Такъмите и при мен

Марио писа за "такъмите" и е ми е препратил задочна подкана. Честно казано, не мога да хвана много какво се иска от мен, но до колкото разбирам, трябва да кажа какви устройства ползвам ежедневно и защо. Като под "устройства" сигурно се разбират разни електронни джаджи и други подобни, като например лозарската ножица, но не и книгите, вероятно.

Ами, да видим... Негово величество лаптопът ми.
Милият издъхващ Toshiba Satellite, който на всичкото отгоре твърде скоро сдаде фронта откъм батерия и не може да работи, освен ако не е включен в мрежата. Вече изпълнява функцията на PC, защото е с ужасно удобна клавиатура, на която мога да развивам чудесна скорост и сърце не ми даде да го продавам. А лаптопът ми е нужен най-вече заради работата. Наскоро установих, че май съм работохолик, работя непрекъснато, всеки ден, по всяко време и навсякъде, затова имам нужда от нещо преносимо, на което да си върша работата - моята професия на freelancer преводач го позволява. Особено когато извършвам редовните преходи София-Бургас и обратно. Затова си взех и едно Eee PC (мисля, че е 1000), което доста харесвам. Единствено клавиатурата не е особено добра - не заради размера, а заради "мекостта" на клавишите, не особено смисленото разположение на някои функционални бутони - които, до колкото виждам, са така на всеки Asus и аз лично намирам за неудобни. Другото ми притеснение е, че както батерията сега издържа над 4 часа, може пак да я прецакам нещо, че въпреки всички инструкции за употреба, ще вземе да се окаже, че съм скрита блондинка и пак нещо не съм схванала.
Следва телефонът - аз съм верен фен на Nokia от 11 години, а на моя старичък телефонец - Nokia 6220 - сигурно от поне 4-5. Много добра работа си ми върши, нямам нужда от някакви други функции - поне докато не разработят модел, който освен камера, радио, мп3-плейър, скицник, блокче и гергеф не може да пере и простира. Тогава си го купувам от раз. Сменила съм му само батерията, че старата хич не държеше вече (аз да не би да имам някакъв проблем с тези батерии нещо, а...) и сега не се затваря добре капачето отзад, което силно ме нервира. Телефонът ми е полезен по разбираеми причини - да се чуя с любимите хора и да си уговоря работа, да ми напомни кога да си пия хапчето... и май това е. За таксита, уговорки по другата работа - журналистическата - гледам да ползвам домашния телефон. Някак ми е по-удобно. Обаче - познайте - изфиряса му батерията. И втората
Разбира се, много си обичам фотоапарата (Kodak EasyShare DX6490), но не е като да не мога без него, нито да го ползвам ежедневно.
Май това е... не съм никак високотехнологична личност. Нямам органзайзър, обаче вървя навсякъде с един настолен календар, без който изпадам в паника. Но е хартиен. С него вървят и куп бележки - всякакъв вид листа, повечето с изключително кратък живот. Нямам телевизор - нещо, което сигурно е от ежедневните джаджи на супер много народ. Обаче вървя навсякъде с книжката си от БТС за "100 национални туристически обекта" и бавно, но сигурно я запълвам с печатчета.
Като се замисля, много важен такъм може да се окаже дамската ми чанта, която никога не е огромна, но в нея се намира завидно количество животоспасяващ материал, като се започне от дебитна и кредитна карта, огледалце и дървен гребен, ключове около килограм, пакетчета захар, ако случайно в кафенето нямат толкова, колкото поема моето кафе, аналгин, визин, молив/ химикалка, често има и червена, нещо за писане, носни кърпички, бонбонки, книжка, по някой и друг пропуск, според случая, билети, талони, карти за какво ли не, понякога забравен кучешки повод, топка, малка бутилка вода и ластици за коса. Само основните неща

Да не забравя да предизвикам този - онзи.
Съзерцателят - и без друго отдавна не е писал, Амбър и Деска.
Надявам се, че поне един от тях ще приеме да сподели