събота, 7 април 2012 г.

За какво служат мъжете

Седя си в леглото с лаптопа в скута и куче, протягащо се в най-различни пози, до мен. Лявата ръка ме боли, на опакото й има цицина - не знам защо си мисля, че "цицина" може да се използва само за главата, но това е цицина на ръката ми. Боли ме лявото рамо, боли ме левият хълбок. Лявата половина на челото ми е заменена с голяма цицина колкото малка ябълка. Не знам защо все още не е променила цвета си, очаквам утре да съм морава. Гледката ще е умопомрачителна и заслужаваща да се види. Горната част на лявата скула под окото е зачервена.

Ами да, припаднах днес и очевидно съм паднала на ляво и леко напред от стола във ветеринарния кабинет.
Само че не се събудих от удара в твърдия под, а след това по някое време. Начи, аз имам ниско кръвно и някаква анемия, нищо особено, причернявало ми е и преди, но нивгаш до сега не бях припадала. И, разбира се, трябваше да стане в най-точния момент. Подозирам, че нейде отвъд хоризонта, тропика на Козирога и астралното сияние, пет-шестнаесе планети са се наредили в идеалната конфигурация на фльонга и Сириус е влязъл в трети дом, последна дупка на кавала.

Откак поради много акъл и недостиг на здрав разум не изучих медицината, нито хуманната, нито ветеринарната, но гордо се накичих с диплома за биолог, изпободох с физиологичен разтвор неколцина лабораторни мишки и подложих на организирани китайски мъчения твърде голям брой жаби (чували ли сте как пищи жаба, като й разрушавате малкия мозък с шило? Недейте.), та оттогава с гордост тръбя наляво-надясно, че на мен лошо от кръв, операции, рязане, игли и прочее хирургии, не ми става. И да взема да се строполя баш докато ми оперират кучето. Какво да си помисли човекът, той откъде да знае за подредбата на планетите? Ъф корст, край с репутацията ми на издръжлив на касапски гледки човек. Кръст на имиджа на силна жена. Въй. Много ме е яд.

Ала смятам, че някак ще го преживея.

Туй, което ми бръкна в здравето, буквално и преносно, беше отвратителното осъзнаване на следното. Начи, свестяваш се и, събрала всички остатъци от инат и гордост, пак заставаш до кучето, защото то не е с пълна упойка и доста по-спокойно лежи, като я галя по тъпата главица. Само дето ми се спи, та две не виждам, и ми е едно ама много кофти. Приключва операцията, с жив интерес разглеждам отрязаното парче опашка, отивам си у нас, лягам си с два юргана и два часа не мога да се стопля. Ниско кръвно, бавен пулс, ясно. И ми е кофти, ама отвсякъде и всякакси. В събота как няма да се замъкна до болницата, да ме третират като досадна хлебарка, задето имам наглостта да ми е зле, не, мерси, не си падам мазохист.
Та затуй лежа си, кофти ми е, зле ми е, повръща ми се, повръщам, спи ми се, заспивам и не заспивам, гадно ми е, студено ми е, нищо не мога да направя, не знам какво да направя, нищо не искам да правя. И напук на целия гореспоменат имидж, на идеята за голямото, самостоятелно, независимо, работещо, умно, красиво, прекрасно, чудесно момиче, което може да се грижи за всичко и всички и е просто ама върхъ, знаменцето на върха и облачетата даже отгоре, ама така зверски ми трябваше един мъж, некъв си там, няма значение от върха или подножието, само отговарящ на минимални базисни критерии като това да съществува, да членоразделя и да е мъж, ръйшли. Майната му на секса, на интелектуалните разговори, на общите амбиции, на предизвикателствата, на цялата вселенска ос, около която се върти локумчето на клечка на връзките и отношенията. Като си фраснеш главата в стената (пода) и те заболи до дъното на душичката и се простреш дълбокомислено на леглото, кво прайш? Искаш някой да ти носи чайче, супичка, тортичка или кафенце, да се суети в притеснение, че не знае какво да прави или пък да поеме нещата в компетентните си силни ръце, да те гушка или да ти се кара, че не се грижиш за здравето си, ако ще басни на Лафонтен да рецитира отзад-напред, ама просто да е там, до теб, заради теб и защото му пука. Дотук бяхме с гордостта и феминизма.

И следващия път някой като започне да ми обяснява, че то мъжът не трябва да се грижи за жената, защото смята двата пола за равни и я уважава, да ходи да пуска хартиени самолетчета някъде по-далече от мене. И ако пак започна да се питам за какво са ни мъже, като само вгорчават живота до степен на невъзможност, смятам да си почета ей тука, че да си знам - ей за тва служат мъжете. Който иска да се засяга. На мен ми е достатъчно гадно, че наоколо, и с трън да се завъртиш, кьорав такъв индивид не можеш намери. Ама то е друга тема. А пък цицината спадна и изобщо не посиня. Така де, силните жени владеем секви положения и контролираме каквито ситуации се сетиш. Мда.

5 коментара:

  1. Увлекателно разказана история!
    Но като мъж, трябва да отбележа че и аз ако си бях фраснал лицето в пода щях да искам да има жена до мен която да се грижи за мен. Нима половите разлики наистина играят толкова важна роля в тази ситуация?

    ОтговорИзтриване
  2. Половите разлики ама съвсем хич не ме интересуват :) Идеята ми беше друга :) Явно не е станало съвсем ясно, ще напиша нов пост, хаха :) Благодаря за коментара!

    ОтговорИзтриване
  3. ее, батка, дай на жената малко време да се освести, ти си налазил дискретно като танкова дивизия:)

    ОтговорИзтриване
  4. Явно ударът е бил силен, за да те доведе до такива мисли, че даже си ги признаваш публично :D :D

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно те разбирам,но мъжете предпочитат "крехки" жени. Ти създаваш образ на силна и независима. Проблемът си е наш и само наш-женски. Ти си създай образ на можеща и вечно справяща се, пък после чакай загриженост....:). Ако до теб стои интелигентен и широко скроен мъж, възможно е някой ден да те "разбере", ама надали :). По-вероятно, е да прехвърли закрилата към общите ви деца....Но животът е опитност , всеки ден се учим, включително и на това -да бъдем жени....,но не всички успяваме :).Късмет.

    ОтговорИзтриване