четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Избиване на комплекси

Понякога, колкото и да си казвам, че няма смисъл, се ядосвам. Много модерно стана да се размахват наляво и надясно думичките "избиване на комплекси".
Бях писала преди време пост за един човек, който пише проза и стихове и се самообявява за много добър, обещаващ млад автор и какво още там беше. Умишлено няма да споменавам за кого говоря, никаква реклама не смятам да му правя, било то лоша.
Постът е от преди много време, но напоследък получих още два коментара. Анонимният направо изтрих, но пуснах един и не се стърпях.
Толкова ли е трудно да се проумее, че това тук си е моят блог и ще си харесвам или не харесвам когото искам и никой не може да ми прави забележки? И ако съм сметнала, че на нещо мога да се присмивам, ще се присмивам. Заобиколени сме от смях и присмех по всякакви поводи, които не заслужават и грам, обаче в случай, когато си заслужава, скачаме, само защото авторът вероятно ни е познат и приятел.
Ако не беше се провъзгласявал за нещо като новия Яворов, нямаше и дума да кажа, всеки има право да покаже на другите какво твори. Но като почне да се излага, си получава съответните реакции, независимо, че родата до десето коляно може да се прехласва колко е талантливо детето!

Още нещо - разбирам да ми се направят забележки, ако разкритикувам дадено произведение въз основа на литературните му, театрални или там каквито достойнства има. И ако греша. Даже ще се радвам - ще си сверя часовника. Обаче такова нещо няма. Ей това е проблемът напоследък - критиката стана мръсна дума, никой не прави свястна критика и - колкото и невероятно да му звучи на някого - това е в ущърб на авторите. Вече всеки може да си напечата творенията и да си заформи свой кръг почитатели. Това обаче не прави книжката му стойностна. Лошите спектакли се хвалят от пищещите за театър, защото там всеки с всекиго се познава, примерно. Или защото зрителите в залата много ги харесват. Ами те харесват каквото им подхвърляте. Вижте какво гледат по телевизията само. Затова театърът в момента може да пълни залите, но нивото му пада!

И последно - аз може да имам стотици комплекси. Но някой ми обяснява, че си ги избивам, когато отбелязвам, че автор с произведения без никаква литературна стойност се смята за блестящ талант и че това е смешно. И ми обяснява, че той - авторът де - имал голям потенциал. Защото той - обвиняващият ме в избиване - го познавал лично, разбираш ли. Тогава ми иде да спомена предложенията за публикуване на стихосбирка, които са ми правили и отклонявам, защото написаното до сега не ме задоволява, за да го издам, трябва да е още по-добро. Наградите от национални конкурси - де да знаеш, може сама да съм си ги дала? Филологията, която завършвам в последствие, защото се амбицирах от подобни приказки и реших да "им покажа аз на тях". Да видим как избивам комплекси на гърба на току-що появил се автор. Обаче, айде, няма да споменавам wink.
Винаги ще избивам комплекси, защото детето е най-хубавото, най-умното и изобщо аз завиждам. Мда. Нищо, че някой актьор играе вопиющо зле. Ама е красив и има голям потенциал, а аз нищо не разбирам. И трябва да се запозная лично с всеки некадърник, за да разбера колко е добър човек и да се светна, че това означава - голям талант.

Ядосвам се, защото абсурдите ми действат така. След малко като напиша, че Бойка Велкова играеше Джени Малоун по изумително недостоверен начин, сто на сто някой ще ми обясни, че избивам комплекси. Дори и никога да не ми е минавало през ума да играя на сцена. Защото да имаш мнение, различно от нечие друго, е избиване на комплекси. Да виждаш недостатъци е избиване на комплекси. А пък да го кажеш, о, боже мой! - вече си е направо за психиатър. Може би в Америка затова има великолепна критика - и литературна, и театрална и музикална, която си тежи на мястото и може да въздига и развенчава съответно книги, постановки и т.н. (поне в достатъчно много случаи). Защото е пълно с психиатри.

А на всичкото отгоре това тук е просто личен блог, дори няма претенции за оперативна критика.

Pic by lastscionz

4 коментара:

  1. В личното опознаване на един автор няма нищо лошо - някои от тях са приятна компания на маса (подозирам, че положението с актьорите е сходно, но нямам лични наблюдения). Харесването на написаното обаче е друга бира. Дребните душици винаги трудно приемат чуджото мнение, особено ако съвпада със собствените им тайни страхове.
    Та не обръщай сериозно внимание на анонимниците, просто ги трий.

    ОтговорИзтриване
  2. Евала!Адски много ми хареса това което си написала ..те такива откровения най обичам ..да си кажем каквото мислим пък да става каквото ще ..и "избиване на комплекси " е израза който много често използвам за да обясня цялата тази простотия около нас ...няма как да кажа на черното бяло ..кефиш !

    ОтговорИзтриване
  3. Явно много си афектираш от подобни коментари... Но просто не трябва да се обръща внимание (знам, знам, не е лесно понякога). В личния си блог човек пише за "лични" неща; неща, които го вълнуват него "лично", без да се съобразява с чуждото "лично" мнение. Пък всеки си говори каквото си иска :Д Мене някакъв тип ме попита какво ми давало право (или нещо от този род) да говоря такива неща за любимото му аниме. Ми като не ми хареса си го казвам :Д
    Та така...

    ОтговорИзтриване