събота, 29 септември 2012 г.

Котешки миг

Как се пие вода, ако сте подрастваща котка със собствено виждане за живота и сте пропуснали уроците, в които се преподават два основни котешки закона - 1) котките мразят вода; 2) котките мразят кучета.

Първа стъпка - опитвате се да си наврете главата в тоалетната, защото там тече винаги прясна водичка и е идеалното място за пийване, за разлика от онази купичка, която ви пробутват и в която след 5 минути водата вече не може да се пие - кой пие застояла вода? Лек проблем е гладката повърхност и огромните размери на съоръжението - като е ясно, че са го правили, за да можете да си пийвате, да се бяха съобразили с някои физични закони.

Втора стъпка - стопаните са затворили капака на тоалетната. На тях като не им се пие, трябва ли и другите да страдат?
Трета стъпка - заигравате се със зъби и нокти, небрежно и лежерно с кабела на компютъра, слушалките или тонколоните, все кротки и незабележими занимания, целящи да заблудят противника за истинските ви намерения. Издебвате докато на кучето се сипе купа с вода.
Четвърта стъпка - със скорост, близка до тази на светлината (или на кълбовидна мълния, извършваща едновременно разряд и заряд, наподобявайки и съответните стрелкащи се из стаята движения), пикирате до купата и заковавате с точност до милиметър на ръба.
Пета стъпка - рязко движение с лапа изплисква половината вода навън. Усещането е странно, поради което старателно облизвате лапа, после започвате да пиете от така изплисканата вода. Настилката от ламиниран паркет особено улеснява задачата. След първите няколко глътки вече можете да преминете към същинското утоляване на жаждата, а именно забивате глава в купата на кучето и лочите. За удобство се допуска да нагазите и с двата предни крака.

След приключване на упражнението прескачате миниатюрната блатиста местност, която сте създали, и можете да се върнете към основното си занимание - фучене с по-ниски скорости (приблизително около тази на звука) из помещенията, набиване на спирачки със занасяне, прескачане на куче с оттласкване от гърба му, гризане на кабели, писане с крака по клавиатура, слалом между незабавно събарящи се предмети, арт инсталация от отпечатъци от стъпки в пръстта, изрита от саксията върху бюрото, висене по пердета, унищожаване на изкуствена мишка, изяждане на сух хляб в момента на докосването му до пода (е, след малко операция по доубиването му) и игра с лапите на кучето, така удобно обрасли с предълга козина.
Всичко това и още много под отчаяния и отчасти примирен поглед на кучето, на което сутринта сте изяли няколко гранули суха храна, старателно раздробени до възможни за дъвчене парчета. Собствената ви суха храна не представлява неотложен интерес, разбира се, тя винаги си е там, докато кучешката много странно изчезва.
Я! Измиха си грозде. Това дали ще бяга, ако го гоните?

2 коментара: