А, де... В какво се забърках, се питам аз.
Тази бутилка вино е с капачка на винт. Като шише ракия се отваря, тоест. Мен ме устройва, хич не съм добра с тирбушона.
Завърших седмия Хари Потър. Искам да споделя с уважаемата публика някои свои наблюдения.
Като оставим настрана много достъпния език (само първите една-две страници ми се искаше да си я чета на български, че бавничко го карах, после като включих на скорост, втората половина на книгата я прочетох нощес), който понякога се класифицира като недостатък, с което аз не мога да се съглася, книгата е разкошна. Много добре оплетена интрига, към края става толкова интензивна, че почти летях по страниците, добре балансирана откъм поука и приключение история, характери, които търпят развитие.
Аз съм голяма почитателка на хепталогията, не ме засяга комерсиализацията около нея или поне не ме дразни толкова, колкото дразни разни хора. Филмите ми харесват. Идеята ми харесва. Харесва ми как е написана. Какво е вложила вътре. Обвиненията, че главният герой е прекалено голям късметлия и нахално хлапе, ми се струват странни - ами да, ако не беше късметлия, нямаше да му се случат тия събития, а щеше да си лежи кротко поумрял и книга нямаше да се напише. Обикновено така стават нещата.А нахален и прочее черти - зз деца светци не познавам, особено навлизащи в пубертета, особено с тежко детство.
Ако разгледаме героя не като желанието на някаква си там жена да спечели пари (което кой знае защо стана нещо лошо), а като психологически профил на момче, какво не е наред? Нямаше да й повярвам на авторката и нямаше да чета книгата, ако Хари беше някакво ангелче-генийче, призвано да спаси света. Мирси!
Проблемът с книгата е следният (внимание, спойлер! ЧЕТЕНЕТО НА СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ! ;) - стана ми тъжно накрая.
Страшно ми домъчня за Петуния. Още повече за Снейп. Може и да е трябвало да умре, обаче аз не исках. Още по-малко така. През цяяяялата книга мислех, че той нещо замисля, че всъщност не е на страната на Тъмния Лорд, обаче към края вече се отказах да го вярвам. И тъкмо тогава се оказа, че наистина е било така. Тюх, друг път няма да се отказвам толкова лесно. Много съм чувствителна към несподелена любов, продължила толкова дълго. Ей това просто ме докарва до сълзи. Ако някой ще се смее - да си излезе сега, аз отговорно заявявам, че ми се къса сърцето за Снейп. И за сестрата на Дъмбълдор и за него като малък. Да не продължавам, но изводът за мен е един - щом така дълбоко ме развълнува, романът е нещо качествено.
Мисля си, за цялата тая патардия - съвременници сме на раждането на класика в детската литература. Убедена съм, че когато са публикували приказките и историите си други автори, останали сега като класици, пак е имало такива брожения и отхвърляне. Само че това не остава в аналите, не това е важното.
Всъщност не ми се искаше книгата да свършва.
Сега отивам да си намеря противоотрова. Имам нужда от нещо пак така фантастично, но в съвсем друга посока. Почвам да препрочитам Фондацията.
Тази бутилка вино е с капачка на винт. Като шише ракия се отваря, тоест. Мен ме устройва, хич не съм добра с тирбушона.
Завърших седмия Хари Потър. Искам да споделя с уважаемата публика някои свои наблюдения.
Като оставим настрана много достъпния език (само първите една-две страници ми се искаше да си я чета на български, че бавничко го карах, после като включих на скорост, втората половина на книгата я прочетох нощес), който понякога се класифицира като недостатък, с което аз не мога да се съглася, книгата е разкошна. Много добре оплетена интрига, към края става толкова интензивна, че почти летях по страниците, добре балансирана откъм поука и приключение история, характери, които търпят развитие.
Аз съм голяма почитателка на хепталогията, не ме засяга комерсиализацията около нея или поне не ме дразни толкова, колкото дразни разни хора. Филмите ми харесват. Идеята ми харесва. Харесва ми как е написана. Какво е вложила вътре. Обвиненията, че главният герой е прекалено голям късметлия и нахално хлапе, ми се струват странни - ами да, ако не беше късметлия, нямаше да му се случат тия събития, а щеше да си лежи кротко поумрял и книга нямаше да се напише. Обикновено така стават нещата.А нахален и прочее черти - зз деца светци не познавам, особено навлизащи в пубертета, особено с тежко детство.
Ако разгледаме героя не като желанието на някаква си там жена да спечели пари (което кой знае защо стана нещо лошо), а като психологически профил на момче, какво не е наред? Нямаше да й повярвам на авторката и нямаше да чета книгата, ако Хари беше някакво ангелче-генийче, призвано да спаси света. Мирси!
Проблемът с книгата е следният (внимание, спойлер! ЧЕТЕНЕТО НА СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ! ;) - стана ми тъжно накрая.
Страшно ми домъчня за Петуния. Още повече за Снейп. Може и да е трябвало да умре, обаче аз не исках. Още по-малко така. През цяяяялата книга мислех, че той нещо замисля, че всъщност не е на страната на Тъмния Лорд, обаче към края вече се отказах да го вярвам. И тъкмо тогава се оказа, че наистина е било така. Тюх, друг път няма да се отказвам толкова лесно. Много съм чувствителна към несподелена любов, продължила толкова дълго. Ей това просто ме докарва до сълзи. Ако някой ще се смее - да си излезе сега, аз отговорно заявявам, че ми се къса сърцето за Снейп. И за сестрата на Дъмбълдор и за него като малък. Да не продължавам, но изводът за мен е един - щом така дълбоко ме развълнува, романът е нещо качествено.
