Това няма нищо общо с фестивала, просто съм доволна, че вече е март (моят месец, моят месец!) и в същото време малко тъжна, защото мечтите, както знаем, са по-хубави от реализацията. Чакаш, чакаш март, той дойде и вземе, че се изниже за нула време - свърши, няма вече!
Точка.
В музикално отношение си спретвам малко пиршество и понеже съм добра вещичка, споделям с който се отбие - задълбала съм в "Relayer" от няколко дни, все едно дисертация ще пиша по него ;) Пълни ми се душата. Радвам си се сама за себе си, защото виждам как нещата в мен се движат - преди време тази музика нямаше изобщо да я разбера и следователно нямаше изобщо да ми е интересно, респективно - хубаво, да я слушам. Малко по малко, упорито и неотстъпно, четох, слушах, слушах, четох, слушах и сега сякаш съм избутала скалата от входа на пещара и се къпя в нахлулите слънчеви лъчи. Има още такива пещери и аз дръзко тръгвам да ги атакувам :) Готвят се Фейтлес (подозирам, че там ще ми дойде нанагорно, но да видим).
Ето двадесет минути къс синьо небе сред облаци - небето се разтваря
развихря
до чиста красота
Няма коментари:
Публикуване на коментар