Това местенце, което преди беше джаз клуб "Сачмо бой", а преди това, ако не се лъжа, "Stateside", явно е орисано да е нещо като музикален клуб. Което ми се струва доста странно, предвид, че хич не го бива за тая работа. Ходила съм по веднъж в предишните му превъплъщения - един път за Кръпката, когато заведението бе с американски дрешки, и веднъж за джаз формация, която не помня вече каква беше, но си спомням, че в менюто спокойно се мотаеха разни неща за хапване и си поръчах сармички. Въпреки че бе джаз клуб, те си бяха много хубави. Като оставим настрана менюто, в този клуб е почти невъзможно да видиш кой свири, освен ако не си от малкото щастливци, успели да се набутат около възтесничкото пространство край "сцената", или нямаш някаква гледка през нещата, подобни на амбразури, или ако превидливо не си си монтирал система от огледала тип "перископ".
Сега мястото се казва "The Black Lodge" (това май беше бещо от Туин Пийкс) и е метъл кръчма. Или бар, не съм много на "ти" с класификацията. Амбразурите са неизползваеми за гледане, защото са запълнени със живописни скелети, черепи и прочее подходящ интериор. Местенцето си е пипнато и, честно казано, не е много скъпо. На откриването в събота беше тотален фраш, само че не мисля, че ще продължи да е така, ако входът не продължи да е безплатен. Тоест, не знам дали планират там да свирят групи. Ако малко от малко се съобразят със специфичната лабиринтоподобна специфика на интериора, едва ли.
Личи си обаче, че собствениците са се постарали (до колкото знам, има силно бургаско участие), даже много сладко на входа раздаваха едни такива мини значки с логото на клуба (което е доста добре изрисувано). Направо се почувствах пренесена набързичко в олд-скуул дните на събиране на значки и изрезки от "Браво". Има хитри графити насам-натам, разни чаршафи на групи по ужасно ниския тава и мебелировка, която, ако не ме лъже паметта, е останала от джаз-превъплъщението. Поради ниския таван и тоталната липса на вентилация (а и да е имало, е била в отпуск на откриването явно), както и поради факта, че около 99% от посетителите пушат, скоро обстановката става задушевна и при малко повече желание можеш да си отрежеш парченце от напоения с дим въздух и без проблем да си го носиш у дома, да си подпираш вратата.
Както и да е. Да му е честито на ново заведение, обаче ми е мъчно, че така и не може да се направи едни що-горе свестен клуб за български групи, където да не се настъпват петимата, успели да се нагъчкат вътре, по мазолите, или пък който да не прилича на катакомбите на 18-та градска... А още по-мъчно ми е, че не е ясно ако се направи едно прилично местенце, дали българските групи ще събират достатъчно публика. Не знам какво става напоследък, заради многото концерти на големи чужди групи ли е, за какво ли, но наблюдавам едно отдръпване от концерти на родни - и то добри - банди. Защо е несъвместимо съвместното съществуване на чужда и родна сцена у нас? И защо когато някоя група (независимо дали българска или чужда) вземе, че направи два концерта в интервал по-малък от няколко месеца, веднага се надига ропот. За чуждите групи - до кога ще ги гледаме тия, за българските - тия навсякъде се бутат... Чудна работа.
Сега мястото се казва "The Black Lodge" (това май беше бещо от Туин Пийкс) и е метъл кръчма. Или бар, не съм много на "ти" с класификацията. Амбразурите са неизползваеми за гледане, защото са запълнени със живописни скелети, черепи и прочее подходящ интериор. Местенцето си е пипнато и, честно казано, не е много скъпо. На откриването в събота беше тотален фраш, само че не мисля, че ще продължи да е така, ако входът не продължи да е безплатен. Тоест, не знам дали планират там да свирят групи. Ако малко от малко се съобразят със специфичната лабиринтоподобна специфика на интериора, едва ли.
Личи си обаче, че собствениците са се постарали (до колкото знам, има силно бургаско участие), даже много сладко на входа раздаваха едни такива мини значки с логото на клуба (което е доста добре изрисувано). Направо се почувствах пренесена набързичко в олд-скуул дните на събиране на значки и изрезки от "Браво". Има хитри графити насам-натам, разни чаршафи на групи по ужасно ниския тава и мебелировка, която, ако не ме лъже паметта, е останала от джаз-превъплъщението. Поради ниския таван и тоталната липса на вентилация (а и да е имало, е била в отпуск на откриването явно), както и поради факта, че около 99% от посетителите пушат, скоро обстановката става задушевна и при малко повече желание можеш да си отрежеш парченце от напоения с дим въздух и без проблем да си го носиш у дома, да си подпираш вратата.
Както и да е. Да му е честито на ново заведение, обаче ми е мъчно, че така и не може да се направи едни що-горе свестен клуб за български групи, където да не се настъпват петимата, успели да се нагъчкат вътре, по мазолите, или пък който да не прилича на катакомбите на 18-та градска... А още по-мъчно ми е, че не е ясно ако се направи едно прилично местенце, дали българските групи ще събират достатъчно публика. Не знам какво става напоследък, заради многото концерти на големи чужди групи ли е, за какво ли, но наблюдавам едно отдръпване от концерти на родни - и то добри - банди. Защо е несъвместимо съвместното съществуване на чужда и родна сцена у нас? И защо когато някоя група (независимо дали българска или чужда) вземе, че направи два концерта в интервал по-малък от няколко месеца, веднага се надига ропот. За чуждите групи - до кога ще ги гледаме тия, за българските - тия навсякъде се бутат... Чудна работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар