вторник, 28 април 2009 г.

Нещата, които обичам

Сега работата стана дебела. Това е поредната "блогърска игра", при мен достига пак от Марио, а причината да редя толкова често постове, е, че не го ли направя сега, после отече. Още седи неприето предивикателството на Creative Blogger, че и за приказка за SOS селищата (ако не се лъжа). Които, откъдето и да се погледнат, са далеч по-смислени. Но ще дойде и техният ред!

Нещата, които обичам, са много, страшно много. Ще трябва да направя много подбрана селекция и пак ще е дълго. Предупреждавамbiggrin

Обичам... любимите си хора. Вярно, че не са неща, но са най-важното за мен. Златин - любовта на живота ми, братя двама броя, родители и много близките приятели.

Морето. Слънцето.

Любимите животни - за момента само сетерката Дара, иначе се включва и произволен брой котки. Обикновено делят хората на любители на котките и любители на кучетата (и една трета група - нелюбители). Аз съм едновременно котко- и кучелюбител. Обичам из къщи да щъкат представители и на двата вида. Обичам разходките с Дара навън, както и факта, че заради нея ходя из планините - иначе едва ли някой може да ме накара да се мотам из чукари и върхари, когато мога да го правя на равничко - из някое китно поле, или край морето. Обаче планинският терен се оказва много по-достъпен и туристически облагодорен mrgreen. Обичам си кучето без някаква конкретна причина, въпреки че такива могат да се намерят много - като се почне от погледа тип "не съм яла от 10 дена", особено след като току-що е омела де що вкусотии е имало, мине се през грациозността й и необуздания й, игрив характер, та се стигне до това, че каквото и да става, все си е привързана към мен. За котките важи същото - просто ги обичам и се чувствам особено добре, когато се навъртат край мен.
На следващата снимка е 3 в 1: слънце, море и Дара:

Книгите. Голяма любов в моя живот. Не мога без да чета книги, ако почна да изброявам тук, няма да ми стигне времето до утре, затова ще бъда лаконична. Същото важи и за музиката. Слушам много разнообразна музика, като с най-голямо желание разширявам кръгозора си за още стилове. Не знам какво би бил животът ми без книгите и музиката.

Да добавя сега няколко неща, които са свързани. Пътуване - толкова много обичам да пътувам, че няма накъде. Кажи ми само да тръгваме нанякъде и съм готова. Смятам, че както са интересни разни далечни и екзотични дестинации, така има какво да се обикаля и в родния периметър, затова с удоволствие следвам принципа "Опознай България, за да я обикнеш" (сам по себе си много противоречащ си с разните слова за безпрекословната и изначална любов към родината, но все пак достатъчно мотивиращ, заедно с инициативата "100 туристически обекта", която от своя страна също има трески за дялане). Обичам да виждам интересни места, да заминавам, по-малко обичам да се връщам, най-много обичам самия път - онази почти безтегловност между началото и края. Обичам да разглеждам и хората, да си ги разнищвам мислено, да наблюдавам. Оттам идва и другото нещо - самите хора, с прилежащите им езици (ех, ако можех да науча един минумум от десетина езика...) и култура. Страшно са ми интересни различните култури (без да имам претенции да разбирам всичко). Интересно е най-вече как едни и същи - хората - могат да са толкова различни. Какво обуславя това? И в какво сме еднакви? Ей такива разни нещица. Затова обичам да срещам хора.

Да взема да сложа природните науки. Туй биология, химия (особено органичната), малко физика (само да стои по-надалеч всичко, що е механика, електричество и прочее), астрономия и какво ли още не са ми ужасно привлекателни и интересни. Чета, опитвам се да проумявам, къде успявам, къде не... Показателно е как преди държавния ми изпит тухлата от няколко хиляди страници, наречена "Molecular Biology of the Cell", един вид библия на молекулярната биология (в първите четири издания един от авторите е Уотсън - същия от екипа Уотсън-Крик, открил двойноверижната структура на ДНК), започна да ми се струва ужасно интересно четиво - и все още го смятам за такова. Има удивителни неща вътре, направо да си четеш като роман.

Да завърша с храната, особено сладките неща. Въпреки че не умея да готвя особено зашеметяващо, смятам храната не само за биологично действие, осигуряващо оцеляването, но и културно натоварено такова, а като добавим и ароматите, вкусовете и вида, в който се поднася... С пълна сила това важи за неща като кафето например.

Сега да видим на кого да прехвърлим задачката...
Блогуващия с пилци, Бистра, Додушка, Неандерталеца ;), Човекът на сребърната планина и Деси.

4 коментара:

  1. Толкова е зареждащо да прочетеш нещо подобно в един не особено обещаващ дъждовно-облачен късен следобед :)

    ОтговорИзтриване
  2. Тази картинка с брезите ме "размаза"! :) Веднага казвай къде е мястото!

    ОтговорИзтриване
  3. Някак си съм пропуснал тази игра и не съм забелязал, че и аз съм включен в нея. Благодаря за поканата и се извинявам за закъснението - ще гледам да се включа скоро :-)

    ОтговорИзтриване