Опасни желания, боза и Мерилиън

Току-що наплюх една от двете постановки, които гледах вчера. Постарах се да не е много гадно, въпреки че когато излязох от залата бях съкрушена колко безсмислен и никакъв е този спектакъл. Не е лошо направен, и това е най-неприятното, не мога да кажа, че е некадърна или лоша постановка. Просто е куха, празна, безсмислена. "Опасни желания" в Сатирата.

След това беше "Крадецът на праскови". Олеле...
За него - отделен материал и отделен пост.

А това, което исках да кажа е, че си седя в кухнята, кучето е сложило глава в скута ми, превеждам си и духалката прави стаята много топла, доста топла дори за мен, която съм прословута със зиморничавостта си. И изведнъж тапата на бутилката с боза изхвърча!
Това незначително на пръв поглед събитие всъщност крие дълбок смисъл, а именно - има надежда! Бях се отчаяла от бозите, които след една седмица на слънце пак не докарват и намек за онази резливост, която аз толкова обичам. Но в това шише пред мен става нещо, има вътре някой жив дрожд

А в понеделник ще интервюирам Стив Хогарт от Мерилиън, моля, ако някой се сеща някакви въпроси, да даде едно рамо, моментът с измислянето на въпроси за интервю ме докарва до тих ужас и скръб.