понеделник, 13 април 2009 г.

Ят

Докато намеря малко повечко време да напиша за останалите неща, за които ми се иска да драсна по някой ред, се възползвам от изникналия в процес на разговора казус на инак така симпатичната дума "кафяв", която мъти водата на пишещите от време на време.

Става дума за чуденката "кафяви" или "кафеви" се казва.

Казва се "кафяви". Някои хора се бъркат от правилото за променливото "я", което гласи, че променливото "я" се изговаря и се пише като "я", ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда, ако след съгласна следва а, о, у, ъ - бягам, вятър) или в края на думата - голям, живя. Изговаря се като "е", когато не е под ударение -  бял – белотà; грях – грехòвен; вятър – ветровè; смях – смехът; пред мека сричка (когато следват е, и, я, ю, ь - бяс – бèсен, дрямка -  дремя). Но ако след сричката, съдържаща променливо "я", дори и да е под ударение и да следва твърда сричка, има ж, ч, ш, щ, й, тогава "я" се променя в "е" – напр. сняг-снежен, грях – грèшка; някой – нèщо; пряк – прèчка; лях – лèйка. Това правило може да се допълни, но да не затормозявам много обстановката.

Обаче. Променливото "я" всъщност е старобългарската гласна ѣ (наречена ят, двойно е или е-двойно) и се изговаря като [’а] в някои говори, а в други се прегласява и се изговаря като [е]. В източните говори се прегласява частично, в западните – във всички случаи. За правилен е приет източният вариант, а в западния има нарушение на книжовната норма. Затова на децата в училище от Източна България им е малко по-лесно с този въпрос, но не много. И затова на мен ми звучи много по-нормално "кафяви", а на приятелка от Габрово, с която всъщност повдигнахме темата, "кафяви" й звучи не особено добре. И тук идва ред на "обаче"-то. В случая с това прилагателно горното правило навежда на мисълта, че трябва да е "кафеви" (-ви е мека сричка). Само че "я"-то в случая е НЕПРОМЕНЛИВО (етимологично) я. И прецаква цялата работа. Прекрасното правило просто не може да се приложи, защото за този случай не важи. Същото е и с други някои думи с непроменливо "я" като поляна – поляни. Успокоителното е, че не са чак толкова много и повечето си звучат някак естествено: люляк – люляци, просяк – просяци.
Ами - това е.

13 коментара:

  1. Ако кафето е с кафяв цвят, с какви цветове са отделните кафета?
    Отговор - "кафеНи". :)


    Много полезно припомняне. Благодаря ти.

    ОтговорИзтриване
  2. Хм-хм. Не споря за множественото число, но сигурна ли си, че етимологията е съвсем еднозначна?

    В някои западни диалекти все още се използва "кафено". Има и книжовна производна "кафеникаво".

    А и аз винаги съм си мислел, че думата идва от "кафе" (което е сериозен аргумент :) )

    ОтговорИзтриване
  3. Приятелката ти може би има предвид, че "кафеви" идва от "кафе"? Като "една кафена лъжичка" :-)))

    Иначе и на мен ми е трудно да слагам "я"...

    ОтговорИзтриване
  4. За етимологията - к'вото кажат дебелите книги, т'ва :) Обаче с тези "кафеникави" ме замислихте, сега ще правя ново проучване и при резултати - ще пиша. За диалектите - кафено е добре, защото са диалекти, аз разглеждам само книжовната норма, ама кафеникав ме тормози, трябва да разнищя случая :) Ако трябва, и в БАН ще се обадя!
    Като става дума, че кафеви идва от кафе, се сещам, че много народ смята, че се пише "сушоар", защото идва от "суша" :):) плюс изконната българска наставка -оар ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Люлякът звучал естествено, казваш?
    Не на всички.

    ОтговорИзтриване
  6. Сешоар - сушоар :-))) Обаче аз имам по-добро побългаряване на френско име, което дори беше изписано на филмов афиш в град Перник - Луи дьо Фюнес се беше преименувал на Лудия Финес :)))

    ОтговорИзтриване
  7. За "поляни" и "полени" ме накара да се замисля, че все го пиша с "е", макар да ми звучи убийствено тъпо. Както и всички глаголи в минало неопределено, множествено число. За по-лесно. Няма и няма да го науча това правило, ако ще животът ми да зависи за това. Има да ми се карат колегите защо ги поправям грешно, и да се обръщам към теб за помощ :)

    ОтговорИзтриване
  8. @Анонимен - да се сещаш, преди колко години е писано това стихотворение ;)

    ОтговорИзтриване
  9. Поради липса на етимологичен речник на българския език преписвам от речника на Найден Геров (за жалост някои букви не мога да ги докарам):
    Кафе, с. м. Т. Кахве.
    Кахве, с. ср. Т. Каве, кайфе, кайве: 1) Плодъ-тъ на дрьво Coffea arabica. 2) Питие отъ опечено и смлѣно кахве.
    Кахвiaвъiй, въ, ва, во, и кахвiaнъiй, нъ, на, но, пр. Что е на шiаръ като кахве-то.

    И аналогично понятие вече от етимологичния речник на Фасмер (не излизат диакритичните знаци, понеже не мога да управлявам шрифтовете):
    корица
    др.-русск. корица, Афан. Никит. 21, также сербск.-цслав. корице (мн.) -- то же, чеш. skor`'ice, слвц. skorica. Уменьш. от кора́ (см.). Отсюда коричневый, букв. "цвета корицы"; см. Мi. ЕW 129; Бернекер 1, 566.

    При което у мен естествено възникна въпросът: как се е наричал този цвят, преди да се появят съответните субстанции в дадените езици?

    ОтговорИзтриване
  10. Хе :)
    Аз пък цял живот съм погубила в заблудата, че няма дума "кафен", а има "кафеен" и "кафяв".
    Карай. А може ли да питам нещо малко по-глупаво? "Грах" от какъв род е и правилно ли е грах яхнията да я наричам "грахта", защото вече двама души ми се смеят и не спират, въпреки заплахите за физическа саморазправа.

    ОтговорИзтриване
  11. Май има дума "кафен".
    А "грах" е в мъжки род, разбира се, само единствено число. Как ще си наричаш яхнията обаче си е твоя работа, особено ако ти си я направила, нали ;)

    ОтговорИзтриване
  12. ех, да я имаше тая статийка преди няколко години, така стройно написана, щях да натрия не малко носове :)) сега вече не ми се налага, но е друго да си знам, че съм била права! мерси, макар и след бая време.

    ОтговорИзтриване