понеделник, 2 февруари 2009 г.

Минорно

Днес ще ни е тъжно.
Понякога си трябва.
За да не подсмърчам сама, ще помагат две разкошни песни, написани по стихове на двама мои любими поети. (Клиповете са каквито има под ръка в нета).

"Конче мое", т. Борис Христов, знаете кой пее. Мен гарантирано ме разплаква.


"Заклинание" (не "Мъко моя", нищо, че пее Петър Чернев, известен още като Петър Мъката именно поради тази песен, пята също и от баба ти Лила), т. Миряна Башева


За последно - още нещо разкошно пак до голяма степен благодарение на текста на друг невероятен поет:
"Синева", т. Павел Матев (пише, че се изпълнява от "Диана Експрес", защото тогава Васко (наричан по това време Васко Синевата, традицията повелява) е вокалист на групата. Аз лично не понасям версията на Георги Христов и още по-малко на някаква си Люси Дяковска)




6 коментара:

  1. феичке, много бисерчета си събрала за нашето минорно будуване за което милион целувки все пак не мога да не се изкуша да ти споделя една тайна - тази нощ сънувах близнаците на черния красавец - невероятни са. така че препускането продължава.

    ОтговорИзтриване
  2. А, не, не ми е тъжно, просто ми се прислушаха тези любими песни :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз като превключа на тях, отиват два дни депресия. Голяма слабост са ми.
    Не зная дали харесваш това, но аз си умирам за тях.

    ОтговорИзтриване
  4. !! аз от три дена НЕ МОГА да спра да слушам (и, съответно, пея) "Синева". Явно сме на една вълна с теб.
    Целувки и... по-малко облаци наоколо :)

    ОтговорИзтриване