Новата премиера в Армията доста ми хареса, затова ще напиша малко за нея. В общи линии повечето съм го казала в Словеса, (сещам се, че Амбър не обича да се слагат такива линкове, но за това ще взема да напиша някой друг път). Най-хубавото е, че се поставя автор като Мариво, който все пак не е от най-известните. Достатъчно характерен като стил, за да създадат неговите съвременници термина "маривотаж", чието значение се е променяло в течение на времето (не толкова значение, колкото нюанс, но за това може да се прочете по енциклопедиите), а и сюжетът е привлекателен ( сигурна съм, че съм чела произведение с този сюжет, но не мога да си спомня какво точно беше. Като се има предвид, че не съм чела много пиеси през живота си, ми е много интересно в кой роман или разказ съм го срещнала, защото помня, че остави у мен силен спомен).Освен това сценографията беше разкошна, нищо и никакъв параван и няколко стола, а създаваше така плътно впечатление. Ярки, красиви костюми.
И най-вече - страхотна игра на повечето. Най-силно впечатление ми направи Станислав Ганчев като Дорант - толкова естествено, нито едно фалшиво местенце, нищо дразнещо, никаква забележка, с нетърпение чаках всеки път да се появи на сцената, за да си починат сетивата ми от иначе харесваната от мен Алекс Сърчаджиева, която остана вярна на българската традиция да се крещи на сцената. Нищо, че ролята го изисква. А и на мен ми се искаше да видя все пак една по-уравновесена Силвия, каквато го раздава в началото, така и така после е разтърсена от любовта, защо да е и истерична феминистка?
Един Васил Бинев с мускетарски вид, като излязъл от руската версия на филма по романа на Дюма, много сладко, който ръсеше сентенции на латински в началото на действията, които, според бързата консултация, ги няма в оригинала. Аз очаквах, че повечето хора са наясно какво значат, но приятелите, с които гледах театъра (а те са много над средното ниво интелигентност) споделиха, че са разпознали сравнително малко. Странно. Така де, след като се избира младежки състав и се целим ако не в младежката, то в разнородна публика, екипът не спектакъла е трябвало да съобрази този факт. Или може би са сметнали, че думите на български, обявяващи началото на действията, са нещо като свободен превод на латинските фрази? Не за всички беше така.
Много истински Леонид Йовчев като Марио, не особено интересен Георги Кадурин като Оргон (а и в пиесата Оргон е един интригант, който забърква цялата каша, за да се развлича, защото му е скучно, тук беше малко бозав), много енергична Екатерина Стоянова като Лизет, наистина ми се ще да я видя в друга такава роля, един Молиер добре ще й ходи, чини ми се (кой, да му се не види, поставя Молиер? Сещам се за Дон Жуан само, гледам, че вече не се играе "Лекар по неволя" в Народния, но то пък тази комедия Куркински така я беше обърнал, че само на комедия мязаше), гледа ми се ярка молиерова комедия, ако може така.
И пак да се повторя със статията в Словеса, тази видеокартина на нищо не приличаше.
Препоръчвам постановката. Заради срещата с Мариво и младите актьори и въпреки всичко останало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар