вторник, 19 март 2013 г.

Още малко за кино

Изгледах още един филм на СФФ - "Снежанка". Преди това се наложи да изтърпя страшно скучната церемония по раздаването на наградите на фестивала. Ако я бяха направили след филма, сигурно почти никой нямаше да остане в залата. Не така обаче се създава интерес, смятам аз.
Както и да е. Филмът на Пабло Бергер е черно-бял и ням, разказва историята на една Снежанка в началото на века в Испания, история уж и тя черно-бяла, ала не съвсем. Има интереси обрати и липсата на диалог ама изобщо не се усеща. Играта на актьорите е шеметна - не вярвам да е било лесно да стоиш така хем естествено, хем в духа на прекомерното, гротескното на моменти, преувеличеното. Приказното, митологичното. И без да си помагаш с мъдри фрази и тембър на гласа. Колкото повече време минава, толкова повече ми харесва филмът.

И друго се сетих - докато превеждах един филм, "Hero de famille" се казва, приятен безспорно, и проверявах разни фрази, попаднах на едно намигване, което ме замисли колко ли такива неща минават незабелязано, когато гледаме. Разговор, персонажът Мариан пита героинята на Катрин Деньов защо е избрала точно въпросния начин да се "еманципира", след като тогава е имало толкова много други начини - Движението за правата на жените, Удсток, манифестът на 343-те курви... Катрин Деньов отвръща: "Аз пък бях една курва." И проверявам аз какъв е този манифест - според Уикипедия, подписан от 343 французойки по времето, когато абортът е криминално деяние, заявявайки, че са правили аборт и настоявайки за декриминализацията му. По-долу са изброени по-известните имена сред подписалите, а сред тях е и самата Катрин Деньов. Сигурна съм, че е нарочно вмъкнат в репликата. Находчиво - и ми стана приятно, че го разкрих :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар