сряда, 22 април 2009 г.

Божествата на касапите

Това е премиерното заглавие на Модерен театър, който вече отвори врати и допринася за заформянето на театралния център в района на т-р София, Малък градски зад канала и Сфумато.
Театърът само по себе си е много добре направен, нов, чистичък, уютен, с много приятно кафене/бар в ляво - "Антракт", удобна зала, като изключим, че човек не може да види къде са написани номерата на редовете, когато си търси мястото. Ако ще ходите за пръв път, да ви кажа - със светещи цифри на стената, срещу самите редове, сиреч първо се обръщате към едната страна да видите номерчето на реда, после мислено прокарвате линия през пътеката, обръщайки се към седалките и си намирате къде трябва да седнете ;)
"Божествата на касапите" е била предвидена за втора по ред постановка, не за "пусковата", но нещо се поразместил графикът. Текстът е на Ясмина Реза (авторка на небезизвестната пиеса "Арт"), сравнително новичък и - доколкото четох - приеман много добре по света. Из други географски ширини в спектакъла играе Рейф Файнс (Ralph Fiennes), но като няма как да го гледаме, се обръщаме към нашенската версия. Тук му е мястото да кажа, че Иван Радоев си е нацелил роля - пасва му много добре, стои му много добре - удоволствие е да се гледа, няма никакво напрежение. Аз винаги съм имала слабост към него, но няма как да не призная, че не е особено версатилен актьор.
Харесва ми особено много Ирини Жамбонас, дето има една дума, направо като истинска ;) А дори още повече Пенко Господинов, на когото преминаването от кротък съпруг, който вари кафенце, разхожда се с престилката и говори с възхищение за писателските занимания на жена си, към отличен представител на онова, което наричаме "мъжка шовинистична свиня" му се получава перфектно. Хубавото е, че дори докато се опитва да е туширащата страна, по-уравновесеният някак си, пак си личи, че не е просто слабоволев, а съзнателно избрал да си замълчи в ситуацията, примерно. Изобщо, много добра игра.
В началото започва малко мудно, така че на представлението трябва да му се даде шанс да набере скорост. Малко са постановките, които препоръчвам горещо, тази не е точно сред тях, а сред тези, които препоръчвам да се гледат, защото не са загубено време и дават по нещо.
Повече съм се разпростряла на редовното място.
Сега да видим какви ще се окажат следващите премиери - "Пещерният човек", моноспектакъл на Филип Аврамов, и "Секс, наркотици и рокендрол", където ще маца Блатечки, с благословията на Ивайло Христов и на всичкото отгоре това май ще доведе до край на постановката на Ивайло в Армията - или поне така четох в интервю на Блатечки. Което ще е ужасно жалко, защото аз много я харесвам, не знам колко пъти съм я гледала вече... Ще видим.

1 коментар: