три на всички времена, който може да мине за книгите, които бих препоръчала - "Майстора и Маргарита", "Малкият принц" и "Бърни Кълвача".

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр. Твърде много са, за да ги редя по азбучен ред, а и ми е удобно да са на жанрове, за да знам, когато нещо ми потрябва, къде се предполага поне да го търся.


Сега да видим кого ще предизвикам...
Ганима
Алекс
Колегата Денчев
Деска
Облачето, което не обича, но да се пробвам все пак
Ан
Вълшебницата Дими
Има хора, които бих искала да предизвикам, но знам, че няма да напишат или няма да видят или не пишат отдавна, затова - който иска, да се чувства поканен да отговори :)

4 коментара:

  1. Интересно :-)))

    И да, страстта към книгата.. не се 'лекува' ;-)

    Сърдечен поздрав, Нуша и благодарност за вниманието :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Няма да стигна да напиша пост в блога явно, щото ме е срам и си е за срам - не чета много. Ще ми се, ма явно не достатъчно.

    Не ям, докато чета - все пак мазни пръсти по страниците е ужасно нещо.

    Може да пия, но няма връзка - като при теб.

    Често чета в едно специфично помещение, но няма да уточнявам подробности. :D

    Отбелязвам с каквото намеря, може и с тоалетна хартия. :D Както теб - никога не прегъвам страница.

    Когато се случи да чета - чета художествена литература. Най-любими са ми кратките разкази.

    Обикновено чета до края на абзаца.

    Случвало ми се е няколко пъти да захвърля книгата непрочетена, но винаги довършвам разказа или главата поне.

    В момента не чета нищо. Купувам си и си трупам, но не стигам да чета. Последната ми цяла книга е "Френски уроци" на Питър Мейл - много увлекателна, за кулинарното пътуване на един британец из Франция - ще ти хареса.

    За любимото място за четене отново ще си замълча :D, но си мечтая за удобен диван или люлеещ се стол. Или време, за да поседна на слънчева пейка.

    Предвид непостоянството ми, май не чета поредици от книги.

    Като се случи (да речем веднъж на 2-3 години) да ми хареса много някоя книга, купувам 3-4 и ги подарявам на приятели. Последно се случи с една стихосбирка на Мария Донева, а преди това - с "Дългата разходка" на Стивън Кинг.

    Подреждам си книгите по вид. Оказа се, че имам доста кулинарни и музикални.

    Като цяло - умряла работа, ма квото - такова.

    Целувки!

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси :) Това направо си беше за блога, ама на мен ми е все едно къде е, щом мога да си го прочета :)

    ОтговорИзтриване
  4. Олеле, пък аз три месеца по-късно да видя! Нека пък. По-добре, отколкото никога. Бягам да пиша :D

    ОтговорИзтриване