понеделник, 8 октомври 2007 г.

Венецианският търговец

Гледах филма по телевизията и а-ха да се завихри спор около един момент. Спрях се навреме, но ми стана мъчно. Разбира се, пак е свързано с мъжете и жените.

Сещате се, нали, следната сцена - стои Порция насред съда, преоблечена като младия доктор, а собственият й съпруг обяснява пламенно на Антонио как би жертвал това, онова, жена си (Порция поглежда странно) дори, ако можеше да го спаси. В този май момент тя решава да го изпита, като после го кара да й даде пръстена, с който бе обещал да не се разделя. Аз се изтървах да кажа, че е много правилно тя да е огорчена (хайде да сметнем, глупаво се вземат пари от неподходящия лихвар, глупаво са изпратени всички кораби с цялото богатство, Порция му дава 20 пъти сумата, която Антонио дължи, без абсолютно никакъв проблем той заминава далеч от нея още в деня на сватбата, тръгва след него да стори всичко възможно, за да му помогне). Не, не било така. Трябвало да се чувства едва ли не горда, че мъжът й имал такъв характер. Какъв характер? Държал на приятелите си. А тя едва ли не го ограничава така, видиш ли. И пак да повторя, трябва да е доволна и щастлива, задето той е казал, че е готов да я пожертва в името на, в случая, Антонио.

Аз разбирам тя да беше някаква сприхава, да не си е мръднала пръста да му помогне и т.н. Но това е жена, която доказва, че разбира мъжа. Че е до него, че го подкрепя. Влиза му в положението, разбира колко са важни приятелите (дава му от парите си, от времето си, съгласява се да бъде пренебрегната първата брачна нощ, сама търси помощ за него).
Не познавам жена, която ще пламне от щастие, когато чуе, че не е тя най-важната (най-малкото). А още по-зле в горната ситуация.

Призракът на това ужасяващо "обвързване" - чудовище троглодит с остри като саби зъби, което те дебне из ъглите на мазата, когато слиза да си наточиш ракия и да вземеш туршията, което виси от тавана и те гледа с малки хищни очички, докато правиш секс, което се е навило под педалите на колата и само чака да ти източи кръвчицата, речеш ли да се разходиш някъде с мацката - това ли е причината? Или има нещо друго, непознато мен - някой звяр с нечетен брой копита, примерно, който тропка чардаш в килера на мъжкия мозък и заглушава всичко друго, чуе ли се "жената... а приятелите" и мъжът чува и разбира само "кат' са ожена и край. Тая няма да ме пуща да се видя с никой! Сакън!"

Уточнение - не казвам, че всички мъже са такива (стискам палци, плюя в пазвата, дано!). Въпросът ми е за тези, които си мислят горното - да преформулирам - имам ли си (сериозна) приятелка, недей си боже, жена, край с живота, край с веселбата, край с приятелите. Които слагат меча на крал Марк между "жена" и "приятел" (разбирай - едното не може да е другото и обратно). Които намират за естествено аз да плесна с ръце и да се втурна да точа баница от радост, рече ли половинката ми, че има някой, който му е по-скъп от мен.
Всъщност даже не е и въпрос. Горчивея си.

6 коментара:

  1. щях да пиша нещо, но намерих този добър имагинерен диалог по темата:
    http://iws.punahou.edu/user/bschauble/sophs/jrnl20.htm
    и мисля, че той отразява добре
    "мъжкия" и "женския" поглед върху
    ситуацията. Тези погледи, естествено, са базирани на стереотипни нагласи,
    едната от които е, че всички мъже страдат от "страх от обвързване". Ти, разбира се, не мислиш така (поне така си писала) и затова по-скоро горчивееш, задавайки реторичен въпрос.
    Но има ли смисъл да горчивееш за такива нагласи? За мъжете с тях самият страх е достатъчно страдание.
    Освен ако нямаш личен багаж от отминали връзки, в които си била с подобни мъже; тогава е разбираемо.
    Решението си го споменала също: когато жена ти е/ще бъде също и твоя приятелка, а не само домакиня, и когато имаш приятелки жени, страх от обвързване не съществува.

    ОтговорИзтриване
  2. Отивам още по-далеч, икъде не споменавам, че жената ще е изобщо домакиня ;)
    А за да видиш какво може да бъде човекът до теб, трябва да можеш да гледаш и виждаш. Страхът пречи.

    ОтговорИзтриване
  3. А защо мислиш мъжете разсъждават така? Дали е безпочвено?:)
    Жената си иска внимание. И то не малко. И ако е добра по душа - можете някак да се спогодите, макар че в този случай тя ще страда, когато я оставиш сама за сметка на приятелите. А ако не е - троглодитите саралии да ядат.
    И така, къде остава всичко което ти изприказва?
    А може би ти си типа жена, за която е ОК да остава сама... за сметка на приятелите. Може би си достатъчно самостоятелна или независима... не толкова привързана... знам ли... тук просто нахвърлям разни вероятни причини да бъдеш такава. Е, ако си такава - просто трябва да го покажеш на мъжа - той ако има ум ... или опит , ще го разбере. И няма да се притеснява... или плаши от теб... или от това да бъде с теб.
    И не разбирам защо горчивееш. Обикновено мъжете, които мислят така са или глупави или ограничени (не оспорвам, че мнозинството от хората са такива) - а на теб защо ти е такъв мъж??
    Мисли първокласно. Не се задоволявай с средностатистически идиот - търси твоя шанс да бъдеш и щастлива...

    @читател:
    В тоя целия диалог пропускат факта, че той заменя един предмет, който би могло да прецака любовта му, за сметка на живота на приятеля си. Its as simple as that - ако жена му не одобри замяната - дали е човек с който ти би искал да бъдеш. И като изхождам от тази гледна точка, всичките им доводи ми се струват абсолютно безсмислени.

    ОтговорИзтриване
  4. Паганел: това искам да разбера с този пост, "защо мъжете разсъждават така". Защото съм виждала мъже, които мислят така, които обаче нито са глупави, нито ограничени. Ако бяха, щях да съм напълно съгласна с теб.
    А не си много прав и за друго - какво означава "жената ще страда", когато мъжът отиде да си види приятелите, а ако не страда - значи "не е толкова привързана"? Аз (нека говоря за това, което най-добре познавам) се привързвам страшно силно и какво ли не съм готова да направя за любимия си, но всеки има нужда от въздух. Защо да страдам, ако той излезе някъде без мен, аз нали също излизам, примерно, с приятелки.
    Не става въпрос за такива нормални отношения. Става въпрос за репликата на моя познат, че жената в случая направо трябва да се гордее, задето мъжът й е казал, че е готов да я жертва в името на приятеля си. Не обсъждам дори самото изказване - какво ще стане, ако дойде време за такъв избор, е съвсем отделна тема.

    ОтговорИзтриване
  5. @paganel,
    вярно, но може би има и вариант, при които той може да спаси живота му и без да дава пръстена на жена си.
    Може и да се коментира, че Шекспир прави социален коментар за ролята на бижутерията в отношенията между съпрузите и за блинг-блинг фактора при оценката на човека до теб.
    Фетишизацията на обвързването не е от днес.

    ОтговорИзтриване