Ако не се стегна да напиша две думи тук, ще си откарам още един месец без пост. После ще ми трябват ножици, за да срежа завесите от паяжини, провиснали из това местенце. Комбинцията от много работа и много време за нас с любимия води до занемаряване на желанието да пишеш разни неща в блога. Не е на добре това, затуй - две думи за снощния концерт на Cherry Poppin' Daddies.
Това, че не пиша в блога изобщо не означава, че ми е минало желанието да пиша, затова освен към екипа на Metal Katehizis, се присламчих към екипа и на MySound, и така се озовах на концерта на суинг-величията, подгряван от КГБ и Шкода. Като цяло впечатленията ми са изключително положителни - обожавам да се намирам на концерт, където музиката те хваща, не те пуска и те кара да танцуваш, да танцуваш, да танцуваш. Много обичам да танцувам, за който не знае. Ама много. Жалко е, че няма много къде, но както и да е. Приятно беше, че емоцията бе споделена с любимия човек, че срещнах много познати, че видях и слушах прекрасни музиканти, че публиката беше много отзивчива и явно й се хареса.
Вечерта завърши в... Black Lodge. Където почитаха паметта на вокалиста на Death, починал на същата дата преди години. Много мъчно ми стана за човека. Пускаха доволно количество песни на Death, а една инструментална композиция точно, когато си тръгвахме, направо си ми и хареса (слушам дет и блек най-вече с голяма доза интерес и любопитство, образователно-познавателно, един вид, та когато открия нещо, което да ми "пасне" и да ми хареса без условности, съм направо щастлива. А условностите са, че обикновено всичко ми харесва, освен вокала...). Само че ми се спеше нещо, та приключихме вечерта малко след два. А ми се спеше, защото някак си успях в четвъртък и петък да навъртя 18 часа непрекъсната работа на компютъра, предшествана от театрална премиера, урок и още работа. Мисля повече да не повтарям това упражнение.
Хайде сега да вземат да отворят и нормално място за по-тежка музика и в Бургас - не знам кое ще е по-резултатно, да пиша на Дядо Коледа или на Арменския поп...
Това, че не пиша в блога изобщо не означава, че ми е минало желанието да пиша, затова освен към екипа на Metal Katehizis, се присламчих към екипа и на MySound, и така се озовах на концерта на суинг-величията, подгряван от КГБ и Шкода. Като цяло впечатленията ми са изключително положителни - обожавам да се намирам на концерт, където музиката те хваща, не те пуска и те кара да танцуваш, да танцуваш, да танцуваш. Много обичам да танцувам, за който не знае. Ама много. Жалко е, че няма много къде, но както и да е. Приятно беше, че емоцията бе споделена с любимия човек, че срещнах много познати, че видях и слушах прекрасни музиканти, че публиката беше много отзивчива и явно й се хареса.
Вечерта завърши в... Black Lodge. Където почитаха паметта на вокалиста на Death, починал на същата дата преди години. Много мъчно ми стана за човека. Пускаха доволно количество песни на Death, а една инструментална композиция точно, когато си тръгвахме, направо си ми и хареса (слушам дет и блек най-вече с голяма доза интерес и любопитство, образователно-познавателно, един вид, та когато открия нещо, което да ми "пасне" и да ми хареса без условности, съм направо щастлива. А условностите са, че обикновено всичко ми харесва, освен вокала...). Само че ми се спеше нещо, та приключихме вечерта малко след два. А ми се спеше, защото някак си успях в четвъртък и петък да навъртя 18 часа непрекъсната работа на компютъра, предшествана от театрална премиера, урок и още работа. Мисля повече да не повтарям това упражнение.
Хайде сега да вземат да отворят и нормално място за по-тежка музика и в Бургас - не знам кое ще е по-резултатно, да пиша на Дядо Коледа или на Арменския поп...
Няма коментари:
Публикуване на коментар