Мисля си, за цялата тая патардия - съвременници сме на раждането на класика в детската литература. Убедена съм, че когато са публикували приказките и историите си други автори, останали сега като класици, пак е имало такива брожения и отхвърляне. Само че това не остава в аналите, не това е важното.
Всъщност не ми се искаше книгата да свършва.
Сега отивам да си намеря противоотрова. Имам нужда от нещо пак така фантастично, но в съвсем друга посока. Почвам да препрочитам Фондацията.
Първо, да кажа, че ми е много интересно и приятно да чета блога ти. Идвам тук на нещо като терапия:), компенсираща донякъде липсата на хубав жив български език.
ОтговорИзтриванеЧела съм първите две книги от поредицата за Потър. По ред причини следващите оставих за по-нататък и кой знае кога ще им дойде времето. Направи ми впечатление този пасаж от мнението ти:
"Обвиненията, че главният герой е прекалено голям късметлия и нахално хлапе, ми се струват странни - ами да, ако не беше късметлия, нямаше да му се случат тия събития, а щеше да си лежи кротко поумрял и книга нямаше да се напише. Обикновено така стават нещата.А нахален и прочее черти - зз деца светци не познавам, особено навлизащи в пубертета, особено с тежко детство.".
Сетих се за един документален филм за децата от Беслан. Оцеляло дете разказваше, че докато чакало да ги освободят, си мислило как Хари Потър ще дойде и ще ги спаси... но не дошъл.
Май по-добре Пратчет да четат децата...
В едно интервю Урсула Ле Гуин определя книгите като "good fare for its age group, but stylistically ordinary, imaginatively derivative, and ethically rather mean-spirited."(тук: http://books.guardian.co.uk/departments/sciencefiction/story/0,6000,1144428,00.html ) - може мнението и да е продукт на ценностите на поколението, което педставя...не знам. Как мислиш?
Всичко хубаво,
агаве
Много ти благодаря за топлите думи :)
ОтговорИзтриванеХубаво е децата да четат и Пратчет, даже много, при него работата обаче е, че за да го четеш, трябва да си запознат и с всички онези неща, с които си прави майтап. Ако не си, пак е смешно, но много се губи. Примерно ако не си чел Шекспирови пиеси, Weird Sisters ще загуби много.
За детенцето - аз като бях малка много нощи чаках Питър Пан. Още си спомням колко физически мъчно ми беше, че не идва. Точно си мислех вчера, че ако децата ми четат такива книги, като Потър и Пан, ще трябва не просто да им ги дам и да се оправят...
Легуин е права, стилът не е нищо особено, идеята е далеч от това да е оригинална, за етиката не мога да се съглася. Но това не прави книгата долнокачествена. Аз лично не научих нищо ново от нея, защото - слава Богу, на тия години - идеите й вече са ми ясни. Но мисля, че децата има какво да вземат от нея. Бих могла да напиша поне пет неща, ценности или просто проблеми, които са засегнати и достигат до възможно най-добро развитие в "ХП". Ще се радвам да поговорим, като прочетеш цялата поредица :)
По повод на Пратчет и децата, самият Тери казва, че би се притеснил, ако децата четяха книгите му и ги разбираха. Перифразирам.
ОтговорИзтриванеИначе съм съгласна с теб за несподелената любов. И за другите неща. И за класиката! И не, не съм ХП фен, нито пък твърдя, че книгите са литературен шедьовър. Но са много хубава подготовка за четенето по-натам.
Привет!
ОтговорИзтриванеПопаднах на блога ти и просто не се сдържах да ти драсна ред-два. Съгласна съм с почти всичко, което си написала за ХП, но исках да те попитам какво е мнението ти за разкритието на Роулинг, че Дъмбълдор е гей? И не смяташ ли, че героите, които умряха, бяха не точно тези, които се очакваше? Е, освен Снейп, който беше почти сигурно, че ще умре. Може би за него дори смъртта да беше един вид избавление от болката и вината за смъртта на любимата?
Здрасти :)
ОтговорИзтриванеТова за Дъмбълдор - не го разбрах?
За Снейп вече казах, може и да е трябвало да умре, но на мен ми е безкрайно тъжно. Защо е "убила" другите и кой се е "очаквало" - аз никого не съм очаквала. Мен ако питаш, никой да не беше умирал, щеше да е най-добре. Но авторът каквото е решил, това е.
Ами в едно свое интервю Роулинг обяви, че Дъмбълдор е гей и е бил влюбен в Гриндъуолд. Какво мислиш по този въпрос? Ако искаш мога да ти потърся интервюто за повече информация!
ОтговорИзтриванеА аз очаквах някой от семейство Уизли да умре - Чарли, Пърси, Артър и дори Рон, но не и някой от близнаците...:(
А, да, и харесвам Пратчет, или поне това, което съм чела от него, но не мисля, че е... подходящ (не е най-точната дума, но в момента не измислям по-добра) за деца. Както и не смятам, че "Малкият принц" е детска книга, нищо, че се учи 3-4-ти клас.
Странно ми звучи това, но то си е нейна работа, но на мен не ми харесва.
ОтговорИзтриванеНапълно съм съгласна за "Малкия принц" :)
Аз пък мисля, че Принцът е дестка книга. Само дето хората бъркат често детското с елементарното.
ОтговорИзтриванеА е ценна защото успява да напомни за тая *детскавост* в дебелите кофи на големите.
Добре де, "има резон" :)
ОтговорИзтриванеНе е книга за малки деца. Това е факт, проверен и препроверяван неведнъж.
Освен това примерно "ставаш завинаги отговорен за това, което опитомиш" според мен не е детскавост у големите, а обратното - голямостта дори у децата. Само в най-добрия смисъл.