събота, 23 юни 2012 г.

Не струва

Пишеш цяла нощ, в полусънно състояние, но не можеш да спреш, не можеш да не го напишеш. Това е опусът  на последните ти дни и месеци, на състоянията и тревогите, на невидимите препускания по невидимите пътеки, които те разкъсват невидимо. Дребен повод канализира всичко и думите се леят.
Чувстваш се екзалтиран, приятно тревожен, текстът ти блести в съзнанието ти с пречистваща красота.
Тези, които имат оношение към повода, превърнал се в гръмоотвод на бушуващата в главата ти буря, го познават толкова по-добре, че за тях това е просто един нелош текст.
Тези, които нямат оношение, си казват - и за какво да се пише за такова нещо по този начин?
В такъв случай, колкото и да е прекрасен, текстът ти всъщност не (си) струва.

3 коментара:

  1. Благодаря! Винаги е приятно някой да се сети за професионалния ми празник ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Само връзката му с повода може да не си струва. Текстът, както казваш ти, си е прекрасен... :) Всички останали, които го четат отделно и от теб, и от повода, ще му се зарадват.

    ОтговорИзтриване