понеделник, 3 ноември 2008 г.

Народното творчество

Спектакълът на Камен Донев исках да гледам отдавна, но все се разминавах. За представлението на 1 ноември се докопах до билети и искам набързо да споделя впечатления, докато не съм се разсеяла прекалено
Малко късничко се усетих, че представлението е в тази голяма зала, защото тематично се свързва с Деня на будителите. И понеже беше и събота, самата аз не се бях светнала, че имам празник, тъй да се каже. А празниците трябва да се уважават!

Харесвам Камен Донев в амплоато му "а ла Улицата". Харесвам го от там, а това лято като ми пуснаха и брътвежите на инж. Донев, съвсем ме спечели. До толкова, че да забравя опитите му да играе в "Трамвай "Желание". Не, че не играе добре (аз мисля съм писала тук за постановката на Крикор Азарян, че може и за тази на Пернишкия театър, която стоически изтърпях). Просто не е за тази роля. Не, не го сравнявам с Марлон Брандо, който в ролята на Стан е шеметен и помитащ и отстъпва само на мадам Лий, която играе просто неописуемо. Но не говорех за филма, а за Камен Донев. Ами старае се, ама не се получава. Та така. Иначе за "даскал" много го бива.

Спектакълът за мен е нещо страхотно. Изброявам вкратце и синтезирано защо:
- ненатоварващ абсурдистки хумор, който не те кара да се смееш през сълзи и не те замисля. Не, че има нещо лошо в това, просто понякога е хубаво да се посмееш просто така. Терапевтично.
- страшно много вложени усилия и любов. Когато това се вижда, няма как да не стане хубаво нещо.
- народните танци са ми слабост.
- тъкмо когато беше на ръба да омръзне, направи завой, а после и приключи.
- забележителен финал. Няма да разкривам какъв, само ще кажа, че имаше цитат от Булгаков. А това е достатъчно да ме спечели и то много.
- има потенциал наистина да събуди интерес към народното творчество, в частност - танците.
- има потенциал да замисля, все пак.
- няма ли да е хубаво да има малко повече лудост и цвят в живота ни...

Не смея да кажа, че го препоръчвам, защото имаше хора, на които никак, ама никак не им хареса. Аз този факт още не мога да си го обясня


снимка: Владимир Зенкевич

Няма коментари:

Публикуване на коментар