неделя, 2 декември 2007 г.

Бързата литература какви ги ражда?

Понеже стана дума в коментарите.
Понякога, когато коментирам неласкаво някой автор, се намира някой да прецени, че го правя, защото завиждам на "успеха". Това, че аз пиша предимно поезия, а критикувам прозаик, сякаш няма значение. Но какво пък, всеки е свободен да мисли каквото си иска. На мен не ми харесва групичката "Бърза литература" и смятам в този самоцелен пост да го заявя, с ясното съзнание, че им правя и реклама. Същата, каквато направих на една книга на Парушев, когато може би бях единственият журналист, отразил премиерата в рамките на Панаира на книгата. Да, не се бях изказала позитивно, но бях писала поне. До този момент кликата просто не ми харесваше. Тома Марков ми е смешен, Парушев ме дразни, Стефан Илиев ми е жалък (защото в него има потенциал, но канализацията не е в ред), единствено Момчил ми харесваше, само че още не знам дали защото представянето на негова книга мина доста оригинално и интересно, или наистина текстът е добър - още не съм го чела целия. Но след споменатата премиера получих лично писмо от г-на Радослава (Ники, знам, че ти е писнало от тая история ;) ама да споделя с повечко хора), чието съдържание няма да засягам, само ще кажа, че натрапващият се извод бе - на голямото афиширано самочувствие на най-добри съвременни български автори критиката на нашето скромно специализирано онлайн издание не понесе, та се стигна до там голямото его да седне и да мисли какво да пише на таз нахална джурналистка, дето не я срам да пише лошо за нас. Като си толко велик, какво ти пука критиката, един вид си мисля аз?
Както и да е.
Може и да са добри писатели. Сигурно има нещо хубаво в стила/ текстовете. Но от външния им имидж ми се повръща. Пост модернизмът, момчета, отдавна замина, дори от нашите земи, с предпоследния влак се изниза, нарамил една бутилка вино, две газети със судоку и половинка суджук, за всеки случай. Да не говорим, че този така пърхащ стил, който са навлекли господата, преди десетилетия редица изтъкнати отвъд океански автори са го изнамерили, използвали, развили, разработили и преобърнали като ръкавица. Още ли минава номера с него да се свалят мацки?
Така. Мисля, че си заслужих едно питие следващия път, когато срещна някой от юнаците. Туй ако не е реклама, здраве му кажи.

6 коментара:

  1. кой е тоя Илиев? да нямаш предвид Иванов? надявам се той да израсте имиджа си на псевдоаутсайдер и като спре да слуша The Cure, да осъзнае отговорността, която вродената му любознателност изисква. :)
    Понеже съм далеч от нещата, казваш постмодернизма се изнизал, какъв е цайтгаиста сега в България? Какво се пише? чик-лит? фентъзи безкрай? Образцов Дом? 5 Лева? има ли кандидати да напишат The Great Bulgarian Novel? или тая титла (уви) бе присъдена посмъртно на Калчев?
    На Момчил прочетох на Словеса туй-онуй, много аморфен и хаотичен ми се струва и избягва български имена, може би тенденциозно. И е повлиян от костенурките Нинджа, което звучи несериозно. поне за тези над 22 години.

    ОтговорИзтриване
  2. @ читател: Да, благодаря за поправката. :)
    Не, не знам какво се пише в момента в България. Ти знаеш ли какво се пише в момента по света?

    ОтговорИзтриване
  3. "Бързата литература какви ги ражда?"

    Какви ги ражда?

    ОтговорИзтриване
  4. най-вече сценарии за риалити-шоута. :)
    стилово е трудно да се оцени, но не мисля че може да се говори за нови стилове. интертекстуалства се на воля. важен е контекста.

    ОтговорИзтриване
  5. Да разбирам, че: Бързата литература ражда стилово трудно оценими сценарии за реалити-шоута, в които се интертекстуалства на воля с важен контекст.
    Благодаря за внесената яснота!

    ОтговорИзтриване