Руслана Гретел

Осем и нещо в мъничката заличка на кафенето в Театър на Армията - пресконференция по повод новата премиера.
Запознавам се с млад човек, колега в журналистическата част от многостранните ни личности, който по едно време ми подава покана за представяне на книга, както и самата книга. Прелиствам я - струва ми се доста интересна, отпечатана огледално два пъти и като стил от това, което захващам при бързия преглед, ми грабва вниманието. Понечвам да му я върна, но се оказва, че си е за мен.
Въпреки твърдата си убеденост да отида на представянето, не успявам.
Започвам да я чета онзи ден и за около час я приключвам.
После ми е доста гадно няколко часа, сякаш ми се е случило нещо лошо.
Не ме разбирайте погрешно, книгата е много добра.
Чете се неимоверно леко, увлекателна е, шокираща на моменти, вълнуваща на други.
Но е тежка в цялата си лекота (я да направим едно не особено оправдано, но изкушено паралелче с "Непосилната лекота на битието", само като фраза).
Оказва се, че приятният младеж е бил самият автор (понякога съм откровено тъпа) и книгата не е автобиографична (то оставаше и да е, бррр).
И че "Руслана Гретел, или За многоточието на акта" може и да звучи като заглавие на пиеса от Елфриде Йелинек (или поне аз така си го представям), но е удивително добре написана книга. С много интересно виждане.
Интересно как ли ще продължи авторът...
А, и може да каже някой, че се заяждам, но когато издателството е "Сиела", редактор е Юри Дачев, а коректор - Владко Мурдаров, не върви да пишеш на две места "чаршав" и да слагаш запетаите на всички места, на които тези пунктуационни знаци седят в упражненията "поправете грешките".
А аз да взема да престана да слагам толкова скоби ли, що ли...