сряда, 5 ноември 2008 г.

Memories

Предизвикаха ме и аз най-накрая се наканих. Пу, пу! Играта тръгва оттук и се пита:


Само се чудя, ако рeшите някой ден да пишете мемоари…

Как бихте ги нарекли?

На кого бихте ги посветили?

Какви щяха да са първите няколко изречения?



Как бих ги нарекла... Интересното на заглавието на мемоарите е, че трябва да обхваща някак си целия живот. Така че от моментното ми положение трудно мога да реша как бих ги нарекла. Може би I Followed the Sun. Не знам как ще реша проблема с англоезичното заглавие, намигване към песента на Бийтълс... Но не мисля, че ще имам такъв проблем - не вярвам някога да напиша мемоари :)

На кого бих ги посветила - ще ми се да отговоря - на никого. В живота си съм се и ще се посвещавам на когото трябва, а мемоарите да ги чете който иска и да не са обвързани с тежки посвещения.

Първите няколко изречения? Много труден въпрос. Изобщо как може човек да говори за мемоарите си, когато е толкова в началото? Писането на мемоари изисква да застанеш на някоя по-височка скала, както си се приближил към края на пътя, да се огледаш добре назад, да изсинтезираш каквото има за изсинтезиране, да изкристализираш каквото има за изкристализиране, да скриеш това, да премълчиш онова, да подчертаеш третото, да си спомниш както ти хареса четвъртото или както - дори и неизгодно, но пък откровено - е било, петото... И от това ще знаеш как да започнеш. Заглавията и началните думи изплуват в главата ми след като вече знам за какво ще пиша. Сега не знам за какво ще пиша. Но все пак, ако много се наложи да измисля, сигурно ще е нещо такова: "Един ден през самотния октомври листата лежаха в меката слънчева светлина..." wink

Я да предизвикам аз наш Съзерцател. Бих предизвикала Хейзъл, но знам, че тя няма да пише sad

1 коментар:

  1. Е, вещичке, не се знае тая работа. Я си представи, че утре тупнеш от метлата, докато летиш над някое драконово гнездо и повече не те видим? Тая работа според мен трябва да става като писането на всяко друго нещо - почваш с молив, изгризваш го, минаваш на химикал, переш си ръкавите стотина пъти, пишеш, преписваш, драскаш постоянно има нещо за редактиране, посотянно натискаш ктрл-ес веднъж пренесено на нещо по-модерно... Според мемоарите като разказ за живот трябва да са живи. Усещам се на моменти колко съм стара. Има някои неща, за които вече не съм толкова сигурна дали са станали или съм сънувала, а за някои откровено питам разни познати и търпя смеховете им. Ако си затриеш главата и не ти науча поне половината магии, никога повече няма да нося розови чорапи! Честна скаутска!

    ОтговорИзтриване