Бургаски работи

Гледам онзи ден по "Господари на ефира" за една сграда в Бургас, която се руши и като падат чат-пат парчета от фасадата на улицата, застрашават минаващите. Една от любимите ми сгради в Бургас, по която редовно въздишам, като минавам, защото никак не бих отказала да живея в нея, ама не виждам начин да вземе да стане, та само си я гледам :)

Та значи тръгва репортерът да отива в Общината на сесия на общинския съвет да изложи проблема и аз си викам - а, сега ще видят хората каква готина община си имаме. Защото ако човек чете на сайта на общината (който е много добре направен, между другото, евалата), ще реши, че в Бургас само дето още мед и масло не са тръгнали да текат по улиците и то само защото съчетанието с морската сол не върви, не за друго. Един вид кметът и общината денонощно седят и мислят за хората и не само това, ами се вършат и едни ми ти дейности и въобще чудо и приказ. И аз така, понеже получавам прес съобщенията на служебния мейл, чета и се радвам. Защото си обичам града, спор да няма.



Та викам си, ще видят сега от Господарите как кметът веднага ще скочи и ще разпореди и ще се реши проблемът. Ама съм забравила, че това не е живо предаване, нали така. И за да го излъчат, ще да има нещо по-иначе.

Леле, ужас. Не ми стигаше, че всеки, когото интервюираха по тия бургаски улици, говореше като хванат от най-дълбокото странджанско село, ами и общинарите се държаха като хванати и аз не знам от къде, барабар с главния. Кметът само кимаше, ама не стана нещо да каже, да направи. Главната архитектка, скръб. Срам. Изобщо стана ми много срамно и мъчно. И ме хвана много яд, че съм им се вързала на тия от общината, че са един вид la creme de la creme.

Ама браво на ПР отдела, трябва да кажа без капка ирония, защото си върши добре работата. Само работодателите му да можеше и те така...



И тъкмо смятах с това да приключа, и днес чета следното в бюлетина, което ме довърши. Имаме си ние в Бургас едно нещо, което се казва Бункера, защото си е бункер. Аз го харесвам, имаше до него едно заведение, което го използваше за тераса и като седнеш да си пиеш кафето, имаш чудна гледка оттам. Защото в Бургас само да се качиш малко по на височко и имаш чудна гледка, но може би поради това има само 2-3 места, откъдето да гледаш и те не са по-високи от 2-3 етаж. Имаше навремето Панорамата в хотел България, на последния етаж, но защо ни е такова място, като може да се превърне в луксозни апартаменти, а бургазлии и гостите на града да не се правят на много големи европейци, не им трябва място с шеметна гледка, което на всичкото отгоре да се разработи и порекламира и да почне да привлича хора, много занимание е това.
Страшно ме е яд за Панорамата, дори тоя мижав Мираж не се сетиха да му направят един висок етаж с кафе-ресторант, ама хайде да не се отплесвам.


Та Бункера го правят на клоун. Буквално. Замазали му амбразурите, ще го вапцат в жълто и ще се хили и плаче. То и аз сега седя и се чудя да се смея ли, да плача ли. Таквоз грозилище не знам защо е нужно на Морската градина, но да речем, че естесткото ми чувство се разминава с нечие друго и може пък да е някаква хубавина тоз кретенски клоун. Но Бункерът винаги е стимулирал въображението ми. Представях си какво се е случвало. Ако не го бях виждала, думите "бункер" и "амбразура" никога нямаше да знам реално какво значат. Да не говорим, че не бих си представила някак по-достоверно какво ужасно нещо е войната, клише. Жалко, че е заменено с още по-голямото клише - някакъв хилав опит да се превърне тъмното минало в светло бъдеще. Може би щяха и направо да го сринат, но сигурно е много скъпо. Да бяха поне дали тия пари, дето ще отидат за този некадърен идеен проект, на някои млади художници да направят нещо по-разчупено или на някой, дето е талантлив в графитите, да направи нещо по-актуално. Ама защо да очаквам такива неща в град, който се тупа в гърдите с културата и изкуството си, а по никакъв начин не помага на младите творци, ама това е друга, много обширна, тема...
Дано малките деца не сънуват после кошмари, като се приберат след разходка край този клоун...