неделя, 28 септември 2008 г.

Crematory, тъй да се каже

Аз тук защо не пиша често напоследък? Не знам.
Но снощи имаше концерт, за който много искам да напиша поне набързо, защото за много хубавите неща си заслужава да се говори. Крематори (което всъщност се произнася Кремътъри, ама кой ти забелязва) направиха един разкошен концерт в зала "Христо Ботев". Пак по тарикатски ще метна линк към статията си, а и колегите са писали доста подробно за протичането на мероприятието, аз отново искам да подчертая колко съм доволна от организацията от страна на Art BG, много е приятно да се работи с тях. Много беше трогващо и топлото отношение на групата към феновете, както и искреността им във всичко, умението им да се забавляват и това, че го предаваха на хората около тях. Първоначално се бях настроила доста негативно, като им бях видяла какви са им изискванията за престоя в София, но после ПРката разказваше как са обикаляли по кръчмите и какви душици са, като видях малката розова принцеса със заглушителите на ушите как прекара целия концерт на сцената - ама това е толкова разкошно, отпред някакви гърмят, трещят, реват, джаскат се, мятат се, а тя зад целия джангър се кефи и щрака с фотоапаратчето... като ги гледах след концерта как се отнасяха към публиката, как не отказаха нито един автограф или снимка с фен, как се изсипаха в "Строежа" и там се изпоснимаха с всички желаещи, а беше невероятна гъчканица, да му се не види, как си приказваха с който им висваше на главите да си приказват, как се забавляваха... Много ме спечелиха за каузата си.

Иначе концертът го изгледах както си му е редът - три песни през визьора на фотоапарата - и пак никакви хубави снимки не станаха, писна ми! - и после останалото до сцената, ама встрани. Хубавичко си подивях там (в рамките на приличното де) - дори така отстрани, където периферното зрение непрекъснато улавя движещите се напред-назад носещи вода, сок и какво ли не към сцената хора, емоцията и зарядът на концерта ме заливаха на талази. Както в началото щях да умра от студ на празните трибуни в празната зала, където кукнах още в 4:30, като съвестен журналист, така към края бях благодарна, че се сетих да си облека все пак тенисчица под якето и жилетката.

Снимки ще взема да кача по-късно, при все че нещо не се получиха, но някои на подгряващите станаха сносни (само на The Revenge Project, всъщност, Hyperborea ги изгледах от трибуните, все още леко зъзнеща).

А всъщност най-хубавото беше цялостното усещане за вечерта - концертът, организацията, мотаенето преди това, когато се запознах с колеги, гледната точка към самия концерт, мотаенето след това, тъпканицата в "Строежа", която всъщност ми хареса, "Малибу" и сода, разговорът по време на първото питие. И най-вече съпреживяването на почти всеки момент с моя Мъж с главна буква, моя Човек със също толкова главна, той - моят ангел с тъмно крило, което свети за мен в мрака. И се усмихва спокойно, докато аз диво подскачам на - да, добре, признавам си - The Fallen.

6 коментара:

  1. Нуша, благодаря за хубавият пост!:)

    След Amorphis, Blind Guardian, а сега и Crematory, остава да дойдат и Paradise Lost и съвсем ще се изям от яд, че не присъствах на нито един от концертите...

    Как да изслушам плейлиста вдясно?

    G.

    ОтговорИзтриване
  2. Преживяването беше страхотно, а аз си тръгнах от Строежа малко преди да дойдат Crematory.

    И Paradise идваха през 2005 :)

    ОтговорИзтриване
  3. G., за съжаление няма как да се изслуша, last.fm просто показва какво слушам - може и да има някакъв начин, за който обаче аз да не знам - last.fm все още ми е малко user unfriendly и не съм наясно с всичките му тайни :)

    Радвам се, че ви е харесал концертът (и поста ми) :)

    ОтговорИзтриване
  4. Много голямо благодаря от мен:)
    А пък аз снимах към 20 минути от трибуната с камера - един пиян дългокос метъл ме помоли да поснимам, за да можел да покуфее. Първо куфя до мен, после отиде долу.
    Накрая мен ме заболя ръката да държа камерата му и си му я върнах.

    Каза че съм страшна жена. :)
    Та не е лесна работа снимането.

    Аноним, отиваш на профила на Нуша в last.fm и оттам вдясно има една опция Nousha's library - слушаш радио с парчета от нейната фонотека, един вид.

    ОтговорИзтриване
  5. Ха-ха!:) 2005 година?

    По дяволите!:)))

    Gеvura

    ОтговорИзтриване
  6. Мда, ,концерт, който наред с други остава в музикалната история на България. Концерт с главно К :о)

    ОтговорИзтриване