неделя, 25 март 2012 г.

Един пролетен ден по шосето

Не точно по шосето, но някъде там.
Неделя. Не обичам неделите точно от времето, когато неделите означаваха край на хубавото време и подготовка за училищния понеделник, задължителното минаване през банята и шампоанът, който люти в очите, неприятни дебели хавлиени халати, къщата се изпълва с пара, като някоя клаустрофобична баня, неповторимите сигнали на "Всяка неделя", Пинко го няма, защото Събеседникът по желание се е разприказвал прекалено много, досадна вечеря, времето е притиснато между две филии, никаква свобода и козирката на седмицата не ти дава да видиш небето.

Оттогава шампоаните ми не лютят, банята мирише неземно хубаво, хавлиите ми са големи, леки и меки кърпи, телевизията е с ограничителна заповед и поне по отношение на работата ми няма никакво значение дали е понеделник или сряда. Или събота, драги братя Стругацки. Но онова отвратително чувство успява все пак да се промъкне.

И аз се боря с него по всякакви начини.


Само че човек не е остров и колкото и да е весела компанията, която се е замъкнала да кара ски (аз ски не карам и се забавлявам, като блажено си работя, да ви се намира пистолет да се гръмна?), тя все пак е съставена предимно от работещи "9 до 5" работа хора, които в неделя се прибират към София. Айде въпросното чувство да заповяда на сцената.

Историята познава случаи, когато не е толкова зле. Но малко след като опишеш в поредната папка случая на поредния клиничен идиот, на който за пореден път си успяла да се натресеш с непогрешимия устрем и усет на ракета с топлинно насочване, историята си плюе под опашката и се скрива под кревата, щото знае, че няма а-у. Или там както се казва на жаргона на бургаските батки :)

Затова, започвайки възстановителните процедури, отиваме на кино и гледаме много хубавия филм "Свещеният летящ цирк". Ако сте фен на Монти Пайтън, гледайте го задължително. Ако не сте, вероятно ще започнете да се прозявате още на втората минута, а филмът ще ви се стори възмутително невероятно тъп. Не е от филма, искам да кажа.

А после е 4 часът следобед, времето е сменено не само в часовника, но и от предишните слънчеви дни няма и следа, кани се да вали. Обаче това не пречи на две луди шматки да вървят от Дом на киното до Плиска, като една част от трасето се изминава под дъжда. Кво пък толкова :)
Борисова градина е много приличен парк. Почти го обичам това място. Същото не мога да кажа за градинката пред Народния. Съвсем наскоро всъщност открих, че това е може би единственото уж прилично място в София, което почти не мога да понасям. Имам неприятното усещане, че именно глупостта ми да споделя това мое прозрение с въпросния клиничен случай го накара да си плюе на петите. Скийш ли ся? Много е страшно да не обожаваш мястото, където години наред се ходи да се пият бири, вероятно трябваше да коленича и целуна някоя плочка, така щях да си спечеля талисман за безсмъртие за поне още няколко дни. Не се заклевам, че това е причината, ама някъде в тоя диапазон гравитира. Къде отиваш ти, един вид.

Както и да е, обаче там наблизо се намира Двореца и той в момента е забележителен с две неща. Цъфналият бадем до него (моя милост веднага го нарочи за магнолия, добре че се разхождам с колежка, които да замаже вопиющото ми невежество, срам, срам!). Снимките са на прекрасната четвъртинка от мускетарския сбор с кодово име Д'Артанян. Тя ме и спасява от срама на невежеството, който обаче аз така чистосърдечно си признавам. Ама какво пък, приличат малко на магнолийски, нали, нали?





(Това съм аз. Д'Артанян е и папарак :)

Второто е новичката дограма на тези хубавки кръгли прозорци. Забелязвате ли формата й? Вие никога не сте си мислили, че на кръглите прозорци (особено с историческо архитектурно значение) им е нужна кръгла дограма, нали? Знаех си. И тоя, който я е поръчал, не си го е мислил. Ся, разбира се, вашата работа не е да се грижите за културно-историческата сграда, но да не изпадаме в подробности.



Хубавият ден продължава с финала на протеста против цените на горивата (пламъчето в очите на Д'Артанян не може да се сбърка, това все пак е момичето, което не пропускаше протест в Гърция, а там е истинската работа, тук са невзрачни имитации).



 И Борисова, която е почти празна, защото почти вали, и е толкова свежо и пълно с локви, но не защото почти вали, а защото нещо е избило и водата тече ли, тече... Сигурно бих преглътнала злобния си коментар, че се разхищават стотици кубици, само защото никой няма да си мръдне задника да го оправи в неделя, ако малко по-нагоре една чудесна чешмичка вече не съществува, съборена, изтърбушена, начупена и, разбира се, от нея вода не можеш да пийнеш вече.





 


 После вече си заваля истински и се намокрихме, но нямаше значение. Приютихме се при двама влюбени в една беседка, форсмажорно обстоятелство :) А когато дъждът спря, изгря един дрян. 

Аз не обичам пролетта. Дразни ме. Но съвсем спокойно я понасям. И дъждът, и слънцето, и цъфналият дрян има пръст в тази работа. Обаче

дайте си ми лятото!

Че вече не издържам, чесно!

Дайте си ми лятото, пък ако ще да е само от недели. Или от понеделници. От каквото и да е.



2 коментара:

  1. Аз пък се чудех дали да ходя да гледам този филм, макар че не съм запален почитател на Монти Пайтън. В крайна сметка се захванах с много работа и благополучно забравих.
    Приблизително по същата причина забравих и да ти обърна внимание върху филма за Джордж Харисън, http://siff.bg/index.php?page=movies&id=462 , обаче сега вече не ме е яд толкова (затова си и признавам), тъй като предполагам, че си го забелязала в програмата.

    И без връзка с каквото и да е - новото оформление на блога ми харесва, едно въздушно синичко такова, стои добре.

    Боян

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси :) Нещо ме издразни стария вид на блогър и глупавото управление на публикациите и взех, че цъкнах някъде, то като се зардиха едни новости... За момента се колебая между няколко фона, та ще поекспериментирам, само да ми дойде музата и свободното време :)
    А филмът за Джордж нямаше начин да мине незабелязан, първо че го знам като филм, после че превеждам за феста и програмата я виждам още рано-рано. Наточила съм се да го гледам скоро :)
    Като стана дума, от онзи ден се сещам, че може сега с по-хубавкото време по някое време ;) да пием кафе :)

    ОтговорИзтриване