събота, 31 януари 2009 г.

Краят на играта

Хайде, всичко свършва и кой - откъдето...
Да, ама не всеки е навит да си тръгне доброволно.
Колко е дълбоко отчаянието? То ли крепи основите на света? Каква е силата на инерцията да живеем? Откъде тази сила за съпротивление пред смъртта, пред нищото?
Да му се не види на Бекет, ама бърка надълбоко.

Текстът за "Краят на играта" мисля, че се получи и въпреки че някои от четящите не обичат такова линкване, няма да пействам части тук. Само ще препоръчам, в допълнение към статията, постановката на Лили Абаджиева (както, между другото, и "В очакване на Годо", за съжаление вече без покойния Димитър Манчев). Предупреждавам да не ходите неподготвени, по-тежко е, отколкото да ви удари с чорап с паве вътре в него, дългичко е ("Играта" е почти 2 часа, "Годо" не беше много по-кратък) и е абсурдизъм пар екселанс, но с това не откривам топлата вода.

И да наблегна отново - прекрасна игра на актьорите. Без залитания, без излишъци или недостатъци, те сякаш бяха едновременно калъп, в който наливат Бекет (и Лили), и мека глина, излята в калъпа на Бекет (сигурно и на Лили, но Бекет води с много дължини). Препоръчвам, ако ви се гледа висока проба актьорска игра.

П.П. Ако сте се решили, не пропускайте и "Крап" в Народния. Тук вече не става дума за паве в чорап, а за валяк.

1 коментар:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване