вторник, 8 септември 2009 г.

Closer

Днес, освен рождение на света Богородица, беше и международен ден на грамотността - сиреч, за ликвидиране на неграмотността; както и ден на международната солидарност на журналистите. Смятам, че има някаква ирония в цялото това нещо, но както и да е.

Струпването на тези "дни" обаче ме накара да седна и да напиша няколко думи за трагедията в Охрид.
Навсякъде чета възмущения от думите на някакъв свещеник. Аз го гледах по телевизията и като чух какви ги плещи, смених канала. Такива и да им обясняваш, и да ги уволняваш, и да ги наказваш, и да ги пишеш - файда няма, в главата се върти някакъв филм и никой не може да го убеди, че не е така, както той си е решил.

(Теодора Димова представяше новата си, непубликувана още книга на Аполония. Говореше с някаква дълбока вътрешна убеденост, че сме осакатени от това, че като малки не сме били въведени в православието, как не знаем и никога няма да го разберем и приемем така, както ако са ни възпитавали от малки. И такива работи. Тя пише добре, чете много хубаво, приятно беше да слушам откъсите от романа й.
Но защо трябва да се обръщам към Бога според начин, който са си решили преди сума ти време разни свещенослужители, да бъда едва ли не разпределяна към една или друга вяра само според географските координати, на които съм се родила? Боговете да не са си направили подялба на света по зони на влияние случайно?
Много ми харесват някои църковни ритуали, особено интересният синтез, който се е получил по нашите земи от християнски и езически елементи. Обаче не понасям някой, който само има претенциите да е божи наместник на земята, а пък до колко тези претенции са основателни, няма да коментирам, да ми налага как трябвало, разбираш ли, аз да вярвам. По времето, когато са се спазвали строго църковни дати и обреди, те са имали и много ясна, изобщо не църковна функция. Времената обаче се менят и ако църквата държи да си седи вкостеняла и непроменена, да не се учудва, че нещата не се получават както едно време.
Но това е много друга тема, не за това ми беше думата.)

Думата ми е за още по-възмутителното от дори пет изказвания на владици като този, как му беше името, поведение на българските телевизии, в частност мернах само Националната и БиТиВи.

Защо смятат, че след подобна трагедия първото и едва ли не единственото, което като зрител ме интересува, е нахлуването в живота на близките и оцелелите?
Според тях аз жадувам да гледам облените в сълзи и изкривени от болка лица на роднините, едва ли не попивам изхлипаните им думи, умирам да си оплакна очите в нещастието им, да разчопля съдбите им, да се насладя на половинчасови репортажи, на изсмукани от пръстите разговори между две журналисти с покрусени лица, застанали на брега на езеро, обясняващи си една на друга какво се е случило... Ако може - минути след като всичко се е случило, насред шока, та да прилича съвсем на реалити, защото реалността вече е заместена от реалитито, неговата нагласена същност се превърна в еталона и зададе стандарта и истински реалните събития, ако искат да получат популярност, трябва да приличат на реалити, а не на реалност. И какво по-хубаво от едно такова истинско събитие, което направо си е едно към едно към реалитито.

Погнусена съм от ламтежа на телевизиите, от нахвърлянето им като глутница чакали, от страстта, на която дори Шлиман би зявидял, с която ровят и човъркат, изкарвайки на бял свят каквото докопат и ако не е интересно, го превръщат в такова.
Когато изсмучат колкото могат от преките обекти, трескаво започват да издирват нещо, което дори бегло да напомня на тях, мятат се до Дунав да интервюират капитаните на речните кораби, които нямат нищо общо с потъналото в Охрид, после сигурно ще се преместят на водните колела, ако им остане свободно ефирно време, ще го запълнят с детски коментар от тригодишни, които пускат хартиени корабчета в локва - добре, че скоро валя, но и да не беше валяло, локва ли не могат да направят...

Отвратително поведение от хора, чиито лица са двама водещи (и по двете телевизии), които гледат с поглед на бито куче, още малко ще се разреват пред камерата и трябва да дойде някой оператор да им подаде глог и валериан, че да не стане сакатлък. Направо ги виждам в НАТФИЗ, разпределени за евтини водевили...

Новини близо до хората - хайде, моля ви се, да се дръпнете малко по-надалеч, че много ми се приближихте, а не миришете особено приятно! mad

Няма коментари:

Публикуване на коментар